“…Щом той ме повтаря, нали…”

Стар… У нас звучи малко като присъда. Отношението ни към възрастните хора често е обидно, дори жестоко. Предразсъдъци, обидни квалификации, снизхождение, подигравателно отношение, откровено пренебрежение… Понякога го правим дори несъзнателно – “лелята”, “бабата”, “чичото”, “дядото” като съвсем естествено нарицателно за напълно непознати. Отпечатъкът на времето върху тялото като печат и върху душата. А всъщност лицата на възрастните хора са като калейдоскоп. Целият живот с всичките му върхове и спадове, събрани в една снимка, в едно лице. Първата крачка, първата целувка, усмивките, раните и охлузванията на душата…

Тези снимки ни напомнят, че нашите баби и дядовци също са били млади и ние, всъщност, много приличаме на тях… И че възрастта не е нищо повече от благословия да остарееш. Да видиш как те повтарят децата и внуците ти.

Една галерия от кадри на хора, които пресъздават снимки на своите баби и дядовци… Години по-късно…1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!