Асен Блатечки с мнение относно играта на Хоакин Финикс във филма “Жокер”: “Лесно е да се кривиш”

Макар да съм любопитна, не тръпна от вълнение в нощта на Оскарите и не отдавам внимание на българския ефир в часовете преди церемонията, защото от горчив опит знам, че не може да ми предостави нищо интересно като комнтар. Е, тази година сбърках. Дори съжалявам, че не съм отделила нужното време на Асен Блатечки и компания, за да се убедя от първо лице, че всичко, което днес прочетох, е вярно.

Оскара ще го вземе Хоакин Финикс. Това на всички е ясно. Според мен… аз лично се сещам поне за 50 актьора – и американски, и поне 20 български, които ще изиграят тази роля ако не по-лошо, точно колкото него добре. Така че… не смятам, че това е върховото актьорско постижение, определено.” И още… “Много лесно е да се кривиш. Много е лесно да се правиш, че имаш гърбица, да се смееш изкуствено, да танцуваш и да се правиш на… крив човек.”

Това не е първият несполучлив коментар на актьора, който буди такъв интерес. Миналата година, по повод филма “Роди се звезда”, той изрази следното мнение: “Лейди Гага не е никаква актриса – няма какво да говорим! Тя просто е избрана изключително добре за тази роля… Тя е перфекта за тая роля – с големия си нос, с дебелия си задник… С нелепия начин, по който изглежда. Аз казвам к’вит са нещата . Тя наистина е перфектен музикант и точно това несъответствие на талант и визия са перфектни за тази роля. Иначе тя играе като кандидат-студентка за ВИТИЗ. Сега нема к’во ‘а си говорим глупости.

Ако първия път затворих очи и подминах, защото бях възприела нов подход срещу подобни публични безумия, то тази година ми дойде в повече. И дори ми стана тъпо. Ей така, защото в някакъв момент от живота си съм харесвала и уважавала този актьор и то не, защото имаше по-атрактивна фигура и вид на “секссимвол”, а заради нещо, с което хората в тази професия би трябвало да вървят напред, а именно – талант.

Много е важно да се разграничава човекът от артиста, да. Но, понякога много по-тежки щети може да нанесе разочарованието на даден човек именно от личността, а не толкова от лошо изиграна роля или лошо изпята песен. А, аз нито се сещам скоро Асен Блатечки да успя да се “изкриви” достатъчно на екран, нито успя да ме спечели със своето самочувствие за износ. А, когато започнеш да лееш в ефир заключения без стойност, без аргумент, без да можеш да отсееш стойностното, без да можеш да се изразиш като авторитет, то и като човек губиш уважението на хората спрямо мнението ти.

Аз лично не се сещам за 50 актьора, които могат добре колкото Хоакин Финикс да изиграят ролята на Артър Флек във филма “Жокер”. Не се сещам за и за 5 американски, камо ли за 5 български. Обаче не се сещам и за 5 американски актьора, които биха седнали в ефир да обсъждат по толкова низък, обиден (към себе си) и евтин маниер чужди артисти, било то актьори, музиканти или художници.

Вярвам, че у нас има добри актьори и дълбоко се надявам някога да можем да стигнем до престижна награда като “Оскар”, но най-много се надявам тези актьори, които ще излязат извън границите на родните ширини, да са успели да опитомят в себе си не просто талант, а нещо повече, присъщо само за Големите. И то е премереност, реализъм, скромност и най-вече достойнство. Тъй нужно ни в днешно време. Независимо дали сме с дебели или кльощави задници. Всеки сам избира колко и къде да се “изкриви”. Някои обаче знаят и това как да правят. Аз казвам к’вит са нещата. Точно това несъответствие межу самочувствие и реалност, е най-лошата комбинация.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!