“Сладка смърт”, защото горчив е животът, а постановката страхотна!

Пропита с много черен хумор, който кара публиката да се смее, бършейки по някоя сълза, “Сладка смърт” по едноименната пиеса на хърватския драматург Мате Матиш е една много добра постановка и много добре свършена работа за целия екип – за режисьорския дебют на Димитър Илиев, фантастичните актьори Петър Петров и Румен Драганов, както и останалите замесени, като Елис Вели – сценография, музика – Радослав Шуранов и Стефан Филипов.

Историята разказва за двама емигранти, които се опитват да надхитрят системата на една чужда страна, та дори самата смърт. Пътят е един – да се пропътува разстоянието от Германия до Хърватия в ковчег. Поет и алкохолик в емигрантска квартира попадат в трагикомични ситуации с черно чувство за хумор. Двамата се опитват да сбъднат мечтата за бленуван и спокоен живот в собствената си родина, но са поставени на ръба на провала.

Двамата актьори Петър Петров и Румен Драганов (възпитаници на проф. Маргарита Младенова) влизат в ролите на Цинцо и Маринко и буквално преобразени на сцената ни накараха да се смеем, да преглътнем някои сурови истини и да заживеем за малко в техните обувки.

Ей така, докато се опитвах да обуздая вълнението, да не се препълвам с очаквания, да преборя, все пак съмненията си и да гледам с разбиране, уважение и отворена душа, не усетих как си тръгвах още с усмивка на лице, някои от репликите кънтяха в съзнанието ми и ту се смеех, ту се замислях по-дълбоко. Защото под привидно доброто настроение и възцаряващото се чувство за хумор, което се настани около нас, някак цялата публика усещахме и всичко, което се “изрича” в мълчанието. Да, определено и Цинцо и Маринко ми липсваха дълго след като седнахме на по бира да си кажем “беше страхотно!”.

И, може би точно заради тази липса си казах – ето това е добро начало, това е хубава постановка, това е добре свършена работа и това е поредно доказателство, че у нас театърът е огрян от светлина. Нова вълна, ново поколение, още млади, талантливи, борбени и дейни актьори, които правят пътя по-хубав. Имат от кого и са взели добрия пример, навярно и занапред ще се развиват и разгръщат още много. Но след такова начало няма как да не следва успех!

На всички забъркали се в тази “Сладка смърт” едно голямо браво! На всички, които не са успели да се подредят за билети – още една възможност – 29 септември, Театър “Възраждане”. Заслужава си!

“Ако ще се мре, нека се живее!”

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!