“Не мисли, ма! Говори!”

Викни си такси и стискай палци.

Водени от странни подбуди, голяма част от  шофьорите у нас се чувстват някак задължени да говорят. Да ни занимаят с всички лични и професионални проблеми и неволи, които ги сполетяват. Клиентът служи като отдушник и ако сподели мнение, той неизменно се превръща не просто в слушател, а в добра партия за десет минути задружно плюене по немотията, държавата, безпаричието, неволите, кофти пътищата, кофти управниците и невъзпитаните клиенти.

Столицата. Младо момиче се качва в такси и казва адреса. Шофьорът пита дали има предпочитания за маршрута и потегля. Не след дълго, стигат до зададената улица, но колата подминава.

  • Извинявайте, това беше улицата. Подминахме я.

  • Ми, ‘що не каза по-рано?!

  • Мислех, че знаете адреса.

  • Не мисли, ма! Говори!

Разпознахте ли се? Разпознахте ли безбройните подобни случки?! „Къде се намира това, аз откъде да знам?!“ …

Работата Ви е малко? Липсват клиенти? Няма какво да се чудите. Докато нехаете за собствените си задължения на работа, докато Ви липсва хигиена на говорене и хигиена на работното място, винаги ще има за какво да се оплаквате. И тук няма държава, която да може да Ви помогне ако Вие сами не го направите. Ако не осъзнаете, че това отношение не привлича, а отблъсква. Вреди не само на Вас, а и на колегите Ви. На шефа Ви. Както днес сте „изгонили“ един клиент, утре те ще са повече. Не е невероятно, че намалява работата. Невероятно е колко все по-трудно става да се качиш в такси и да излезеш с усмивка.

На мен ми се мълчи и не ми се слуша чалга.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!