На кафе с катаджия

 Катаджия спира шофьор за превишена скорост:
 - Нали знаете за какво Ви спирам?
 - Да, знам, но нямам – отговорил шофьорът.

Не е вярно, че само в България катаджиите се крият в храстите, но пък единствено у нас изненадите не спират само до тук… Именно по тази причина при почти всяко пътуване неизбежно се ражда нова история, която в краткия си вариант се превръща във вица на вечерта. Ето една такава, но в пълна версия:

София. Приятна пролетна утрин напомня приближаващото топло. Малко по-далеч извън рамките на големия град, където движението не е толкова затруднено, млад господин шофира все още спокойно към софийския център. Новата работна седмица започва с кратки новини по радиото и глътка кафе. Още десет минути до голямата лудница. Точно тогава на пътя се появява, сякаш от нищото, закръглен униформен, размахващ стоп-палка. Колегата му зад храста захвърля недопушена цигара. Мъжът в автомобила е превишил разрешената максимална скорост. Типично по нашенски, пазарлъкът кой, как, колко започва. След кратко мъмрене и ученически извинения катаджията любопитства за финал:

И сега к’во правим? Нали знаеш колко е глобата? И точки ще заминат …
– Ми знам, ама …
– Ама, еми … ще трябва да пишем.
– Ми не може ли да измислим нещо?
– Айде, за да видиш, че и аз съм човек, иди да вземеш две кафета, ей там!
– К’ви да са?
– За мен дълго. Колега, ти?
– Същото.

Мъжът се запътва към посочения павилион за кафе и цигари. Проблемът му е решен. Пак мина метъра. От другата страна на малкото прозорче жена на средна възраст поглежда алчно и се усмихва в очакване:

Две кафенца ще искам.
– Нормални?
– Дълги.
– 40 лева.

В извода единствено онеправдана остава горката кола. Всички са виновни. Дори и ти. Да – ти, който пълниш джобовете и не на чужди полицаи по чужди магистрали, а именно тук, където все ще се намери начин да минеш метър… може с кафе или касетката домати в багажника, може и с някоя друга двайсетачка. Така функционират правилата в милата татковина – нарушител ли си ще си „плащаш“. Защото е по-лесно. Защото така си слушал, че става, нали всички така правят, защо не и ти. Героят в твоята лична история на вечерта ще е дебелият катаджия, който днес се е направил на интересен. Но, ти, разпозна ли се?
„Те“ ще продължават да пушат еднакво мълчаливо и зад храстите и пред парламента.
Продавачката ли? Научена на тези лесни пари, и в живота ще остане от онези второстепенни герои, които се задоволяват… и с много… Един работен ден, петима нарушители, десет кафета… по 5лв. и за нея …
Не отричай. Не затваряй очи. И ти си герой в тази история. И ти си строител на тази съвременна България, която сочиш с пръст, от която бягаш и която корумпираш!

 

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

2 Коментари

  1. Историята има и друг вариант! Решаваш да си платиш глобата и да си отговорен гражданин! Пишат акт, взимат талона, ходиш два- три месеца до КАТ да си го търсиш и ти излиза през носа че не си платил на рекетьорите още първия път!

  2. Досега не съм бутал на ченге. Вземали са ми книжката за пет месеца, естествено през съд. Карал съм с актове вместо с талон. И пак няма да бута рушвет.

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!