Редки снимки на парижански пънкове в началото на 80-те години

Статията е превод на същата оригинално появила се в i-D Vice

Годината е 2017 г. и все още сме гладни да се разровим в миналото на пънка. Политическата и културна епоха, в която се намираме напомня за климата на края на 70-те години – ерата, която създаде пънк. Беше бурен, дълбоко раздвоен и белязан от нарастващото неравенство, макар и да се появи ново съзнание и малки групи съпротивляващи се на авторитета. Разговорите за пънка обикновено се въртят около Англия, но от другата страна на канала, Франция имаше своя собствена, тясно свързана помежду си, сцена (въпреки че културното възпоменание е ограничено от липсата на документация за случилото се в Галия). Все пак, ако копаете достатъчно дълбоко и знаете къде да търсите, ще срещнете някои скъпоценни камъни – като тази серия от най-вече снимки от фото автомати, заснети и запазени от група приятели, които вече споделят своите пънк младини по Facebook. Това е колекция от снимки, които улавят забавлението и свободата на един вид семейство, които прекарват времето си в правене на музика, заснемане на lo-fi видеоклипове, обличане и вдигане на средния си пръст към света. След като се запознахме с тези снимки, ние проследихме Laul, едно от момчетата в снимките и бивш член на пънк /no wave групата Lucrate Milk, който сподели още от личния си архив и разказа какво е да си млад пънкар в Париж.

– Помниш ли кога за пръв път почувства пънка?

– Да, мисля че беше докато гледах едно предаване по телевизията през 1976 или 1977. Гледах банди като Sex Pistols и The Damned как свирят на живо. Помислих си “Мамка му, това е просто и ясно! Сега разбирам!”. Пънкът е висцерален. Тези момчета даваха всичко от себе си, без никаква хармония, но с голяма ярост. Не ти трябваше да разбираш текстовете, за да схванеш гнева им.

– Какво значеше двиежението за теб?

– Имах строго образование. Това беше страхотно бягство за мен, чувствах се толкова сдържан и появата на пънка ме накара да се чувствам свободен. Вече ми харесваше да се маскирам, търсех да изследвам по-дълбоките аспекти на моята самоличност. В началото движението не беше просто носенето на кожена униформа, шотландска поличка и гребен. Беше много творческо и креативно, и всеки имаше различно тълкуване на това.

– Как се обличаше?

– Крадях дрехи от баща ми и дядо ми, за да ги променям според нуждите си. Имах яке, в което бях сложил джобен часовник, но го демонтирах и окачих всяка част от часовника от сакото си. Носех нарязани наденички като обеци или обелки от шунка като значки, и парцал вместо вратовръзка. Харесваха ни повече джапанките, отколкото д-р Мартенс-ите. Возенето в метрото беше много рисковано, можехме да бъдем пребити от рокери, Teddy Boys, скинари или ченгета. Но, знаеш ли, обичахме да сме различни. Да бъдем обиждани не беше проблем за нас, това беше един вид игра.

– Бил си в група?

– Да, бях член на Lucrate Milk. Много странна, арт, декадентна група. Бяхме малка група творци. Масто и Габони бяха фотографи, Нина художник, а аз бях нещо като графичен дизайнер. Просто искахме да бъдем заедно, не искахме да угаждаме на никого, правехме видео клипове, но не за да ни дават по телевизията. Докато повечето пънкове имаха тъмни коси и пацифистки идеи, ние избеляхме косите си руси и пеехме: “Да живее войната и мамка им на пацифистите!“. Това беше провокация. Бяхме пълни келемета. Най-накрая се разделихме, защото не търсехме слава, а всички започнаха да ни харесват, бляк… Нина беше много темпераменна, тя казваше: “В събота няма концерти, трябва да гледам Далас“. Тя е чудесна! Сега е художник и мисля, че се справя доста добре.

– Ти и твоите приятели сте прекарвали доста време във фото автомати.

– Беше популярно, достъпно за всички. Винаги имаше фотографска кабина някъде наблизо. Лицата са ефимерни, тъй като всички ние ще умрем. Затова искахме да оставим следи, както са графитите. Фото кабинките могат да бъдат голямо забавление. Позираш, правите физиономии, наблъсквате се колкото е възможно повече хора в рамката. Дори се състезавахме кой може да донесе най-смешното нещо в кабинката – кукла, куче… Докато един ден Мастос не взе едно бебе от една бебешка количка близко до фото автомата, а майката му срита задника.

Бяхме се научили да добавяме специални ефекти преди снимките да изсъхнат напълно. Сгъвахме ги, за да създадем двойна експозиция. Също така задигахме отхвърлените снимки под фото кабинката. 

– Кои са хората на снимките до теб?

– Те са като братовчеди… семейство, което избрах. Тези снимки са като семеен албум. Обменяхме снимки като футболни стикери. Никога не спирахме. И те са истински спомени, белези от историята!

– Какви са ти спомените от това време?

– Това беше едно голямо приключение. Не ни допадаха неща като бой за територии. Обичахме да се шляем из неоткрити места, изоставени сгради, гробища, болници, катакомби, фотогенични места. Скривахме се в гробището на Père Lachaise със стълба, местейки я от гроб на гроб, за да стигнем възможно най-далеч до другия край на гробището, без да се докосваме до земята. Беше много забавно и доста рисковано. Адреналинът е най-евтиният наркотик. Беше като филмът Амели, но пънк.

– Възможно ли е да си пънк през 2017?

– Мислех си за това тази сутрин. Пънкът повлия на всичко – музика, дизайн, реклама и мода. Всички сме повлияни. Следвайки логиката, всеки би трябвало да бъде пънк, но днес трябва да бъдеш пънк и еколог, или пънк и веган. Да бъдеш пънк е съзнание, но не трябва да бъде движение, което те принуждава да бъдеш като това или онова. Всеки човек трябва да има своя собствена версия, свой собствен отговор. Не трябва да чакаш другите, за да бъдеш активен или да реагираш към нещо. Трябва да си тъп, за да не бъдеш пънк днес!

Текст:  Миша Барбън-Дангерфийлд
Скан: Джером Лефду
Снимки: Архив от DVD Le Posthume Trois pièces de Lucrate Milk, the DVD Lucrate Milk – Archives de la Zone Mondiale, и личната колекция на Льол

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!