Берлускони – 80 години amore e odio* по италиански

Той е политик, предприемач, застрахователен и медиен магнат. Той е най-дългогодишният министър-председател на Италия, като заема този пост съответно в периодите 1994-1995 г., 2001-2006 г. и от 2008 до 2011 година. Силвио Луиджи Берлускони. Една от най-спорните, противоречиви и ярки личности на нашето съвремие. Трудно се намира човек, който да остане безразличен, когато чуе името му. Оценките за него винаги са били на двата полюса – от Осанна до Разпни го – и в родната му Италия, и у нас, и в Европа, и по света. Някои го наричат проклятието на Италия, други – благословия. Може би истината е по средата, но среда при Берлускони няма.

В момента чета официалната му биография. Журналистът Алън Фрийдман пише “Берлускони. Епичната история на милиардера, който завладя Италия”, където Берлускони разказва от първо лице своята истина за живота си и проговаря за пътя към върха, за приятелствата си със световни лидери като Владимир Путин, Джордж У. Буш и Муамар Кадафи, за обвиненията във връзки с мафията, за футболен клуб Милан и за прословутите партита “Бунга-бунга”, които станаха една от причините за драматичното му падение от политическата сцена… Книга, която ме завъртя в центрофуга от противоречиви емоции и по цял ден надувам главата на хората около мен, като преразказвам цели откъси от нея. Силвио Берлускони не ме оставя равнодушна, признавам. Изпитвам смесени, често крайни, чувства към личността му, но не мога да не призная, че този човек е от онези, които не се раждат често. Роден водач. Той доказва, че без харизма никой няма голямо бъдеще в политиката. “Политикът продава дим”, казва Берлускони. И е точно така. Без значение дали искаме да си го признаем или не. Това е навсякъде по света. Не е българска прокоба, колкото и да си мислим,  че сме изначално прецакани и само нашите политици мамят, флиртуват, продават илюзии и печелят с популистки послания. Докато чета книгата, се улавям, че го харесвам най-много именно заради същите качества и недостатъци, които най-много ме дразнят у него. Провокира много въпроси. Къде свършват честността и непукизмът да изречеш на глас неща, които са трудни за преглъщане и възприемане и къде започват безскрупулността и самонадеяността, че на теб всичко ти е позволено и всичко ще ти бъде простено? Кога пресичаш тънката червена линия на егото, което те прави водещ, а не воден, и на егото, което те кара да минаваш през всичко и всеки, за да постигнеш целите си? Дали безспорно брилянтният бизнес нюх е полезен в политиката или някак неусетно започваш да разглеждаш държавата като частната си фирма? Кога суетата и любовта към жените се израждат в болестно състояние, което те кара да напълниш държавното управление с бивши танцьорки, лолитки и стриптизьорки, защото са жени, към които не си безразличен? Къде приключва флиртът с избирателите и започва клоунадата? И да, разликата между отровата и лекарството е в дозата. Но щеше ли Берлускони да бъде това, което е, ако не беше предозирал? Щяхме ли да говорим и до днес за него? Едно е сигурно. Силвио Берлускони не е Бог, а биографията му не е житие за светец, но аз Боговете не ги търся тук, на Земята. Берлускони е чудесен продукт на брилянтен PR, личната си харизма и маниалното му отношение към детайла, но със сигурност не е плоска холограма, която стриктно спазва 10-те Божи заповеди ежедневно. Берлускони продава илюзии, често е търговец на лъжлива реалност – и през медиите си, и чрез политиката, която водеше. Някои не можаха да му простят това, други имат нужда да продължават да живеят във фабриката за мечти, която той създаде, макар да съзнават, че идилията е невъзможна. Берлускони е истинско ристрето – някои го обожават, други го разреждат с вода, защото им идва прекалено силно и ги разтреперва. Берлускони е синоним на Италия с всичките й нюанси – и dolce vita-та, виното, жените, удоволствията, страстта и очарованието, и мафията, омертата, тъмните сделки, мътните договорки и задкулисието. Берлускони е пеперончино – малката, ароматна, люта чушка, която пали пожари и понякога чак нагарча от лютивина, но после пак я слагаш в супата. Берлускони поставя въпроси за политиците и политиката изобщо – защо обществата имат нужда да идеализират лидерите си, да си внушават, че ги управляват безплътни херувими, непознаващи греха, а после са тежко разочаровани, че са се самозалъгвали. Обществата изпитват потребност да аплодират светци, с ясното съзнание, че такива няма. Общества, които имат нужда от дим и лъжа, имат нужда да вярват, че могат да бъдат управлявани от малки Богове, които натоварват със свръхочаквания, които рано или късно рухват.

Силвио Берлускони днес навършва 80 години. И с всичките си грехове, слабости, таланти, умения, върхове и падения е неразривна част от историята на Италия, а и от историята на Европа и света. Проклятие или благословия – пак историята ще реши. Това, което е сигурно, е че не е сив, плосък и безличен и забравата не му принадлежи.

amore e odio* – любов и омраза ( от италиански, б.а.)

Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Няма коментари към “Берлускони – 80 години amore e odio* по италиански”

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*