“На урни се превръщат те”*

Поредното парче история, задушено под руините на алчността и безхаберието

Факти: 110-годишна къща в центъра на София, която доскоро е била паметник на културата, беше съборена в събота. Това стана възможно, след като по време на президентските избори Mинистерството на културата премахва защитения й статут. “Двойната къща” е построена преди 110 години от архитект Георги Тодоров на така наречения “рингов булевард” в София, оформен след Освобождението и застроен с фамилните къщи на видни хора. През 1976 г.  къщата придобива статут на паметник на културата „за сведение”. И така получава защита от институциите – до 11 ноември миналата година, когато Министерството на културата неочаквано премахва статута между двата тура на президентските избори. За намерението къщата да бъде съборена и за премахнатия статут на сградата съобщи още миналата седмица bTV. Репортаж на журналиста Росен Цветков предизвика широко обществено недоволство, граждани създадоха онлайн петиция озаглавена “Паметник на културата или подземен гараж” и подготвяха жива верига в защита на къщата. Багерите обаче започнаха да бутат сградата в сутрешните часове на съботния ден и така изпревариха подготвената за жива верига. В неделя събарянето продължи и в ранния следобед от 110-годишната къща останаха само основите. Собственик на имота от няколко години е Кирил Киров, по-известен като Киро Японеца. Преди дни той заяви, че планът му е да изгради подземен паркинг на мястото на сградата. През годините къщата преживява няколко пожара, съобщи bTV. Според живеещите в района става дума за умишлени палежи, за да се предизвика нов строеж.

Според становището на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности сградата стои “чуждо и нехармонично” в средата около нея. С този мотив в края на октомври 2016 г. предлага на министъра на културата да издаде заповед за прекратяване на режима й и той го прави. Бившият министър на културата Вежди Рашидов коментира пред bTV, че бил длъжен да подпише. “Този орган е експертен орган. Аз, освен да утвърдя доклада или докладната на този орган, нищо друго не мога да направя. Познавам японци, но когато съм бил в Япония и те не се казват “Киро”, коментира Рашидов. След съобщението за събарянето в събота Вежди Рашидов изпрати писмо, в което обяви: “Не съм разрешавал събаряне на никаква къща на булевард “Васил Левски” в София. Не познавам нейния собственик. Националният институт за недвижимо културно наследство е направил проверка и след това е поискал от Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности отмяна на статута на въпросната сграда със съответните аргументи. В експертния съвет влизат квалифицирани специалисти от различни институции. Техните заключения се оформят в протокол, който министърът на културата е длъжен да подпише. Министерството на културата не издава разрешения за събарянето на каквито и да е сгради. Заявявам отново, не съм вземал решение за отмяна на статут и за събаряне на сградата“, се казва в писмото.

Размисъл: Годината е 2014. Четирима души, влюбени в Италия, седим в едно кафене в центъра на Верона и чакаме дъжда, който се излива над града, да спре. Говорим си за къщата на Жулиета, която сме посетили час преди това. Много туристи, дълга опашка, голямо чакане и много “Жулиети” от всякакви държави и националности, които “изгряват” на малкото балконче и чакат любимият да увековечи в кадър присъствието им на една от най-известните тераси в света. Всякакви сувенири, свързани с трагичната любов на Жулиета и Ромео, любезно изработени в далечен Китай, подпомагат туризма и пълнят хазната на красивия италиански град. Толкова хора на едно място, че чак те хваща клаустрофобия, доста е задушаваща “прегръдката” в къщата на Шекспировата героиня. Но сме там. “Не можем да дойдем до Верона и да не видим къщата на Жулиета”, се самонавиваме ние, когато виждаме огромната опашка, виеща се бавно и тромаво. Е, добрахме се до прословутия балкон. После в кафето, по стара българска традиция, обсъждаме “кога ще ги стигнем италианците”, как се пази и съхранява история, как се прави туризъм и има ли той почва у нас. Как един скромен балкон привлича множество туристи във Верона, въпреки че историците твърдят, че има малко доказателства, свързващи го с трагичната любовна история на Шекспир. И че макар семействата Капулети и Монтеки наистина да са съществували, няма информация за вражда помежду им, а Ромео и Жулиета са напълни измислени герои. “В нашата литература също има подобни образи”, казвам аз и не спирам да фантазирам: “ето, Калина и Явор от Славейковата поема “Неразделни”. Как никой не се е сетил да посади две дървета, примерно в Трявна, където е родната къща на Славейков. Една табелка с кратък цитат от поемата: “а погребаха ни тука, на брегът край таз долина… Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; -той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла, За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла…”, паметник на двамата влюбени, историята на Явор и Калина, техния “баща” Пенчо Славейков и респектиращите му биография и творчество. Би било интересно и за туристите, а и за местните хора”, мечтаех си аз на глас и политиканствах насред Верона. Нямам никакви претенции, че разбирам от туризъм. Нито че мога да измисля “рецептата” как да привличаме туристи, които не идват да се напият евтино. Знам със сигурност обаче, че легендите и историята “продават”. В най-добрия смисъл на тази дума. Примери за това всеки от нас може да изброява с часове. Сигурна съм, че не моловете, хотелите и подземните паргинги правят един град атрактивен, вълнуващ и любопитен. Че един град трябва да има история и да нашепва истории на посетителите си. А дълг на онези, които го обитават и управляват, е да пазят тази история. Примери за градове, които си измислят и пренаписват история, за да привличат туристи, също всеки от нас може да изброи. Защо ние взривяваме нашата, при това съвсем доброволно и съзнателно, за няколко мръсни гроша? На този въпрос никога няма да мога да си отговоря. Само знам, че не мога да очаквам от Киро Японеца да уважава паметниците на културата, историята, изкуството и традициите на София, да се вълнува от живота и онова, което са ни завещали предците ни, сърцето му да вибрира в ритъма на културно-историческото наследство, а не на бизнес интереси и  бързо печалба от този “апетитен” имот в самия център на София. Имам очаквания обаче от министъра на културата, както и да се казва той, от “квалифицираните експерти” от Националния институт за недвижимо културно наследство да имат отношение към същото това недвижимо културно наследство, признавам си. Да пазят, ценят и помнят. Да взимат решения с мисъл и смисъл. И когато започнеш да не откриваш разлика в манталитета на Киро Японеца и овластените служители, и експерти, ти самият почват да живееш с усещането, че стоиш “чуждо и нехармонично” на тази територия. Чувстваш се като идиот, на когото му “продават” приказки за наивници, вместо история и легенди, че и искат да им вярваш. Да гледаш поредното безобразие, поредното взривяване на малкото останала жива, туптяща история, и да се чувстваш безсилен кретен. Да ставаш свидетел на поредната свинщина и варварщина, която дори вече не се опитват да “заметат” малко по-майсторски. Защото явно отдавна са приели, че срещу тях стоят зеленчуци, а не хора с памет. Безпардонно, пред очите ни, да събарят сгради в почивни дни и никой да не е виновен, никой да не се срамува, да няма опит за спиране поне, а само прехвърляне на отговорности, плитко измиване на ръце и поредния 3-дневен шум от поредното парче история, задушено под руините на алчността и безхаберието.

Къщата вече я няма. С нея си отиде и 110-годишна история. Но въпросите остават. Наистина ли министърът на културата е толкова лишена от правомощия фигура? “Аз, освен да утвърдя доклада или докладната на този орган, нищо друго не мога да направя.” Ми да закриваме министерството – така или иначе от него нищо не зависи… Кои са тези “квалифицирани експерти”, призвани да опазват недвижимото културно наследство. Как са преценили, че сградата стои “чуждо и нехармонично” в средата около нея? Ще излязат ли с лицата и имената си да защитят “експертното” си мнение? С факти и аргументи. До момента за мен са просто анонимни вандали в поредната варварска акция.

А Верона… Верона и нейните експерти пазят историята и “осребряват” легендата. В прословутата къща се организират и сватби за желаещите – церемонията “а ла Жулиета” струва 800 евро. От няколко години градските власти добавят и още една атракция – срещу още 5000 евро младоженците могат да прекарат първата си брачна нощ на ложето, което някога е използвано за декор във филма от 1968 година. Сватбената церемония се рекламира не само от туроператорите, които организират най-щастливия ден на двойките, но и от самата община, според която това е уникално преживяване за всяка двойка. Къде паркират тези италианци, не знам. Дали не е време да съборят Жулиетината къща, за да построят един подземен паркинг в центъра?

*Заглавието е цитат от стихотворението “Пепел” на Радой Ралин

Сподели с приятели!Share on Facebook521Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Няма коментари към ““На урни се превръщат те”*”

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*