В България всичко може. “Ваш’та мама соросоидска”

Може ли директорът на Националния исторически музей да нарича журналисти: Ваш’та мама соросоидска”. Може. Ядосан  им е. Пречат му да си свърши работата. Претопяват “българщината”. Месят се там, където не им е работа. Много питат. Кои са те, че ще държат сметка на човек, който от 100 години е директор на НИМ. Той е “себе си”. Пък и защо да позволява на “полуграмотни същества” като проф. Ивайло Дичев и Манол Глишев да имат мнение и да го отстояват. Соросоидите са “грозни” (пак по думите на директора на НИМ). Извинения за “елегантния” му изказ – много. Оправдания – също. А и нападките ad hominem у нас винаги вършат работа. В България всичко може. Че и има кой да те аплодира даже. Можеш да наричаш както намериш за добре всеки опонент, да лепиш етикети върху всеки, който не мисли като теб и да обиждаш всеки, който не харесва работата ти. Няма нужда да спориш с факти. С аргументи. Да отстояваш мнението си интелигентно и мотивирано. Не. Достатъчно е да го “отстреляш” с обиди, да го окаляш, да обсъдиш брадавицата на носа му или просто да кажеш: ти па си мноО Убав! Толкоз! Напълно достатъчно. И работи. Защото в България всичко може.

Може ли вицепремиер да нахлуе в нощен бар в Слънчев бряг и да се прави на Хорейшио. Може, как иначе. В България всичко може. Че и успява рязко да “възмъжее” в очите на жадните за зрелища зрители. Особено когато се “бориш с мутрите”, които са завзели плажовете (нищо, че някой е дал на концесия тези плажове на същите тези мутри, ама нейсе, кой да ти мисли сега и затова), пречат на нормалните туристи да си почиват в Слънчев бряг/?!?/ и превърнаха комплекса Слънчев бряг в Слънчака (пак с любезното съдействие на институциите, но и това не е важно сега). Важното е, че вицепремиерът го раздава Чък Норис в момента, взима им оборота, спира им музиката, наказва лошите, хак да им е на лошите. Можеш ли да наречеш мутра всеки, без да имаш доказателства, валидни за съда. Можеш, разбира се. Даже е задължително. Защото това искат да чуят от теб. “Всички знаем, че те са мутри, само политиците се правят, че не знаят. Само Валери Симеонов изрече истината на глас”. Защото мнозина смятат, че е съвсем в реда на нещата да се държиш като недосегаем, за да се справиш с нарушение. “Целта оправдава средствата”. Значи всичко може. И всичко е позволено. И да “нашляпаш” баби по границата може. Щото се предполага, че ще гласуват за ДПС или ДОСТ. Значи може.

Може ли министърът на отбраната да се обади на живо в сутрешен блок на национална телевизия, докато в студито гостува неговият колега, министърът на туризма, за да държи сметка на журналистите как са отразили спецакциите по морето на гоорепосочения вицепремиер? Може, разбира се. Ако не може, значи в момента не четете този текст на територията на България. Щото в България може и се случва. Включваш се на живо, обвиняваш журналистите, че не са достатъчно обективни, защото не са отразили акцията, както ти очакваш и както на теб ти харесва, наричаш работата на куп хора “едностранчива”, обиждаш гражданите, които не са съгласни с действията на колегата ти, питаш “това ли е цветът на нацията” пред смаяните погледи на водещия и министъра на културата и… готово. Ми така де, много си позволяват тези журналисти. Трябва някой да им “издърпва” ушите от време на време. В ефир. За назидание на всички. Хубавичко да си помислят следващия път как ще отразяват работата на министрите. Може ли? Може! Ако не вярвате, пуснете си “Събуди се” по Нова тв от 19 август. И ще се убедите, че в България всичко може.

Могат ли медии да наричат всяка публична личност, както намерят за добре. Могат, разбира се. Все пак живеем в България. Тук всичко може. “Рада Дълбоката”, “Боко Тиквата”, “Госпожа Лъжа”, Плевньо, чехльото”… В началото се гнусяхме. После свикнахме. Мнозина дори ги цитират. Нарицателни и епитети, които заживяват свой живот. И това се харесва, чете, споделя. Значи може.

Можеш ли да омаскариш когото решиш, като кажеш, че има скъпа къща, кола, дрехи. Да, можеш! Без проблем. Достатъчно е да кажеш на един беден народ, че еди-кой-си има “тузарска” къща, значи е крадец. Това е все едно да размахаш пържола на глутница гладни кучета, насред януарските преспи. Така че – може.

Както може Динко-вци да стават герои, може народен представител да нахлува в НАТФИЗ, евродепутати да предлагат “въже” за циганите в социалните мрежи, може да се бият журналисти, да се омаскаряват цели професии, да се бутат паметници на културата, да изливаме асфалт върху павета, да се говори на диалект от трибуната на Парламента, да се лепят грозни квалификации до името на всеки, който не мисли като нас и ни опонира, може да се омаловажава успеха на всеки, може да набиеш всеки, който те засече на пътя, може да се намери оправдание за побой и агресия, всеки може да стане всичко, стига да има гъвкав кръст и разнообразни принципи.

Всичко може. И ще продължава да може. Докато няма критерии. За никого и за нищо. И докато няма критична маса от хора, която да каже на глас: не може. И не бива. Защото от “що да не може” и “какво пък толкова” се докарахме дотук.

Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Един коментар to “В България всичко може. “Ваш’та мама соросоидска””

  1. Прекрасно написано и самата истина.

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*