10 на 10 за Ивайло Калфин

Да оглавяваш Министерството на труда и социалната политика в най-бедната страна-членка на Европейския съюз е не просто отговорна задача, а мисия. Да си вицепремиер в сложна коалиция пък е изпитание за волята, дипломатичността и умението за правене на компромиси. Един човек съчетава и двете длъжности. Дали се справя успешно? Историята е най-безпогрешният съдник. Ние само разглеждаме качествата и недостатъците на заместник министър-председателя и социален министър Ивайло Калфин.

Ето ги нашите 10 на 10:

Качества: 

1. Добър експерт – Министър Калфин е безспорен професионалист, с много добра икономическа и финансова подготовка. Никой не се съмнява и не оспорва експертните му качества. Много бързо навлезе в социалния сектор, който е нов за него. И, да, време е да залагаме на професионалисти на всички нива и във всички области. Специалисти, експерти, подготвени кадри – наричайте ги, както искате, важно е да си тежат на мястото и да не будят присмех и съжаление. Ивайло Калфин винаги се е опитвал да гради образ на технократ, модерен западен политик и на експерт. Поздравления!

2. Интелигентен – И преди сме правили уговорката, че интелигентността не би трябвало да е нещо изключително, а да е задължително условие за всеки представител на властта. Би трябвало, ама не е. Затова не можем да не отбележим този позитив на министър Калфин.

3. Добър оратор – Не можем да не признаем отличните комуникационни способности на социалния министър. Умее да назовава нещата с истинските им имена при това без да си създава врагове. Прави го по фин, деликатен и същевременно категоричен начин. Успява да изговори проблемите така, че никой да не смее да ги отрече. Министър Калфин успя да вкара дипломацията в щекотливия социален сектор – служи си с кадифена, а не с боксова ръкавица при решаване на проблемите и заслужава положителна оценка за труда и усилията си.

4. Не залага на шоу в политиката – В работата си акцентира върху експертните, професионални разговори. Не ни занимава с цвета на чорапите на опонентите си, не се прави на клоун, за да трупа позитиви. И това със сигурност е сериозно примущество на министъра. През годините сме се нагледали на какви ли не прояви с цел печелене на рейтинг и увеличаване на електорат. А Ивайло Калфин тихо следва програмата си – въведе еднодневните трудови договори и вече има ефект, ограничи практиката детски надбавки да получават малолетните майки и за себе си и за децата си. Който иска шоу, да не го търси в политиката, а да отиде на цирк, например. Време е повече представители на властта да се държат като министър Калфин.

5. Не залага на евтин ПР – Селфита с жената, дъщерята, кучетата и котките… Не ни го е причинявал. Не ни занимава с личния си живот и с хобитата си, не сме чели за него дописки тип: “готви страшна мусака, а киселото му зеле е най-доброто, което сме опитвали”. Не знаем отглежда ли теменужки, мушкато и бенджамин. За което му благодарим. Влага времето, енергията, нервите и труда си в работа, а не в медиен флирт и дефилирине пред прожекторите.

6. Уравновесен, спокоен – Абсолютно сме убедени, че в политиката трябва да се подхожда с повече спокойствие, уравновесеност и такт. Резките движения, избухвания и изпуснати нерви не са добър съветник и Ивайло Калфин явно отлично знае това. Умее да сдържа емоциите и нервите си. Не оправдава неуспехите в работата си с народа и не ни плаши с оставка, когато му докривее. Не си позволява да обижда опонентите си дори в трудни преговори и не “си измива ръцете” с тях. Червена точка от нас.

7. Не е реформатор, но успя да прокара пенсионната реформа – Първата реформа, която това управление успя да прокара, е именно пенсионната. Без излишни приказки, Facebook статуси и плакатни декларации, министър Калфин постигна целите си. При това с ясното съзнание, че промените ще му донесат негативи особено когато става въпрос за чувствителна тема пенсионна възраст. Много популизъм се изля около реформата, много сиромахомилски изказвания чухме, но Ивайло Калфин стоически устоя. И измененията в закона са факт. Дали ще са успешни, времето ще покаже, но ги има.

8. Консенсусен, убедителен, търси съгласие – Да, реформата не се опря на Кабинета най-вече заради убедителността, умерения тон и диалогичността на Ивайло Калфин. Той наложи необходимите промени като убеди неправителствените организации, синдикатите, работодатели и коалиционните си партньори, че реформата не търпи отлагане. Да умееш  да убеждаваш е сериозен позитив в политиката. Аплодисменти за министър Калфин, който успя да накара всички да повярват в необходимостта и неизбежността на промените.

9. Много добре приет в Европа – Не са много българските политици, които са познати и добре приети в Европа. Вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин със сигурност е един от добрите примери в тази посока. А няма какво да се лъжем, без подкрепа от Европа, успехите са труднопостижими, да не кажем невъзможни.

10. Смелост в прокарването на политики – Единственият министър в това правителство, който си позволи да посегне на свещената крава “Онеправдания електорат” – вечните “жертви”, които никой не смее да “пипа” – малолетните майки (най-често от ромската общност) и детските надбавки, млади пенсионери, и очакваме следващите – армията, получаваща мними инвалидни пенсии. Ето затова – респект!

Недостатъци:

1. Ренегат – През 1997 година, след Кабинета “Виденов” и след като БСП връща неизпълнен мандат за съставяне на правителство, Ивайло Калфин напусна Столетницата. През същата година той става секретар на новоучредената партия “Българска евролевица” с председател Александър Томов. През 2000 година съучредява политическо движение „Социалдемократи“. През 2005 Калфин стана вицепремиер и министър на външните работи в Тройната коалиция от квотата на БСП (но не възстанови членството си в Левицата). През 2009 година беше водач на листата на БСП на изборите за Европейски парламент и беше избран за евродепутат от ПЕС. През 2011 година пък беше кандидатът за президент на Столетницата, но загуби балотажа от настоящия президент Росен Плевнелиев. В началото на миналата година Калфин подаде оставка като лидер на Българските социалисти в европарламента. С писмо до тогавашния лидер на БСП Сергей Станишев той се отказва от поста с мотива, че “трябвало да избира между идеите и ръководството на партията, които ставали все по-несъвместими”. А на евровота през май 2014 година беше водач на листата на АБВ, но партията на Първанов не успя да изпрати представител в Европарламента. На последните парламентарни избори Ивайло Калфин беше избран за депутат от АБВ, а по-късно предложен за вицепремиер и социален минситър в Кабинета “Борисов” 2. Дълга биография, безспорно, винаги в левия политически спектър, но всичко изброено дотук остава неприятното усещане, че министър Калфин не е най-предан и лоялен към партиите, които са заставали зад него. БСП винаги ще пази горчивия вкус от поведението на Ивайло Калфин. Дали е случайно, че минстър Калфин се разочарова от Левицата, винаги когато е, меко казано, в тежко положение, само можем да предполагаме.

2. Непоследователен – Отношението на Ивайло Калфин към премиера Борисов през годините е достойнo за “Метаморфози”-те на Овидий. “Според мен Бойко Борисов е човекът, който налага разделение и противопоставяне, който мачка демократичните институции и не е чувствителен към социалните проблеми на хората.” Думите на Калфин са от 2011 година в интервю за вестник Капитал. “Борисов е абсолютно неграмотен” също са обвинения, изречени от настоящия социален министър. Днес тогавашният евродепутат от Левицата е вицепремиер в дясно правителство, оглавявано от човек, който “мачка демократичните институции“. Даммм, “много тежко се лиже там, където си плюл“, предупреди Бойко Борисов и се оказа прав. Въпросът, който ни мъчи, е кога е искрен министър Калфин.

3. Популизмът за енергийните проекти – АЕЦ Белене, Южен Поток, Набуко… Енергийните проекти, по-известни като “Голям шлем”, така поне ги нарече преди време лидерът на АБВ Георги Първанов. Ивайло Калфин изкара няколко изборни кампании на гърба на тези проекти. “АЕЦ “Белене” е проект, който следващото правителство на всяка цена трябва да продължи много енергично.” (2009 година, Европейски и Парламентарни избори, бел.ред.) “От стратегическа гледна точка на България е нужна АЕЦ “Белене”, проектът трябва максимално бързо да се рестартира” (Президентски избори, 2011 година, бел.ред.), “Този проект е приоритет и забавянето не е препоръчително, коментира той. – Всяко забавяне или отлагане във времето го оскъпява допълнително. За мен, а и за много експерти, АЕЦ “Белене” е по-реалистичен проект от допълнителни блокове на АЕЦ “Козлодуй”. (Предизборна кампания преди изборите за Европейски парламент, 2014 година, бел.ред.) От думите на Калфин човек остава с впечатлението, че единствената причина той да желае участие в управлението (независимо от поста) са енергийните проекти. “Отказът от големи енергийни проекти лишава България от влияние”, заяви Ивайло Калфин през 2013 година и прозвуча почти като заплаха. Айде да си го кажем честно, господин Калфин, важно е да не сме зависими само от един източник на газ, а диверсификацията на енергийните източници е задължителна. Другото е заиграване със страха на хората от скъпия ток, а това е чиста проба популизъм.

4. Отношението му към реформите на Кабинета Борисов 2 – Пенсионната реформа се случи, благодарение на министър Калфин, факт. Но и благодарение на всички народни представители, гласували промените. Тогава социалният министър търсеше подкрепа за идеите си от ГЕРБ, и от Реформаторския блок. Дори фино заплаши с оставка, ако не срещне подкрепата на коалиционните партньори, изричайки думите “Ако пенсионната реформа бъде отхвърлена, не виждам с какво мога да съм полезен в кабинета”. Когато обаче, се заговори за съдебна реформа, конституционни промени и антикорупционен закон и АБВ отказа да ги подкрепи, Калфин рязко забрави, че е министър от същия този Кабинет и се държеше като човек с тяснопартийни интереси. Удобно забрави, че успехът на Правителството е пряко свързан с реализирането на всички реформи, не само на пенсионната. И доверието, и подкрепата в един коалиционен кабинет са двустранен процес, резултат на взаимни компромиси.

5. Отношението към ДПС – “Кажи ми кой ти е приятел, за да ти кажа какъв си”, гласи една стара българска поговорка. Ако можем да я перефразираме и да я нагодим към политическия живот у нас, то тя би звучала така: “Кажи ми кой те подкрепя, за да реша дали да гласувам за теб”. През 2011 година Ивайло Калфин усети цялата тежест на поговорките на плещите си. Преди балотажа за президент лично тогавашния лидер на ДПС Ахмед Доган заяви подкрепата си за Калфин. А Калфин любезно му благодари, заяви че “всичко е принципно и няма тайни договорки” и се надяваше да осребри любовта на ДПС, подобно на Георги Първанов, и да триумфира на “Дондуков 2”. Невинаги обаче, липсата на хигиена в контактите, приятелствата и подкрепата, било то и в политиката, печели избори. Дори чарът на Стефан Данаилов (кандидат за вице на Ивайло Калфин, бел.ред.) не помогна. Калфин загуби балотажа, а неприятното чувство, че подцени избирателите, заигравайки се с ДПС, си остана.

6. Под сянката на президента Георги Първанов – Ивайло Калфин така и не можа да се еманципира от лидера на АБВ Георги Първанов. Винаги когато министърът изразява позиция по обществено-политическа тема, създава усещането, че това е мнението на президента Първанов. Често, за съжаление, социалният министър прилича на говорител и официциален представител на лидера си, а не на политик със собствено мнение. Въпреки богатата си биография, позицията на личен адвокат на Георги Първанов, неотлъчно преследва господин Калфин. А това не е добър атестат за политик с толкова богат опит.

7. Непремерени изказвания – “Който е русофил, той обича България.” Думите са на Ивайло Калфин. Годината е 2011. Калфин е кандидат за президент. А държавният глава не трябваше ли да е обединител на нацията?! Е, това изказване е всичко друго, ама не и сплотяващо. Наистина ли любовта към България минава през Русия, министър Калфин?! Предлагам да доразвием тезата – който не слуша Висоцки и Любе, не може да заема висши държавни постове. А представителите на властта да се возят само в Жигули и Запорожец, за да засвидетелстваме любов и отдаденост. Сега сериозно – подобни непремерени думи, сеещи разделение, не бива да излизат от устата на нито един политик!

8. Отношението към медиите – Четири договора с медии на обща стойност 1 080 000 лева е сключил през юни месец Управляващият орган на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”. Договорите са за популяризиране на дейностите по проекти в областта на социалната политика и интеграцията на ромите, финансирани със средства от Европейския съюз. Управляващият орган на оперативната програма е на подчинение на вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин. 400 000 лв. е бюджетът за радио-реклама, които ще си разпределят две радиостанции. Почти половин милион лева получава една от големите национални телевизии, а 300 000 лв. – телевизия с бизнес насоченост. Данните са от месец юни и бяха публикувани на портала eufunds.bg. Какво означава това на чист български? Много просто – така най-фино и елегантно се “купуват” медии. С пари от европрограми. Един бивш земеделски министър много добре беше усвоил тази легализирана търговия на медии. Няма нужда да припомняме името му, нали? Така де, изобщо не твърдим, че Калфин е единственият министър, който го прави. Даваме си сметка, че това е узаконена, макар и зле прикрита, платена любов по оста медии-власт.  Друг е въпросът, че отдавна знаем, че не всичко морално е законно и обратното. А и никога не разбрахме на какъв принцип се избират медиите, които да бъдат финансово стимулирани. Знаем, че медийните ласки и добри думи опияняват, ама накрая единственият прецакан е избирателят. Той чака да бъде информиран, помните ли?

9. Един позабравен лобистки скандал – Годината е 2006. Ивайло Калфин е вицепремиер и министър на външните работи в Кабинета “Станишев”. През месец март в медиите гръмва скандал: става ясно, че фирма на скандалния израелски лобист Шимон Шевес е спечелила обществена поръчка на МВнР да лобира в ЕС за ускореното членство на страната ни. Припомняме – това щеше да струва на българските данъкоплатци най-малко 1,5 млн. лв. Договорът беше анулиран с оттеглянето на Шевес след силен медиен натиск и изнасяне на факти за съдебното минало на лобиста – че е съден за измама и злоупотреба с доверието в Израел и че е бил разследван в Германия. Реакцията на Ивайло Калфин тогава беше, меко казано, странна. Той обвини медиите в “избирателност”, защото чак сега “раздухали миналото на Шимон Шевес, а не преди, когато предишният екип на финансовото министерство сключил 5 договора с лобиста в периода 2002-2005 г.” Напомняме всичко това по няколко причини. Първо, важно е да спрем с избирателната памет. Второ, винаги след подобни сигнали остава неприятно усещане и тегне сянка на съмнение над чистите намерения. Както и да се казва министърът. И трето – медиите не са виновни, господин Калфин! На тях това им е работата. Да задават въпроси и да са коректив на всяка власт.

10. Кадровата политика – Още един позабравен скандал. През 2009 г. Агенция дипломатически имоти в страната (АДИС) беше замесена в скандал, след като стана ясно, че бившият й директор Асен Македонов, назначен от тогавашния външен министър Ивайло Калфин, е раздавал безплатни карти на висшия държавен елит за ползване на Дипломатическия клуб “Бояна”. След проверка се оказа също, че Македонов е инвестирал над 1 млн. евро на агенцията в строежа на луксозна жилищна кооперация в Панчарево. Стана ясно, че парите са дадени под формата на аванс на фирмата изпълнител, но при условия, които й позволяват да изкупи обратно договорените от АДИС площи, т.е. строителят може да ползва аванса като безлихвен кредит. Сделката е сключена от Македонов без писменото разрешение на министър Калфин, който обаче я одобрява постфактум. По време на управлението на Македонов печалбата на АДИС спадна с 300% за година. Именно заради подобни назначения, доверието на хората към политиците е толкова ниско. Омотани като свински черва чиновници, далавери с държавни пари… до болка втръснал сценарий. А държавните ни мъже и жени трябва да се научат, че носят отговорност за екипа си и кадровите си назначения.

Вместо финал: “Много пъти се заричах да не се занимавам с политика, защото това е трудна и неблагодарна професия, но животът все ме връщаше към нея”, написа Ивайло Калфин за себе си в официалната си страница, докато беше евродепутат. Тъй като в момента животът му отново е свързан с политиката, при това с един от най-отговорните постове в държавата, споделяме нашата гледна точка за работата му. “По убеждение съм социалдемократ и вярвам, че винаги може да се постигне повече социална справедливост, отговорност и солидарност”, казва за себе си Калфин. А ние му желаем успех в постигането на тези цели.

Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Няма коментари към “10 на 10 за Ивайло Калфин”

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*