Brexit или Европа сигурно е полудяла

Темата на деня е ясна #Brexit. Всички говорят за резултата от референдума в Обединеното кралство. (Поне засега е обединено). Всички днес разбират от еврочленство, предричат бъдещето на ЕС и почти всеки се опитва да блесне с оригиналност на тема Великобритания извън ЕС. Коментарите варират, разбира се, от “аз нали Ви казах”, “знаех си, че така ще стане”, “Меркел е виновна”, “Камерън сам си го направи”, “това е защото ЕС много угаждаше на Гърция” до: “Ха! Има и по-глупави избиратели от българските” и много шеги на гърба на жителите на Острова. Имаме нова тема за надцакване по красноречие и търсене на виновни (ние това най-добре го умеем, соченето с пръст е национален спорт, не знам как някое жълто сайтче още не се е сетило да обвини Илиана Раева и за #Brexit, а Бетина Жотева сигурно е готова с пламенна реч на тема: “ми те англичаните, к’ви европейци са, винаги съм знаела, че предпочитат Путин пред Юнкер, ама досега си пазех тази информация само за себе си) Нямам намерение да оригиналнича, нито да давам оценки на когото и да било, още по-малко да се присмивам на британците. Няма да крия  обаче, че Brexit не ме прави щастлива и въпреки че знам, че Земята няма да спре да се върти, съм в ступор и ме е страх. Ей така, съвсем по човешки, сърцето ми е свито, щото най-много се плаша от неизвестното. А тук има много неизвестни. Излизането на Великобритания от Обединена Европа ми е като скок с парашут в тъмното. Да не кажа в бездната. Не искам да съм крайна обаче. В един спор, раздор, разцепление са нужни две страни. Животът не е черно-бял. И няма изцяло виновни и напълно безгрешни. Така мисля аз. А моите първи, човешки и напълно субективни изводи от #Brexit са няколко.

1. Да се делим на умни и тъпи избиратели, както е модерно напоследък, не само че не помага, но само задълбочава проблемите. Както се видя пред урната всички сме равни. И образовани, и необразовани. Мнозинството избира. А никой никога не ни е обещавал, че мнозинството е умно. То просто е мнозинство. Очевидно не само у нас, а и в цяла Европа, е много модерно интелектуалецът да си мисли, че е важно да е прав. Още по-модерно е да си мисли, че като иронизира инакомислещия в социалните мрежи или директно блокира всички с различна позиция, проблемът е решен. Това, че списъкът ти с приятели, е “почистен” от различни мнения, не решава кризата. Задълбочава я. С омраза, сарказъм и ирония не става. С отказ да се води градивна дискусия, без нападки по личността, съвсем оплескваме нещата.

2. В политиката е важно не само да те харесват. А и кой те харесва. Докато политиците се опитват да се харесат на всички, резултатът ще е налице. И разумът ще потъва в блатото на лъжите и евтините обещания. Не съм хазартен тип, но за Камерън важи онзи лаф на картоиграчите – ако не владееш покера, не залагай… Той се заигра с низките страсти на избирателите си, според мен. И се опита да се хареса на всички. Разчиташе, че разумът ще надделее, а същевременно с това той ще си е спечелил симпатизанти сред евроскептиците. Няма как. Агнето никога не е цяло, когато вълкът е сит. А в политиката, както и в живота, е важно да се самоопределиш. Докато “флиртуваш” с всички, рано или късно предадени от теб се чувстват най-верните ти. В този ред на мисли, Brexit не е криза на глупавия английски избирател, а криза на лидерството и посланията. Не само в UK. В целия ЕС.

3. Референдумът е последното убежище на популистите. “Народът каза”, “суверенът трябва да бъде питан за всички и той да решава” е титанична глупост. И е опасно оръжие в ръцете на хора, които си играят със страховете на същия този народ. С всякакви средства. На всяка цена.

4. Мантрата “всички са маскари” и “хак да им е на политиците” работи в полза на най-опасните политици. Убива можещите. И избуяват некадърните. А, както знаем, глупостта винаги е по-шумна.

5. Няма такъв филм като: ‘Нека им е на британците. Те някак си ще се оправят. Какво да ги мислим тях, те са богати. Ние да му мислим’. Никой няма интерес от слаба Великобритания. Никой. Тесногръдият егоизъм никога не е бил в наша полза. Никога.

6.  Европа има върху какво да си мисли. Лесно е да се направи извод, че Brexit е резултат на отсъстващ разум, егоизъм и ниско образование в обществото. Но един анализ <как се стигна дотук> никога не е излишен. А преосмислянето на девалвацията на посланията, бюрокрацията, лицемерието и глупостта сред еврочиновнците си е направо задължително. Самокритиката е полезна. Винаги.

7. Да се присмиваме на британците, че са по-глупави от нас е много тъжна смешка. Особено докато Волен Сидеров е в Парламента през последните 10 години. А Ангел Джамбазки е евродепутат, който никак не харесва ЕС. Но очевидно симпатизира на трудовото си възнаграждение от ЕП.

8. Европа и светът толкова се оплескаха, че вече не знаеш къде да емигрираш с чиста съвест.

9. Политиканстването е синдром на болните общества. Европа е много болна, щом всички си чешем езиците на неин гръб. В това число и аз. Дано да не е фатален изходът.

 

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
5Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!