10 на 10 за Божидар Лукарски

Министърът на икономиката Божидар Лукарски е следващият член на Кабинета, чиито качества и недостатъци ще разгледаме. “Икономиката, глупако!” е слоганът, с който Бил Клинтън спечели президентските избори в САЩ през 1992 година. В най-бедната страна-членка на Европейския съюз тази крилата фраза трябва да е символ-верую на всеки политик. Естествено, че отговорността за развитието на икономиката тежи най-вече върху плещите на министър Божидар Лукарски. Ето как го видяхме ние:

Качества:

1. Членувал е само в една партия. Името на Божидар Лукарски се свързва с една-единствена политическа партия. СДС. През 1999 година Лукарски става член на Съюза на демократичните сили.  Тоест, не е ренегат. А това е сериозно преимущество в българския политически живот. Един знак плюс от нас за министъра на икономиката.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

Недостатъци:

1. Тежки съмнения за познанията му по икономикаКогато оглавяваш Министерство на икономиката, не е зле да имаш поне базови икономически познания. Министър Лукарски е юрист по образование, а целият му трудов стаж е много далеч от цифрите и числата. В държавата, в която почти всеки работи това, от което най-малко разбира, Божидар Лукарски е по-скоро потвърждение на правилото. И все пак, крайно време е поне министрите ни да са експерти. От първия ден, в който оглави Министерство на икономиката, съмненията, че господин Лукарски знае какво е изолирано пазарно равновесие например, са много сериозни. “Жената, с която се развеждам, и тъщата ми работеха в Министерството на икономиката, заяви Божидар Лукарски в началото на своята министерска кариера, като аргумент, че е компетентен да ръководи ведомството.” А ние си припомнихме старата българска приказка, че “то и кучето гледало, ама касапин не станало.

2. Подвежда избирателите си съвсем съзнателно и арогантно – 5 октомври 2014 година. Парламентарни избори. Изборният ден тъкмо е приключил. Вестник 24 часа публикува интервю с Божидар Лукарски, в което той казва, че условието Бойко Борисов да не е премиер е било “трик за вдигане на нашия електорат”. Няколко часа по-късно, по време на пресконференцията на Реформаторския блок, Божидар Лукарски заявява, че не е бил цитиран правилно и не е използвал думата “трик”. На следващия ден, вестник 24 часа публикува аудио файл от интервюто, който потвърди оригиналния цитат. Това доведе до остри реакции в социалните мрежи, където много хора поискаха Лукарски да се извини публично или да си подаде оставката като председател на СДС. В поредно интервю, отново публикувано във вестник 24 часа, Лукарски коментира тези критики с репликата: “Оставката ми я искат единици във Фейсбук, които не са нито орган на СДС, нито на Реформаторския блок. Единственото, което могат да искат, е оставката на жена си вкъщи”. А онези “единици” във Фейсбук вероятно са били избиратели и на Реформаторския блок. Никой политик не е спечелил от самозабравяне и арогантно отношение към избирателите си, господин Лукарски!

3.  Няма видима следа Министерство на икономиката да е свършило нещо- Освен че в последните няколко седмици лично пломбира бензиноколонки, някой знае ли какви точно мерки е предприел министър Лукарски за икономическото развитие, за подобряване на бизнес средата, за либерализиране на пазара, за привличане на чужди инвеститори…. Някой? Нещо? Помогнете ни защото доста се затрудняваме! “Бих бил министър“, заяви малко след парламентарните избори миналата година лидерът на СДС. Тогава явно нямаше значение на какво, защото не уточни ведомството, а само поста. По-лошото е, че 9 месеца след като стана министър, доказва, че наистина няма значение кое министерство би оглавил.

4. Некомпетентност в изказванията – Почти всяко публично изказване на министър Лукарски се превръща в повод за подигравки, а социалните мрежи изобилстват от вицове с главен герой министърът на иконимиката. Сериозни гафове, пълни с фактологични неточности, демонстриращи тежки интелектуални дефицити. “Днес заедно с колегите от Реформаторския блок поднесохме венци пред паметника на големия български демократ и реформатор Александър Стамболийски, зверски убит от комунистите. Техните наследници вече една година не искат да послушат българския народ и да подадат ОСТАВКА…” Трогателната реч е произнесена, докато Пламен Орешарски е премиер, а в страната всеки ден се организират протести срещу Кабинета. По това време Реформаторският блок все още не е в парламента. (бел.ред.: На 14 юни 1923 г. зверски е убит министър-председателят Александър Стамболийски. Превратът от 9 юни го заварва в неговото родно село Славовица, Пазарджишко. Още на 10 юни новият военен министър Иван Вълков дава устна заповед на капитан Иван Харлаков Стамболийски да бъде заловен и убит. Харлаков заминава с група военни за Пазарджик, където операцията по залавянето се ръководи от полковник Славейко Василев. “Смята се, че физическите извършители са македонците на войводата Величко Вилянов-Чичето и може би Славейко Василев. Но кои са поръчителите и вдъхновителите на това деяние? Сред заподозрените са проф. Александър Цанков, генерал Вълков, капитан Харлаков, цар Борис III…”, “Български хроники”, Стефан Цанев).

Наскоро на вицепремиера Томислав Дончев му се наложи да редактира изказвания на Божидар Лукарски. Поводът – обясненията на икономическия министър защо в България цената на горивата е сред най-високите в целия Европейски съюз. Лидерът на СДС напълно сериозно обясни на зрителите на БНТ, че дизелът у нас струва повече, защото страната ни няма собствен добив на петрол. “Липсата на собствени залежи не е никакво обяснение защо цената на горивата в България е втората най-висока в ЕС. Все пак това е борсово търгувана стока“, заяви Дончев в отговор на въпрос на реформатора Мартин Димитров във времето за парламентарен контрол. На нас не ни остава нищо друго освен да се надяваме, че Лукарски знае какво е борсово търгувана стока…

За съжаление, или за добро не живеем във времената на плановата икономика и не можем да определяме цените на горивата“, е една от последните крилати фрази, произведени от министър Лукарски, който иначе се цани за десен политик.

Да се надяваме, че министърът е само некомпетентен на думи. Но за съжаление дела не виждаме.

5. Кадровата политика и спорните назначения – Обвиненията за спорни назначения, направени от министър Лукарски, валят от вси страни. Атаките за шуробаджанащина са и от свои, и от чужди. Една от най-сериозните критики за кадровата политика на икономическия министър дойде от Реформаторския блок: “Назначенията на Лукарски хвърлят петно върху това, което политиците от Реформаторския блок са обещали пред избирателите, а именно да пресекат партийната партизанщина“, заяви преди време не кой да е, а един от заместник-председателите на ДСБ и активно лице в Реформаторския блок ген. Атанас Атанасов. Причина за атаката на генерал Атанасов по адрес на министър Лукарски беше назначаването на юриста Димитър Маргаритов, който е съпруг на началника на кабинета на Меглена Кунева Мария Карабельова, за председател на Комисията за защита на потребителите.

6. Гафове на Министерство на икономикатаВ края на миналата година гаф на Министерството на икономиката, оглавявано от Божидар Лукарски, стана повод за сериозни критики от страна на опозицията по адрес на икономическия министър. При обсъждането на ратификацията на споразумение между Министерския съвет и Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Германия, Мая Манолова, тогава все още депутат от БСП, посочи, че то вече е публикувано в Държавен вестник от 13 декември, без да е прието от Народното събрание. Подобни гафове, макар и често будещи по-скоро снизходителен смях, влияят зле на репутацията на българските институции.

7. Проблеми в публичното общуване – Проблемите на Божидар Лукарски в общуването са пословични. При това, за съжаление, са на всякакви нива и фронтове. Комуникацията е сложна и фина материя навсякъде, но в политиката се изискват сериозни ораторски умения, а дипломацията е направо задължителна. Божидар Лукарски претърпя пълно фиаско по отношение на публичното говорене. По-често сме свидетели на публични престрелки – къде по-завоалирани, къде директни, между Лукарски и останалите членове на Реформаторския блок. Комуникацията му с журналистите също не може да мине за успешна – реториката на икономическия министър по-често предизвиква репортерски смях или гняв, което и в двата случая е проблем.

8. Не умее да убеждава опонентите в правотата си – Диалогичността не е силна страна на политика Божидар Лукарски. Вярно, че икономиката е сложна материя, но именно затова министър Лукарски трябва да разяснява малко повече добрите си намерения. Не умее да аргументира позициите си, идеите му остават неясни, мъгляви и будят съмнение дали изобщо има смисъл от тях. А политиката е изкуство на аргументацията и убеждаването. Е, министър Лукарски не може да се похвали с умението да убеждава!

9. Отношението му към хора със спорна репутацияИзборът на Янко Станев за председател на градската организация на СДС във Варна предизвика сериозен скандал и беше тежък препъни камък за добрите отношения между отделните лидери в Реформаторския блок. Лидерът на ДСБ Радан Кънев тогава коментира, че “изборът на Станев е преврат”. Янко Станев, който след изключването си от СДС през 2004 година стана председател на градската организация на ДПС в морската ни столица, се върна на лидерския пост на СДС-Варна с любезното съдействие на Божидар Лукарски. “Янко Станев е достатъчно известен и уважаван, той е заместник-председател на Общинския съвет във Варна, години наред работи добре с кмета и областния управител на града и аз не виждам как това може да бъде определено като скандално”, заяви тогава лидерът на СДС и провокира тежки съмнения за зависимости и липса на морална чистоплътност.

10. Липсата на авторитетВъпреки че Божидар Лукарски е член на СДС от 1999 година, името му не е познато дори в сините редици. За широката общественост пък, политикът Лукарски стана известен едва след като оглави Съюза на демократичните сили през 2013 година. Дотогава беше по-известен с работата си на футболен коментатор по телевизия “Диема” и с прякора си “Божо Манчестъра”. Публичният му образ доскоро се изчерпваше и с факта, че е и един от най-запалените фенове на “Локомотив София” и не пропуска мач на железничарите. В което няма нищо лошо, разбира се. Това, което ни притеснява, е фактът, че никой не свързва името на икономическия министър със сериозна политическа, икономическа или каквата и да било дейност, близка до настоящото му битие на представител на властта. В страна като България, където политиката е повече шоу, той не е единствен пример, разбира се. Но със сигурност е от министрите, които дават храна на хората да се съмняват в политиците и да изричат на глас старата българска максима: “Щом той може да е министър, значи и аз мога”. Имаме спешна нужда представителите на държавното управление да са авторитети, които вдъхват респект, а не са повод за шеги и подигравки.

Вместо финал: Този текст не претендира нито за меродавност, нито за изчерпателност. Не искаме да обиждаме министър Лукарски в лично качество. Най-вероятно той е много добър човек, син, родител, приятел и колега. Убедени сме обаче, че честната оценка за работата на представителите на властта е важна за всички. Време е да се случи разговор за политиките на политиците, а не за самите политици. Ще бъде полезен и за управляващите, и за управляваните.

*Ако се сещате за положителни оценки за политика и министъра на икономиката Божидар Лукарски пишете ни в коментари под статията, на machkata@shash.bg или във Фейсбук страницата на shash.bg https://www.facebook.com/shash.bg и ние ще допълним празните полета!

Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Няма коментари към “10 на 10 за Божидар Лукарски”

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*