Изкарвам ли си заплатата? Кой, аз ли, бе?

Столичен мол. Семеен шопинг. Търсим си външен хард диск. Препускаме през тълпата, отклонявам любезно поканата да ми изправят косата насред мола и и влизаме в магазин за компютърна техника. Разглеждаме всички налични хард дискове, четем параметри, сравняваме модели и цени и решаваме като за финал да се консултираме с продавач-консултант. Млад и любезен господин, идва бързо, усмихва се и ни пита с какво може да ни бъде полезен. Разговорът:

Ние: Кой от тези хард дискове ще ни препоръчате?

Той: Амиии, честно да ви кажа, няма смисъл да си купувате подобна техника от тоя магазин. При нас е много по-скъпо. Аз, например, онзи ден, си взех подобен външен хард от /тук цитира конкурентна верига за компютърна техника/. И ми излезе с 25 кинта по-евтино. При нас шефът много надува цените. Тъй че, честно да ви кажа, тези не си струват.

Ние: Благодарим Ви! Хубав ден.

Извод: Кога ще осъзнаем, че не сме наети, за да получаваме заплата, а да вършим определена работа и заплатата е само възнаграждение за нашия труд?! Кога ще осъзнаем, че изкарваме заплатата си, а не ни я подаряват? Обзалагам се, че никой търговец не наема продавачи, за да гонят клиентите му. Кога ще осъзнаем, че шефът, освен нашата заплата, има и други разходи. И че ще е по-щастлив, ако му кажем – „А бе, шефе, навсякъде тези устройства са по-евтини. И тук не вървят.“ Пък той да прецени какво да прави, вместо ние да пренасочваме клиенти на други места. Не познаваме ли поговорката „Не хапи ръката, която те храни.“? А тя храни и колегите ни. И ще осъзнаем ли, че като не изкарахме днес тези 25 лева, шефът трябва да ги изкара от другаде, за да ни плати? Май наистина не осъзнаваме, че не е яко да мразиш шефа, че мястото, в което работиш, не е идеално и заради нас, че заплатата ни е ниска и заради нас.
И на теб, който в момента си мислиш, че аз съм неблагодарна и не оценявам какъв жест ми е направил продавачът, като ми е спестил „25 кинта“, ще ти кажа: корпоративната принадлежност е нещо, на което е време да се научим. Защото ако утре шефът ти фалира, оставаш без работа и ти. Онзи, който псуваш вечер, докато си пиеш ракията, онзи, за който си задаваш въпроса : „с какво е повече от мен“, е същият, който ти плаща заплатата и е направил възможно да има работа за такива като теб. Да, сигурно заплатата е малка, да, сигурно не ти стига. Но засега е единствената, която някой ти дава, единствената, с която купуваш дрехи на детето си. В някои случаи е дори по-висока от тази, която заслужаваш. И последно: ако ти си работодател на този мил господин, ще го оставиш ли на работа, ама честно?!

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

6 Коментари

  1. За каква корпоративна принадлежност да си говорим, когато работодателите третират работниците като крепостни. Този консултант дори и да е толкова добър, че да разпродаде магазина пак ще получи някаква подигравка наречена бонус към по-голямата подигравка, която е заплатата му.

    Ето ви един пример за корпоративна принадлежност от другата страна на монетат: австралийски инженер рабоещ като консултант в голам магазин за техника. Човека консултира клиентите си точно и съвестно и отказва да пробутва 300 доларови златни кабели на хора които си вземат нисък и среден клас системи и който няма да усетят разлика и с 30 доларов кабел. Колегата му който безпардонно убеждава клиентите да вземат само златните кабели става мениджър на етажа…

    И двете крайности са лоши. Идеален свят освен във фантазиите на комунистите няма. Радвайте се, че сте спестили някой друг лев и не мислете стопанина на магазина. Той получава точно това за което плаща.

  2. До голяма степен съм съгласен с мнението на Петър. И абсолютно не разбирам псевдо жалейката на авторите.

  3. Когато шефът разбере, че заплатата се плаща в размер и на дата, на които са посочени в договора (ако го има изобщо). И – забравих, осигуровките също. И не на минимална работна заплата, а другото – кога колко мога (повечето пъти на мога). И когато БГ-шефът ще разбере, че корпоративната принадлежност, както всичко останало, не може да е безкрайна. Така че – този, който се е упражнил в писането, явно е на държавна работа или пък в частната фирма на татко. Личи ярко, че няма идея от работа при частник. Пожелавам му да му се наложи да бачка при такъв и тогава да се изкаже за корпоративната принадлежност.

  4. Драги Shash.bg (понеже статията не е подписана), моята реакция при подобна случка би била следната – ще благодаря на момчето, което ми е спестило “25 кинта” (за вас може би са кинти, както и за мен, но за много други хора това са сериозни пари) и всеки следващ път, когато ми е нужна определена техника, ще отивам първо в този магазин, и ще търся ТОЧНО този продавач-консултант, защото вече знам, че той няма да ми пробута някоя свръх-оценена стока. Магазинът и момчето вече са ме спечелили за лолялен клиент ДО ЖИВОТ. Друг сценарий – продавачът ме убеждава, че само при тях ще намеря толкова изгоден хард диск, аз си го купувам за “25 кинта” по-скъпо, но след няколко дена го виждам по-евтин в конкурентната верига. Знаете ли кога ще се върна във въпросния магазин, при въпросния продавач – ТОЧНО НИКОГА. И как така, както знаете всичко, сте сигурни, че момчето вече не е казало, дори няколко пъти, на шефа си, че тези хардове са прекалено скъпи?!? Но единственият отговор, получен от собственика, е бил “Разкарай ми се от главата, аз ще си ги продавам за колкото искам, балъци има много!”. В този случай Вие за какви се определяте – за “балъци”, или хора, на които им е помогнато да направят правилния избор и покупка..? Уважително бих Ви предложил да разкарате тази статия…
    С уважение
    Чавдар Георгиев

  5. Отдавна не ми се беше случвало да видя повече от два коментара, по-адекватни и смислени от статията, под която са!

    Евала на коментаторите. А статията е с качеството на не много смислен форумен вопъл.

  6. Един виц по случай темата:
    “Звъни телефона във фирма за ремонт на компютри.
    – Принтера ми започна да не печата добре.
    – Най-вероятно е за почистване. Ще ви струва $50, но можете да прочетете ръководството и да си го почистите сам.
    Клиента е потресен от такава откровеност:
    – Младежо, вашият началник знае ли, че така му проваляте бизнеса?
    – Честно казано това е негова идея. Доста повече изкарваме от принтери, които клиентите са опитвали да поправят сами.”

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!