“Аз знам, че не Ви харесва, затова изобщо не ви питам!”

Когато си израснал в Добрич, курортът Албена е неизменна част от живота ти. Завинаги. Там преминаха летата ми като дете. Там отидох за първи път сама с приятелки на море. Там срещнах човека, който днес е мой съпруг. Винаги я носи в сърцето си. Морското ми вкъщи. И въпреки нещото, в което се превърна бг туризма, отношението ми към Албена винаги е специално. От години я обичам въпреки, а не заради. Соц е, занемарена е, но всяко лято отиваме там поне за ден. Албена за мен е нещо като стар приятел, с когото не сте се виждали от години, вече сте твърде различни и гледате на живота по диаметрално противоположен начин, но все пак онова, което ви свързва е повече от онова, което ви разделя. Заради всички онези моменти, преживени в миналото, което сърцето помни. И дори понякога идеализира.
Тази година пак не й изневерихме. Не успяхме да отидем в разгара на сезона, но пък почивните дни в началото на септември са идеален момент да се сгушиш в приятелската прегръдка на добрата, стара, позаявахнала, но наша си Албена. Ние сме от малцината “съветски учени”, които не образуваха опашката на Кулата. Не отидохме в Гърция. Лефкада ни очарова през май, но сега беше моментът да посетим “нашето” място. Речено-сторено. Въпреки злокобните репортажи с драматичен глас по родните телевизии за “голямото празнично пътуване”, трафик по неслучилата се магистрала Хемус в събота нямаше. И полицаи, които да го следят този трафик – също. Въпреки уверенията на МВР за “засилено полицейско присъствие”, униформените бяха изчезнали като софиянци за Гърция по време на празници.
Прибрахме се, Слава Богу, живи и здрави и ето ни по пътя за Албена. В колата решавам да проверя (в една популярна фейсбук група) къде можем да хапнем вкусно. Щото, въпреки че доскоро не исках да си го призная на глас, храната в Албена през последните години е тежко извращение, което сам причиняваш на стомаха си, при това срещу подобаващо заплащане. От всички мнения и коментари, едно ресторантче беше получило добри отзиви. На плажа, непретенциозно, с вкусна, прясна риба, печени червени чушки и пухкав ароматен хайвер. Мииии… естествено, че там ще отидем. Не сме били в този ресторант от деца, преди беше много хубаво, си мислим, докато пътуваме и нямаме търпение да паркираме. Преминаваме заветната бариера за достъп до Албена, която напоследък е по-популярна от самия курорт, успяваме с мъка да се намърдаме между безобразно паркиралите коли и се отправяме към заветния ресторант. Поръчваме бързо – супи, салати, хайвер и риба, усмихната сервитьорка старателно си записва, после повтаря на глас, сричайки, защото “ох, мале, не мога да си разчета”. Успява все пак и разбираме, че нищо не е забравила. Остава само да ни донесе храната. След 15 минути пристига бирата. След още 15 – супата. След обяд, проточил се точно 2 часа, в чиято среда става ясно, че “хайверът е свършил”, сервитьорка, която няколко пъти ни носи чужди поръчки, мръсна маса, която така и не се “среща” с парцал, хляб, който не пристига и сбъркана сметка, физиономиите ни са кисели. Диалогът: “Не е сериозно да се случва всичко това”, измрънкваме ние. “Знам, но това е положението. Нищо не зависи от мен, какво да направя. Ако, трябва да съм честна, в кухнята има само 2 възрастни жени. Аз знам, че не ви е харесало, затова дори не ви питам”, заключва момичето с отчаяна физиономия. Толкоз!

Отправяме се към плажа и си припомняме думите на Масимо Ботура, собственикът на Остерия Франческана в Болоня – най-добрият ресторант в света за 2016 година – “в Италия 3 неща са свещени и с тях шега не бива – храната, Папата и футбола”. Е, у нас май не се шегуваме само когато “преджобваме” туриста – от бариерата на входа, до хляба, който не ти носят, ма пък ти го включват в сметката, до разреденото кафе и имитиращите продукти, които слагаме вместо сирене, за да е по-висок Маржът. Но.. “млъкни, сърце”, много непатрЕотично стана. Ма пък к’во ни пречи да злорадстваме и да се подиграваме на ония, които отидоха в Гърция. Те на кви опашки висяхааа…

Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+3Pin on Pinterest0

Няма коментари към ““Аз знам, че не Ви харесва, затова изобщо не ви питам!””

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*