“Ама, вие, сериозно ли?!”

Голяма банка у нас. Една от най-големите. Отивам да проверя дали ми е готова дебитната карта. Отегчена служителка кимва, носи картата и договора. В него имената ми са сгрешени. Аз отказвам да го подпиша. Следва скандал. Аз твърдя, че някой не си е свършил работата, тя ми обяснява, че вината не е нейна, а на колегата й, който не бил внимавал. Не може да ми даде картата. Колегата е виновен. Тя какво да направи?! Идва друг колега. Не онзи, виновният. Друг. Разбира какъв е проблемът и започва да се смее. Вижда, че на мен не ми е смешно и ми предлага да ми даде тази карта, а след 5 дни ще ми преиздадат нова, с вярното ми име. Дотогава тази ще е валидна. Съгласявам се, взимам си картата и си тръгвам. След 15 минути ми звъни телефонът. Обажда ми се банковата служителка. Гласът й трепери. Дали са ми ЧУЖДА карта. На ДРУГА жена със същото име. Моята още не е готова, се оказало. Молят ме да отида отново в офиса, за да не остава “и друга жена без карта”…
Моята ще е готова след 5 дни. Ако няма други клиентки с моето име, които искат дебитни карти от тази банка.

Някой разпозна ли се в тази история? История, до болка позната, до болка тривиална и злободневна. Подобни неща се случват всеки ден, на всеки от нас. Защото някой не си е свършил работата качествено. Защото правим всичко без старание, без отношение, без професионализъм. Естествено, че в конкретния случай възниква въпросът: „това ли е сигурността, която може да ни предложи голяма българска банка?“ Но има и други питанки: Ама, вие, сериозно ли? Докога ще я караме така? Докога ще се оправдаваме с „колегата“? Докога ще маркираме дейност, а няма да работим сърцато? Докога ще занимаваме клиента/потребителя с вътрешнозаводските проблеми на фирмата/банката/офиса? Докога въпросът „ама аз какво да направя“ ще е актуален… Имитираме работа, имитираме колегиалност, имитираме отношение към клиента… Вечно ли ще живеем така, имитирайки? Вечно ли някой друг ще ни е виновен? Вечно ли ще търсим оправдания? Пак ли държавата е виновна? Политиците? Богатите?

Аз ще се оплача от тези „служители“. Защото трябва да има наказания. „Който не работи, той не греши“, ще си помислите. „Може би има семейство и не е добре да остане без работа“, ще кажат някои. Да, но в същия момент, друг, пак със семейство, но  професионалист, с желание да се труди усърдно, в момента разглежда обявите за работа и си пее “оставам, ама ми се занимава”…

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

2 Коментари

  1. Да същото ми се случи в банка със изчезнали здравни осигуровки което струва и нерви, но не са свикнали дори да се извиняват.

  2. Причината може и да е другаде – в (лошата) организация на работата. Ако един чиновник върши работа за 1,5-2 позиции – защото осбственика-мафиот няма социалната, организационна или каквато и да е изобщо култура, че определен вид работа си иска определен технологичен срок за изпълнение и всичко по-кратко е за сметка на качеството.
    Иначе е най-лесно да обвиняваме колко са тъпи служителите. Вие с колко сърце работите? А до какъв срив на заплащането можете да си запазите сърцатостта?

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!