Биляна Петрова и “Младите в театъра” – кауза, смисъл, надежда и много труд

Тя е актьор и режисьор. Познаваме я от постановките “Заболяване на младостта”,”Осем жени”, “Вдовиците” , “Едип цар”, “Ловецът на приказки”.

Изглежда от онези борбени, непримирими и упорити личности, които стоят зад смислени идеи и каузи. Работи здраво. И скочи в дълбокото, като се зае със спасяването на Драматичния театър в Ловеч и неговата още по-драматична съдба.

Лошо финансово състояние, на фона на лошото културно състояние на града и липсата на каквото и да е било желание на по-голямата част от хората да участват в културни мероприятия, кино, театър, изложби, концерти. Биляна Петрова спечели конкурса за поста директор на Драматичен театър Ловеч и вече повече от година се бори и работи, за да върне публиката, за да я вдигне на крака, за да чуе аплодисменти за талантливите актьори, за да им види и усмивките.

Успява. Разказваме за нея обаче не просто, защото успява, а защото се труди и търси начини да успее не заради себе си, а заради трупата, заради цял един град, заради доказателството, че колкото и да е трудно – може.

Съвсем скоро, за поредна година приключи фестивалът “Младите в театъра”, който десет дни създаваше настроение и вълнуваше хората в града.

Поговорихме с нея, за да ни разкаже за впечатленията си, трудностите, които среща в управлението на театъра, публиката и актьорите. Ето какво ни разказа тя:

Биляна Петрова

Фестивалът “Младите в театъра” приключи, но младите в театъра тепърва започват. Как бяха посрещнати от публиката?

За мен самата беше вълнуващо и повдигна духа на всички ни в театъра, когато последната вечер видяхме новата млада трупа на театъра – трима новопостъпили актьори – Валентин Митев с учител Боньо Лунгов, Марина Георгиева с учител Георги Новаков и Анастас Жайгаров с учител Венцислав Кисьов. Те се присъединиха към досега активно работещите млади Силвия Чобанова, Богомила Николова, Гьорги Трайков и Явор Костов и така се получи едно наистина красиво и енергично лице на театъра.

Към тях се добавят и средно поколение: Георги Грозев, актьор във Врачанския театър и ръководител на творческа къща “Грозарде” и Янислава Линкова, която е ловчалийка и актриса в Шуменския театър, а традицията предават познатите и обичани Слава Георгиева, Петър Стойчев и Нина Суванджиева. Публиката в Ловеч тепърва ще ги аплодира и обича.

Те вече са част от две детски представления на режисьорите ни Кристияна Бояджиева “История с призраци” и Дарко Ковачевски “Боризмейко”. Ново лице получава и любимият на зрителите спектакъл “Божан, Петър и Павел” по Гераците на Елин Пелин, дело на Снежина Петрова.

Разкажете ни малко повече за историята на фестивала? Считате ли, че Ловеч има необходимост от този фестивал?

Не само Ловеч, страната има необходимост от този фестивал. Това е единственото средище в България, което има мисията да дава пространство и в материален, и в духовен план да се видят работите на най-младите колеги, сред тях са и бъдещите театрални професионалисти.

Какви впечатления оставиха във Вас лично представените постановки? Кой най-силно Ви вдъхнови?

Спектаклите на колегите бяха съвършено различни като атмосфера, теми, естетика. Аз гледах публиката със същия интерес както и представленията. Всеки спектакъл намери своите привърженици. Хората останаха доволни и щастливи, цените на билетите бяха така съобразени, че най-привързаните към театъра да могат да си позволят всеки ден от фестивала.

Откриването, разбира се, беше впечатляващо – “Апарт” на Илко Ганев – новаторски документален разказ за някои от най-големите артисти на България – много от тях вече не са между нас, зададе приемствеността, без която театърът не може.

Има ли някой, конкретно, актьор или режисьор, който остави силни впечатления във Вас и с какво? Име, което мигновено изплува от тазгодишното издание на фестивала?

На този въпрос да отговорят зрителите.

Сигурно бихте препоръчали всички постановки на театралните зрители, но коя непременно трябва да се види?

Не мога да бъда пристрастна към нито един спектакъл. Някои бяха много добри като режисура и сценография, други и като драматургия, и като актьорска игра. Във фестивала участваха 10 спектакъла и аз горещо препоръчвам на зрителите да видят и 10-тте.

Открихме театралния форум с “АПАРТ” – документален спектакъл по текстове от сборника “Артисти със сребро в косите” на Театър “Азарян”, изигран от невероятно талантлив млад актьорски състав, танцовият спектакъл “Кукери” на Драматично-куклен театър “Васил Друмев” – Шумен бе впечатляващо представление, “Истината или се осмеляваш” на Драматичен театър “Рачо Стоянов” – Габрово, представление със силни послания, “Хляб в джоба” на колегите от Драматичен театър Сливен също е спектакъл, който трябва да се гледа, както и “Три сватби и едно възкресение” на Русенския драматичен театър “Сава Огнянов”, със София Бобчева, ако искате през цялото време да се смеете.

В никакъв случай любителите на театъра за деца не бива да пропускат представлението на “Алиса в страната на чудесата” на невероятната трупа на Държавен куклен театър Стара Загора. Колегите от Благоевград въплътиха драматизма на “Вампир” от Антон Страшимиров разтърсващо.

“Балканът не е мъртъв” бе фестивалният спектакъл на Драматично-куклен театър “Иван Димов” – Хасково. В една от вечерите показахме и авторски спектакъл, вдъхновен от поезията на Ейми Лоуъл и Робърт Фрост, също много добре приет от зрителите. Драматичен театър Ловеч закри поредното издание на “Младите в театъра” с “Един ден, двадесет и три часа и една минута”- нашият спектакъл за Георги Иванов – първият български космонавт! Това бе фестивалната програма и горещо препоръчвам тези представления на театралите. Но бих казала и още нещо – хора, ходете на театър, гледайте всичко от афиша във вашия град, театърът ни зарежда, вдъхновява, отправя силни послания. Нови технологии, модерни интерпретации, съвременна визия плюс традиционният театър – това е синтез от различни изкуства. Днес театърът е още по-силна магия. И тя трябва да се преживява по-често. Затова, ходете на театър!

Вие сте млад директор, какво предприехте, за да съхраните или развивате театралното изкуство в града?

За този въпрос ще трябва да се напише отделен материал. За тези 15 месеца – неимоверни усилия бяха положени за осъществяването на един изцяло нов екип от административни и творчески човеци, обновление на техническия състав на трупата – и продължаваме ежедневно да работим за да доказваме, че репертоарният театър на Област Ловеч защитава потребността да го има и да се развива, както и доказва паметта за направеното от големите творци, които са работили тук. Дължим съществуването си на културната политика, подкрепата на екипите в Министерство на културата и на Община Ловеч, Областна администрация, както и фирмите на град Ловеч.

Всички се стараят да помагат на мисията за възстановяване доброто име на Драматичен театър Ловеч.

Какво не знае зрителят за българския театър днес, как всъщност се управлява една културна институция като театъра?

Повечето хора днес не знаят почти нищо за театъра, има хора, които никога не са влизали в театъра, други нямат понятие за културата на присъствие в театъра и живеят с представи за това що е театър. Добрата новина е, че в Ловеч публиката определено има отношение и все повече интересът към изкуството ни се засилва. Разказахме за тази една година, че съществуват различни театрални жанрове и стилове и автори и епохи. Надявам се да обогатим репертоара и разказът ни, сценичният, да бъде безкраен и винаги красив.

Последните години със сигурност се отличават с по-голям интерес на публиката и желание на хората да ходят на театър и макар в София това да е по-осезаемо, то в малките градове сигурно ситуацията е по-различна. Като директор на театъра в Ловеч, пред какви предизвикателства сте изправени, за да задържите или върнете публиката в театралния салон?

Ловчалии вече се връщат в театъра, сега е важно да проправим пътя към сцените в цялата страна, а най-вече към столичната публика, на която също имаме какво да разкажем и да зарадваме.

Разкажете за младите в Драматичен театър Ловеч?

Младите артисти са вдъхновяващи, те тепърва ще стават артисти. Най-хубавото е, че имаме младите ученици, гимназисти, които сами идват, без да ги водят учителите, намират ни и да даже измислят с въображение, рисуват и ламинират благодарността и признанието си. Това е от учениците на езикова гимназия. Благодарни сме за партньорството си с тях и на техния директор.

Тази година Ловешкият драматичен театър празнува своята 50-годишнина. Какво ще поднесете на ловешката публика в този празничен сезон?

Българските заглавия. Важно е да помним и да напомняме и да възпитаваме съзнанието за ценностите на нашата нация.

“Майстори” от Рачо Стоянов, “Илинден” на Димитър Талев, “Козият рог” и разказите в спектакъла “Ако няма хубост” от Николай Хайтов и разбира се, красивите детски заглавия с кукли изработени от нашия постановъчен екип. Подготвяме и филм, реализиран от актьора и режисьор Мариян Маринов, който да разкаже за 50-те години, извървян път на Драматичен театър Ловеч и това, което предстои.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!