Да откраднеш подарък

4-ти юни. В градската градина се появи красива пейка. Подарък за 70-та годишнина на баща ми. От майка ми. Красива, малка пейка. Изненадата беше дълго планирана и чакана с нетърпение. И балони закачихме, за да придадем съвсем празнично настроение. Не успяхме навреме да я гравираме, но пък ефектът не се изгуби. С майка ми направихме стриктна организация как ще заведем баща ми, за да му я покажем.

Аз украсявам и чакам да се появят зад ъгъла. Хората наоколо се озъртат, питат се, чудят се… Любопитни дечица обикалят, трепнещи в очакване какво ще се случи с балоните после…

Една жена на съседната пейка притеснено ме пита дали е подарък? Аз вече нетърпеливо се оглеждам, бързо отговарям на въпроса, разказвам за идеята на майка ми. Едновременно хвърлям по един поглед на всички страни, може да дойдат по различен от планирания път… не искам да изпусна погледа на баща ми. Не е от хората, които демонстрират явно емоциите си, трябва да го познаваш и да знаеш точно в кой момент в очите му се изписва щастие. Не исках да пропусна.

Жената, а като че ли и всички около нея, вече чакат. Всички чакаме.

Когато се появиха, още преди да стигнат до пейката, всички ги познаха. Познаха баща ми, който спря по средата и лицето му трепна така, както съм го виждала само веднъж дотогава.

Няколко минути след това с усмивка се разделихме с всички, които станаха участници в изненадата, и продължихме нашата разходка, а из цялата градинка тичаха деца с балони.

Всеки ден баща ми се прибираше щастлив, че и днес е видял хора, които са седнали на пейката. Много скоро спря да разказва.

Пейката я нямаше.

Разпознахте ли се?

Сигурно не сте знаели историята на тази пейка. Щеше ли това да Ви спре?

Нямаше. Защото това е Вашият фън, ама на мен ми идва в повече. Защото тя сега стои в нечий двор, гараж или пред някой блок…

Не само защото е лична история. Утре, така виновната за всичко държава, ще Ви подари нови пейки, но след седмица и тях няма да ги има.

Предпочетохте да се научите да унищожавате, вместо да се научите да градите и да пазите. Научихте се да крадете, а не да давате. Научихте се да цапате, а не да чистите. Научихте се. Може би на това ще се научат и децата Ви. Но нали, когато пораснат и те няма да има къде да седнат.

Ще повярвам, че можем да живеем в хубава и подредена страна, когато знам, че мога да заведа моите деца на пейката в градската градина и да им кажа, че тук е стоял баща ми, а не, че тук е стояла пейката на баща ми.

 

 

Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Един коментар to “Да откраднеш подарък”

  1. За 70 години политиците една държава погубиха, вековна държава, всеки ден в тази същата вече грубо казано държава мръсни неуки люде от ромски произход пребиват, изнасилват и убиват наред, защото са толерирани от всичката политическа върхушка през последните 26 години ( най-лесно купените гласове). Безработни хора може ли да се множат и да са по 100 кила??? Може, защото гнусната политическа паплач им дава пари. А умните и начетени деца…бъдещето на държавата не получават детски надбавки. Та след 10 г. тоя град няма и да го има…а след малко повече и държавата. Просто всичко ще изчезне…пейки..сгради и хора.

    …в целия разказ..явно трогателен, “фън” е много на място дума.

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*