10 на 10 за отминалите предсрочни парламентарни избори

Изборите минаха. Изводите тепърва започват. И на победителите, и на победените. И на гласувалите, и на негласувалите. И на доволните, и на недоволните. И на представените, и на непредставените. Някак обаче сме свикнали да повтаряме, че “у нас денят за размисъл е след изборите”, да се обвиняваме взаимно “що така стана” и да се вторачваме в негативното. Ето един малко по-различен поглед: 10 позитивни и 10 негативни извода в деня след изборите. Лично мнение, което не ангажира никого. Гледна точка. И призив малко по-ведро да го даваме. В живота нищо не е само черно, нито само бяло. Ето ги нашите “5 стотинки” по темата “избори”.

Позитиви:

  1. Обединените патриоти на тези избори не повториха успеха си от президентския вот, когато имаха над 1/2 милион гласове. Нещо повече – на тези избори, обединени, получиха по-малко гласове, отколкото на парламентарните избори през 2014 година, когато се явиха поотделно. Защо е добра тази новина? По няколко причини. Първата ми е най-важна: резултатът им е доказателство, че, Слава Богу, с ритане и блъскане на възрастни жени по границата, избори не се печелят. Че нискочелестият “патриотизъм” в България не е единица мярка за успех. Омразата не е печеливша стратегия у нас. Което е пре-въз-ход-на новина. Втората причина: мераците да заместиш ДПС и ти да си новият “балансьор” и позицията: “аз ще бъда с таз, която е на власт. Принципи имаме най-различни” отврати мнозинството хора. Звучен шамар за плоското келеперджийство, благовидно облечено в “България над всичко”. И накрая – само оставям това тук: почти всеки десети циганин е гласувал за патриотите.
  2. Веселин Марешки и партията му “Воля” получиха много по-малко гласове и от най-ощетяващата ги социологическа прогноза. Евтин бензин, евтини хапчета, приказките за наивници, “магазините за бедни” не печелят избори в България. Колкото и да им се иска на много хора. Не сме лумпенизирано стадо и това е прекрасно, нали? Резултатът  на Марешки е чудесен урок за всеки бъдещ мераклия за влизане в парламента чрез подценяване на гласоподавателите.
  3. ДОСТ не влиза в Парламента, но пък “изяде” много гласове от ДПС. Неочаквано добра комбинация. Тази партия свали и няколко маски, показа кой десен, кой ляв, кой обикновен келеперджия…
  4. Резултатът на “Да, България” – приятната изненада на тези избори, поне за мен. Партия на 10 седмици, без структури, без субсидия и пари за реклама и мощно медийно присъствие, партия, която получи доста удари под кръста и от социолозите, които им даваха около 1% ( и така много потенциални техни избиратели не излязоха да гласуват или не гласуваха за тях, за да не им се обезсмисли гласа и да отиде на вятъра), и от  приятелски огън (Нова Република не спряха да ги винят, че не са приели поканата им да се явят заедно на изборите), и от кафявите медии, които  през цялата кампания изляха кофи с помия (цяла книга издаде “един млад и успял” български политик и издател с една-единствена цел – да ги омаскари). “Да, България” е добра новина по няколко причини: 1. Доказаха, че 2+2 в политиката не означава непременно 4. Че коалиция на всяка цена не означава успех на всяка цена. (Нещо, в което аз самата не вярвах. Е, убедиха ме). 2. Че “флиртът” с младите, интелигентни и критични избиратели не е “кауза пердута”. Че и без евтин популизъм, и безумни обещания имаш шанс в политиката. Браво!
  5. Проевропейските граждани са мнозинство – Българите, които не смятат, че “демокрацията им е отнела нещо”, не изпитват носталгия по социализма, не обичат Русия повече от България, не искат политиците да взимат от богатите, за да дават на бедните, са мнозинство. Корнелия Нинова толкова си повярва, че партията й е сигурен победител, а тя – бъдещ премиер, че си направи “ритуално самоубийство”. “Демокрацията ни отне много”, “шегичките” на Крум Зарков за ДС и тормоз на “дядовци”, откритата заявка “ще наложим вето на санкциите срещу Русия”, жалбата по “българските кисели краставици”, намеците за увеличени данъци на онези, които най-много пълнят хазната, намеците на различни ключови играчи от БСП за “преосмисляне на позицията на България по отношение на НАТО”, грозните нападки по адрес на ЕС… уплашиха и ядосаха и бизнеса, и демократично мислещите хора.
  6. Вотът от чужбина, срещу който толкова много политици говореха, демонизираха го и искаха да ограничат. Българите в чужбина доказаха, че не е важно къде живееш, за да си българин. Доказаха, че не всички са “аутсайдери, които мият тоалетни навън и не могат да мислят”. Доказаха, че вотът от чужбина не е само от “едни хора, които не умеят да говорят и да пишат на български”. Макар да гледам, че хейтът срещу българите в чужбина е новото роене на “такива българи” и “онакива българи” (След всичко друго, на което сме разделихме, сега се цепим на “българи в чужбина” и “българи в България”. Българи в чужбина, дръжте се, сега вие сте наред да го отнесете “по домова книга”!)
  7.  “Лудостта”, голата емоция и анти-естаблишмънт вълната, които бродят из почти цяла Европа, а и в САЩ, не се състояха у нас. Няма Подемос, няма Сириза, няма Национален фронт на Франция, че и Тръмп си нямаме даже. Тази новина е толкова добра, че си заслужава отделната точка, безспорно.
  8. Реформаторският блок не успя да премине 4-процентовата бариера. Да, да много е добра новината. Нищо лично към хората, които участват в тази, меко казано, странна формация. Но! Натегачеството, подмазването на силния на деня, наведената поза, обезличената физиономия, безпринципната коалиция, която буди единствено съжаление и присмех, бяха наказани. Безценен урок за цялата ни политическа класа. Когато се превърнеш в слуз, а се самоназоваваш “дясно”, когато си повече “пиле шарено”, отколкото политик, отстояващ принципи, когато си пазиш столчето и постчето на всяка цена, резултатът е този. Който не вярва, да се пробва. И болката, и срама са му гарантирани.
  9. Избирателната активност – мантрата “българинът не гласува, само мрънка и изисква” просто не е състоятелна. Избирателната активност хич не е лоша. На фона на умората от избори – от 2013-та година не е имало година без избори, а през 2014 имаше 2 вота – за Европейски парламент и предсрочен парламентарен. На фона на списъците, пълни с “мъртви души”. Избирателната активност е повече от добра. И не, това не е заради “задължителното” гласуване, което хич не е задължително. Заради хората, които искаха да гласуват е – за да подкрепят някого, за да накажат някого, за новото, за по-“малкото зло”, защото “така трябва”, за да неутрализират купения и корпоративния вот… Причините са, колкото са избирателите. А тях ги има и те не са толкова апатични, колкото им се иска на мнозина.
  10. Една безумна предизборна кампания е в историята. Толкова фалцет, крясъци, откровени глупости, заиграване със страховете на най-бедните, уязвимите и онеправданите, “лошия ЕС” и въобще лошите други, само не и ние, обиколката из студиата, дебати, коментари, клипове, плакати, заяждане, език на омраза, физическо насилие, “убийство” на опонент в медиите  бухалки, ехидничене, разприятеляване по политически причини… какво ли не беше. Мина, зад гърба ни е. Ура! Дано не се повтаря никога в този си вид.

Негативи:

  1. В 44-я Парламент няма да има представител на десницата. Да, много десни остават непредставени. И макар и гласували за различни политически партии, дясното не е толкова нищожно, колкото много хора бленуват. А никога не е добре, когато една голяма група хора е непредставена политически.
  2. Пазарлъкът тепърва започва – патриотите ще извиват ръце, “тъй, както умеят”. А те много ги умеят тези работи. Простата сметка показва, че ГЕРБ+Патриотичният фронт имат достатъчно гласове, за да направят стабилна коалиция. Поне откъм численост на народните представители. Но може ли коалиция с участието на Волен Сидеров, Валери Симеонов, Красимир Каракачанов да е стабилна? Това, според мен, не би го твърдял убедено и най-големият оптимист. Да не говорим, че в Европа на обединените патриоти и на политиката им не се гледа с добро око, меко казано. Когато “златният пръст” се превърне в широко отворени “златни шепи”, рисковете винаги са налице.
  3. Ниската избирателна активност в столичния 24-ти МИР. Или с други думи “центърът на София”. ‘Софийските дриШльовци”. “Жълтопаветниците”. “Умните и красивите”. “Реститутите”. Наречете ги както искате. Но това са онези хора, които традиционно гласуват. С превес към дясното. Изискват. Задават въпроси. Протестират. Тяхното негласуване вчера не е златен пръст. А среден. За цялата политическа класа. Но най-вече за десните партии. Имат върху какво да помислят партиите с претенции за дясно, реформи и демократични принципи. А всички партии не бива да забравят, че стабилна държава не се гради само на хора, които питат: ‘какво ще ми дадеш’, ‘с колко ще ми увеличиш’. Гръбнакът на една стабилна държава са хората, които са надмогнали битовите си нужди и градят, развиват, информират се и изискват, недоволстват и дърпат напред.
  4. “София не е България”. Макар че е в България. Клише, ама се оказва вярно. Няма сега да пиша неща, каквито вече прочетох, от сорта: ако изборите се определяха в София, ДПС нямаше да е в Парламента, а десните щяха да влязат. Щото София, макар и столица, не е България, не е и автономна област. Политиците обаче трябва да помислят  защо се отваря толкова голяма ножица. И още нещо, но не на последно място: след всичко, което видях, чух и прочетох, мога да направя следния извод. България се състои от две Българии. Online България (сайтове, социални мрежи и хората, които ги ползват) и offline България (хората, които се информират основно от “по телевизора казаха” и “във вестника пишеше”, като вестникът е основно “Телеграф” – най-евтин и най-достъпен). Тези две Българии не се познават много. Но пък всяка презира другата и я обвинява за състоянието, в което се намираме.
  5. “Още малко от същото” – това спокойно може да мине за следизборен слоган. И някак възниква въпроса: що ручахме жабетата тогава? Защо и кому бяха нужни тези избори? Марешки замени Бареков/Ковачка, а Реформаторите не влязоха, тоест няма как да участват в управлениението. ГЕРБ и БСП ще имат по-голямо представителство. Май с това се изчерпва новото. Съдебна реформа се не види, при тази конфигурация. А дано да греша, ама надали.
  6. Слави вече почна да поставя ултиматуми. За мажоритарен вот. Партиите най-вероятно ще го послушат. “В името на народа”, нали. А мажоритарният вот, във вида, предложен от Трифонов и сие, не е панацея. Опасна глупост, облечена в розова романтика е. Която ще доубие малките партии. (И само напомням: президентите и кметовете ги избираме мажоритарно. Имате ли спомен за неохулен президент? Все пряко сме ги избирали. От Желев до Радев.)
  7.  ДПС е готова, както винаги, да предлага ‘крадена’ любов. Тайно. За всички, които я пожелаят. Пеевски пак няма да ходи на работа, но пак ще е депутат. Моделът КОЙ си е все тъй “корпулентен”. Дано новото мнозинство да има воля и желание да се пребори с него. Щото задкулисието и сенките “раждат чудовища”. А когато не се бориш с тях, те те изяждат. Петър Москов може да потвърди това.
  8. Медиите-бухалки, пропагандата и боят по всеки неудобен, но пък приказлив, ще продължават с все сила. Власт и медии. Медии и власт. И прокуратура, която “страхува” всички. “До-ко-га все така ще я карамеееее, докогаааа, докогааааа”?!
  9. “Купуването и продаването на гласове са ежедневие”. И на тези избори репортерът на БТВ Росен Цветков, а и много други журналисти, се оказаха по-подготвени и по информирани кой, къде и кога продава гласа си  и кой/къде и кога му ги купува от полицията и прокуратурата. Търговията с гласове е като търговията на контрабандни цигари на Женския пазар. Само институциите не могат да хванат виновните. Още по-малко да докажат престъпление и да се стигне да ефективна присъда.
  10. Все още мнозина гласуват за “по-малкото зло” (пък това звучи малко като “малко бременна жена”) или айде за тоя, щото оня няма да влезе. Все още много хора гласуват, за да “могат да се оплакват после”, а не, за да могат да са доволни утре.

Но пък никой не ни е обещавал, че ‘демокрация означава всички да мислят и гласуват като нас’. И това й е най-хубавото. Да си я пазим и да я развиваме. Това последното може да послужи и за обещание, и за пожелание.

 

Сподели с приятели!Share on Facebook300Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Един коментар to “10 на 10 за отминалите предсрочни парламентарни избори”

  1. ШАШ-чета, обичам ви. Разчитам на позитивите. Другото… да го вземат ангелите.

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*