Уравновиловка му е майката

Факти: От няколко дни журналистите от БНР протестират. Причината – съкращения на допълнителните възнаграждения над основната им заплата.

Работещите в БНР инициираха и подписка с искане за оставката на генералния директор Радослав Янкулов. Част от служителите в програмите “Хоризонт” и “Христо Ботев” посочиха в декларация, че има систематично неизпълнение на концепцията, с която Янкулов е спечелил поста си.

“Изискването за съкращение на разходите за персонал през 2015 г. беше първото голямо предизвикателство пред ръководството на БНР и ние твърдим, че то се провали”, пишат журналистите от националното радио. Те настояват и за оставката на членовете на Управителния съвет на БНР, за независима експертна оценка на системата на управление на БНР, както и съкращаването на разходите да се обвърже с реална реформа в институцията.

Реакцията на ръководството на радиото не закъсня. В коридорите на медиата се появи бележка с надпис “По-добре с малка заплата в ГОЛЯМО РАДИО, отколкото без заплата на борсата…”.

“Трябваше да орежем хонорарите В БНР. В противен случай трябваше да съкратим над 200 души”, това заяви пък директорът на радиото Радослав Янкулов.

Размисъл: Коя година сме? 2015? Не, не, явно пак трябва да погледнем календара. Или не, по-добре да го изхвърлим завинаги. Защото сме застинали в 85-86-та година. И не по-мръд-ва-ме. Мисленето ни си стои в соца. Всички трябва да са равни. Няма значение кой работи и кой си бърка в носа. Количеството е по-важно. Не качеството. Що да мотивираш онези, които са гръбнакът на медиата? И заради които БНР го има. Няма нужда. По-добре да ги заплашваш с борсата. И да им внувашаваш, че изборът им е сведен до 2 неща: бюрото по труда или ниска заплата и обидно отношение. Защото така се държат хора в подчинение и в страх. А всеки, който маааалко надигне глава, ще го атакуваме по познатата схема. Ще пуснем евтино компроматче колко му е по-висока заплатата (което в бедна България винаги върши работа, защото хората не обичат онези, които вземат повече пари от тях) и готово. Постигнали сме ефектът. Човекът с мнение, с позиция, с характер е опетнен, наклеветен, внушено е, че просто е алчен. Протестът му вече не е принципен, той е за пари. Нещо повече, това е и предупреждение към всички останали, които евентуално биха могли да си помислят да надигнат глава. “Мълчи или ще ти се  случи същото”. Това е предупреждението. Ето тази схема работи безотказно от времето на соца. И не можем да излезем от нея. И така омаскаряваме всичко. И така можещите, работещите, смелите, цветните, принципните се обезверяват. Писва им, уморяват се, демотивират се да правят каквото и да било. И често – просто си  тръгват. После се чудим защо навсякъде е пълно с мижитурки, които мишкуват, с послушковци, които мрънкат тайно, на маса, вкъщи, но никога не застават зад думите си. Защо сме обградени от хора, които не си тежат на мястото. Защо нищо в тая държава не е наред. Защо винаги трябва да избираме от по-малкото зло. Защото онези, които те гледат с кравешки поглед, обикновено не могат да ти свършат работата. Те са послушни, защото за тях единствената алтернатива, наистина обикновено е борсата. Или диванът вкъщи.

Нуждаем се не просто от реформи. А от излизане от схемата. От калъпа. От промяна на филосфията на мислене. Да заложим най-после на хората в цвят. Иначе винаги ще живеем в сивота.

Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Вашият коментар

*

Уеб сайта използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!