Защо жълтото продава?

Какво привлича хората към четенето на трагични или скандални новини?

Ходим ли „на лов за сензации“ или те „ловят“ вниманието ни?

„Сензационна новина от света на кардиологията: само една чаша вода през нощта ще ви спаси от инсулт!“

„Драматичен обрат с версия убийство на “Малката Булка”, ден преди смъртта си написала във “Фейсбук”… (СНИМКИ/ВИДЕО)“

„Светът свършва днес! Очаквайте подробности утре само в „Труд“!“

Някои от тези заглавия са открито нелепи, други сякаш крещят в лицето на хората, колко важни новини съдържат, трети са откровено клюкарски, но общото между всички тях е, че изглеждат привлекателни и актуални. Ключът на привлекателното и интригуващо заглавие се крие основно в действената ориентация на изречението. С други думи нещо „започва“, „свършва“ или извършва някакво си динамично действие, което „вие в никакъв случай не бива да пропускате!“. Важно е защото „ТРЯБВА“ да знаете какво се случва около вас с „ВАЖНИТЕ“ хора! Как така ще си изпиете следобедното кафе оставайки си в страшно и опасно неведение относно това, че „Трето поколение прасе дебютира като сърфист (ВИДЕО)“ или пък не сте наясно „Това ли е истината за Майкъл Джексън?“, а как да си легнеш да спиш преди да откриеш „Бременната Есмер изригна: Виж какво изкрещя на Благой след изневярата му със Силвия! (СНИМКИ)“. Трудно е да се устои, нали?

Но ние ли преследваме сензациите или те нас?

Всъщност ние не сме нито ловци, нито плячка за сензациите на жълтите репортери и папараци. Това е един двустранен процес, в който едни хора произвеждат за други хора, нещо което задоволява определена нужда, за което си получават паричките. Тоест обикновен обмен на стоки, но „стоката“ тук е доста нестандартна и същевременно древна, ценна и разпространена. Тази „стока“ е най-силния наркотик и най-доброто лекарство за съзнанието. „Стоката“ тук са историите.

Как „имало едно време…“ се заменя от „истината за живота на звездите…“?

От зората на човешката епоха хората измислят и насочват житейският си път по сценарий. Собствен сценарий, който взема за модели минали или измислени истории, вплита в себе си всички послания и забрани, получени в ранното си детство от родителите и другите значими фигури. Този сценарий се допълва и развива постоянно от всичко, което оставяме да докосне струните на душата ни. Доста психолози (за справка последователи на школата на Транзакционния анализ) в последните 50-60 години използват всичките си известни „трикове и шашми“, за да открият човек, непритежаващ такъв сценарий. За сега обаче си остават тъжни и безсилни в ъгъла и се подсмихват налудничаво, всеки път когато четат приказка на децата си (включително и аз). Защото знаят, че …

Всички сме предразположени от най-ранното си детство да търсим и измисляме своята „истинска“ история, която да изиграем като театрална постановка пред себе си и света.

Но не каква да е история, а такава която е важна, различна, интересна и я търсим първо в приказките и детските фимчета, после в биографиите на другите, наслагваме ги една върху друга, изменяме, питаме и си отговаряме. Търсим в житейския път на „звезди“ и герои – измислени или абсолютно действителни. Тук няма никакво значение, за коя епоха говорим, нито за коя народност или нация, нито пък кой е „народния любимец“ претърпял трагедия, достигнал до абсолютното щастие, осъзнал чистата истина или „жълтясял“ от разни клюки по медиите.

Хората са гладни за структура, а структурата е в сценария!

А сценарият е хищна твар и трябва да бъде постоянно подхранван с доказателства на основните си механизми и закономерности. С подробности за любовните драми на любимата фолк-певица или за семейството на Ози, за жената на някой футболист, или просто за драмата на разширеното самоубийство на някой тъжен непознат. Подробности, които потвърждават, че „Богатите също плачат“ (демек добре, че не успях да спечеля пари тогава), „Политик: По-лесно се лъжат застаряващите учители“ (заради тази конспирация срещу българското образование, детето ми ще е неграмотно, аз ще съм лош родител, като майката на Червената шапчица, дето я праща сама в гората при вълка, а и моята майка не я беше грижа много, много за мен, между другото). А пък „Арнолд изневерявал и с Бриджит Нилсен“ (ей го и тоз уж голем чуляк, пък и той к’ът моичкия или “знам си аз, че всички мъже са свине”).

За всеки сценарий ще се намери нещо – за едни драма, за други разврат, за трети баснословен успех, нечувано щастие или нещастие – „Само днес!!! Само сега!!! ЕКСКЛУЗИВНО!!!“. И никой жизнен сценарий няма да остане ненахранен, всяка екзистенциална поука може да бъде и потвърдена, и отхвърлена. „Както ви харесва!“.

И за да не оставям горчиво чувство на обреченост: всичко това не означава, че всички сме жертви и сме глупави същества хванати в капана на собственото си съществуване. Дори и това да е вярно в дадени моменти от живота ни всеки от нас е способен с повече или по-малко развитие да се освободи от властта на сценария и да не му е необходимо да слуша сензациите в новините в 20 часа. Същите онези раздвоени същества, които ту си гризат ноктите и пушат тревожно в ъгъла, ту се смеят на неща известни само на тях си или тъжат за нечие щастие (имам предвид психолозите), все пак са направили нещо макар и малко по въпроса. Една вратичка, наречена извънсценарно развитие. И то е за всички, на които ви е писнало от драми и жълтини, от откровени простотии и неистини, но все пак от време на време не устоявате да погледнете какво се случва с бременната Шакира, например. Ключа към истинското развитие се крие в една нагласа от три лесни и прости части:

  1. Осъзнаване – питайте себе си за разни неща, които правите автоматично, като например защо ви се ще пък да знаете за любовниците на Джъстин Тимбърлейк.
  2. Спонтанност – когато си задавате въпросите за да се осъзнаете, се уверете, че това, което търсите, не е потвърждение на закономерности и поуки от миналото ви (ето и бившия ми изневеряваше). Запомнете: всяко нещо се случва за пръв път, тъй като няма две еднакви ситуации, а и да ви се случи нещо много подобно, то вие пък сте различен човек.
  3. Интимност – това е истинската близост на човека със самия себе си, със света и с хората около него, която ще изживеете, когато спрете да се нуждаете от структурата на сценария си.

Как да познаете, дали сте достигнали интимността?

Ами много лесно – ще спрете да имате нужда да потребявате стоката „Медийни сензации“.

Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+1Pin on Pinterest0

Няма коментари към “Защо жълтото продава?”

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*