Българи от ново време – обединение на българите зад граница чрез култура

“Българи от ново време” е проект, който доказва, че без значение от това колко далеч от родината се намират, българите намират начин да запазят връзката си с културната си идентичност. Светът може да става все по-широк и българи да има навсякъде, но това не значи, че те трябва да бъдат разделени. Напротив – нашата култура винаги ще ни обединява, където и да сме.

На 5 октомври в Единбург, Шотландия “Българи от ново време” организират едно от най-големите културни събития на българи зад граница – концерт на супергрупата “Фондацията”, подкрепен от български местни музикални таланти. Това ще бъде мащабно събитие с една цел – прекрасни емоции за българските общности в Шотландия и Великобритания.

Българите там вече знаят какво е чувството – началото на “Българи от ново време” бе поставено на 10 март, отново с концерт в Единбург – този път на Б.Т.Р., Рафи, Теди Кацарова и много местни родни таланти. Успехът на този концерт дава тласък на проекта и сега, освен концерта на 5 октомври, на 8 ноември предстои постановка на пиесата “Емигранти”, с участието на Калин Врачански и Асен Блатечки. Българите от ново време работят неуморно, за да донесат щастливи мигове на сънародниците си в чужбина.

В този текст ще ви запознаем с лицето на “Българи от ново време”, основателя на проекта и главен виновник тези страхотни инициативи да се случват – Калоян Буковски. Калоян е възпитаник на университета в Единбург, където завършва бакалавър през 2014 година и магистратура през 2018 година.

Той избира да остане да работи и да се развива във Великобритания, но усетът му за принадлежност към българската общност става единствено по-силен. Освен основател на “Българи от ново време, той е и съосновател на НПМГ Алумни Клуб и е част от управителния съвет на Милениум Клуб до септември 2019. Срещнахме се с него, за да си поговорим за предстоящия концерт и за проекта “Българи от ново време”.

Как започна всичко? Откъде дойде идеята за подобен проект?

Като цяло от 2 посоки. Едната е лична – това че, когато още като ученик организирах едни малко по-интересни концерти в ученическите среди – ученически концерти. Почти всяко училище в България сигурно има годишен концерт. Със съмишленици започнахме да го правим малко по-професионално – с професионално озвучение и осветление, гостуваха известни музиканти – например D2 и Б.Т.Р., за по 1-2 изпълнения, мъничко, но всъщност ставаше много интересна емоция.

Снимка: Мартин Веселинов

В един момент стигнахме до един проблем с моята гимназия, даже бяха минали няколко години, след като бях завършил – 2017, аз бях завършил 2011. Шест години по-късно имаше проблем с националния статут на НПМГ и всъщност тогава със съмишленици създадохме Алумни Клуб, но по-важното – тогава направихме един концерт в Универсиада – всъщност напълнихме Универсиада и емоцията беше неописуема. Осъзнах, че макар и няколко години по-късно, не съм загубил страст за тези неща и си казах, и тук вече се връзва с другата насока, която е важна от обществена гледна точка, казах си: “Добре, имам идея как може да стане нещо такова – защо да не направим един музикален фестивален проект за българи в чужбина?”.

Вземаме за пример Шотландия. За българите в Шотландия най-близкият български културен център е Лондон. Това е в абсолютна величина, не знам дали е точно Лондон, може и Копенхаген да е, но Лондон е най-близкото място, до което те могат да отидат за български фестивал или всякакъв културен процес. От много години дори няма и консулство в Шотландия, така че хората тук са доста отделени и същевременно, за да видят концерт или театър или каквото и да било, трябва да отидат до България. Казах си – защо да не пробваме, но да го направим малко по-специално – под формата на фестивал, който да комбинира две неща. Едното е големите имена, които да привличат вниманието, защото така работи бизнесът и комерсиалната индустрия, а другото е първата част на всяко издание на този фестивал да позволява на местни български таланти да показват различни качества. В случая на концерта, който предстои – той е уникален – ще имаме и арфистка, което е феноменално – не знаех, че има българка, която свири на арфа в Шотландия.

Тази концепция “2 в 1” е нещото, което се зароди като идея. Разказах на приятели, съмишленици, хора, с които сме споделяли много идеи и така се оформи един екип от доброволци. Тогава направихме първия концерт – на 10 март. Дойдоха Б.Т.Р., Теди Кацарова, Рафи и стана невероятно шоу. Отделно преди това имаше 3 народни състава, 2 от Глазгоу и 1 от Единбург, имаше и етно-рок банда – едни момчета и момичета на 22-23 години, даже имаше и на под 20, имаше и гайдари, които дойдоха специално от Виена – техният ръководител е завършил в Единбург. Всъщност ефекта, който видях след концерта в очите на хората, ми подсказа, че това нещо трябва да продължи да се прави, доколкото обстоятелствата го позволяват.

Снимка: Мартин Веселинов

Така стигнахме до момента с този втори концерт. Интересното е, че един от членовете на Фондацията е Славчо Николов от Б.Т.Р., та той, разказвайки на други членове на Фондацията за първия ни концерт, всъщност е предизвикал доста голям ентусиазъм у тях да дойдат до Шотландия. Сега те го правят в рамките на много ексклузивния си формат “75 години Кирил Маричков”. Група “Фондацията” или супергрупата “Фондацията”, както е по-правилно да се каже, всъщност е може би най-високото, не може би, със сигурност е най-високото музикално ниво в България от гледна точка на съчетание на легендарни музиканти, които са на едно място. Обективно погледнато, те са комбинация от най-добрите песни на Щурците, Дони, ФСБ, Б.Т.Р. и наистина правят шоу, за което, ако някой ми беше казал една година по-рано, че е възможно да го направят тук, нямаше да му повярвам, но ето сега ги очакваме след няколко дена да пристигнат.

На фона на първия концерт на 10 март, смяташ ли, че подобни проекти намират почва сред българите тук и в чужбина като цяло?

Сложно е да се отговори по прост начин на този въпрос, защото зависи много от района. Аз дадох пример с Шотландия, където този проект стартира, за да се разшири в бъдеще. Примерът е с Шотландия, защото илюстрира социална общност, която е по-отдалечена.

Другото, което е специфично за Шотландия е това, че има българи в Глазгоу, Единбург, Абърдийн, Дънди и още поне 10 локации и тези хора всъщност имат мини-общности и с този проект се опитваме да ги обединим. Ако отидеш в Лондон и го направиш при, неофициално 100 000 души, от които поне 50 000 са в рамките на големия Лондон, а другите са в покрайнините, тогава чисто географски имаш много по-бърз достъп, така че варира от зона до зона.

Снимка: Мартин Веселинов

Аз мисля, че от културна гледна точка хората са зажаднели за това. Ние ще правим и постановка – театърът “Емигранти” на 8 ноември, което ще бъде около месец след концерта и там също има огромен интерес, защото хората досега не са виждали български театър на тези географски ширини. Това, което не мога да кажа и да знам, е дали този ентусиазъм и интерес ще продължат в същите величини, защото го има чисто естествения елемент на пренасищане. Затова и ние сме се уговорили да даваме точно колкото е необходимо на хората, но не и да ги засипваме с твърде много събития, тъй като това може да обезцени цялата тази емоция.

Накратко, смятам че тогава хората с енергията и адреналина, който имаха за този концерт, и щастливите българи, които излизаха от залата, доста еднозначно показаха, че имат нужда от още такива събития.

Какви проекти смятате да развивате в бъдеще?

Сега изчакваме да видим как ще минат двете събития през тази есен, но със сигурност има желание да продължим с концертната част. Пиесите са малко… Като цяло театъра е малко по-различен като организация, защото там работим с партньори, които са продуцентите на самите театрални трупи, в случая, и по съвсем различен начин изглеждат организациите на двете събития като концепция и като формат. Със сигурност ще гледаме в бъдеще да продължим да правим и от двете.

Снимка: Мартин Веселинов

Също така сме си мислили дори и за импровизирано шоу от типа на “България търси талант” или нещо подобно с такива изпълнители, които показваме до момента в първите части на концертите. Евентуално да направим нещо като шоу, което да има и елемент на съревнование – не с голяма награда от пет милиона и записване на албум – малко по-скромно, но просто да го направим с характер на състезание. Разбира се, отново в сферата на благотворителността.

Аз се опитвам да избягвам думата благотворителност, защото хората много често разбират буквалния смисъл – даряване на пари за благотворителни каузи, но в случая тези събития са благотворителност от гледна точка, че те не генерират печалба – напротив, даже в много случаи има загуби, които се покриват от лични средства от екипа. Тези събития са благотворителни в смисъла, че са насочени към едно емоционално изживяване и емоционални възможности за нашата общност.

Спомена за липса на възвръщаемост от подобни събития. В социалните мрежи имаше коментари, които твърдяха, че това се прави за пари, за да се облагодетелства някой с тях. Как се справяте ти и екипът с подобни неща?

Това е много релевантен въпрос, защото многократно получих един много простичък въпрос: “Защо го правите, ако няма да изкарвате печалба от това?”. Честно казано, понякога няма рационален отговор, когато става въпрос за българското, за културата ни, за емоцията, която тя доставя, особено когато сме на хиляди километри от родината. Не само аз, но и хората от екипа и много хора от нашето обкръжение, през годините сме правили най-различни проекти и сме работили по каузи, които са свързани с българите в чужбина и, както казах, трудно мога да намеря рационално обяснение – то е може би едно пристрастяване към това да виждаш щастливи хора, на които поне малко успяваш да дадеш от това, което им липсва. На повечето българи тук, на тези географски ширини, наистина им липва българската емоция.

В този смисъл, от финансова гледна точка, за момента проектът е на загуба. Не искам да влизам в подробности, но е на загуба, която се покри от участници от екипа. Целта е да бъдем на златната нула, т.е. приходите да покриват разходите. Една организация не съдържа само наемане на зала и извикване на изпълнителя, а над 100 различни компонента, които трябва да бъдат направени по перфектен начин, за да се достигне едно наистина високо ниво на изпълнение и в крайна сметка много от тези неща струват пари. Освен това те нямат същата стойност тук, каквато в България – някои от тях са много по-скъпи, така че такъв тип продукция би имала реална стойност с поне 20-30% повече от това, което ние изваждаме като билети. Причината да го правим, е че все пак се опитваме да работим на ръба, за да намалим максимално стойността на билетите, така че максимално много хора да успеят да присъстват и хем да си изкарат добре, хем и ние да реализираме успешно проекта. Това го казвам, просто защото наистина е важно хората да знаят, че такива имена, такива изпълнители и такова ниво на организацията да се случат в такива мащаби няма как да бъде направено за по-евтино. И на мен ми се иска билета да бъде 7-8 паунда, но за това трябва да съберем хиляди хора, което е утопия на тези географски ширини.

Работата по проекта означава много лични жертви, загубени нерви, лични ресурси и време. Струва ли си всичко това?

Това също е въпрос, който мисля, че е съвсем на място, защото въпросът е струва ли си усилията, енергията, дори и финансово всичко да бъде на нулата, да няма загуби, струва ли си усилията и безсънните нощи, многото дипломатичност, преговори с институции, с техници, с фотографи, с изпълнители, с всякакви неща – струва ли си всъщност всичката тази енергия, понякога и негативни емоции, за това да се дава положителна емоция на хората?

Аз категорично казвам да, защото поне аз в сърцето си го чувствам по един начин, за който са казали старите хора: “Давай добро и то ще ти се върне”. В случая нещата са много по-обширни от това конкретно определение, но, както аз, така и хората, които ми помагат в тази кауза, имаме ентусиазъм, просто защото понякога те погъделичква отвътре, особено, когато правиш нещо добро, да направиш неща, които хората са ти казвали, че няма как да се случат, или че не вярват, че могат да се случат и ти, напук на логиката, да дадеш всичко от себе си и да реализираш нещо, което е отвъд представите на повечето хора и на всичкото отгоре е положително и е емоционално за тях. Това е една мотивация, която е обхванала целия екип и има и хора, които се обаждат и искат да помогнат с каквото могат, така че ето тази енергия е енергията, която може да сплотява тези мини-общности, за които говорих и да ги превърне в една по-силна общност. Това винаги е хубаво.

Снимка: Мартин Веселинов

По никакъв начин “Българи от ново време” няма цел да обедини хората поради еди-каква си причина. Просто идеята е в обединение. Аз имам един любим пример за това, че на българските монети от 1880, първите български монети след Освобождението, на тях пише “Съединението прави силата”. Според мен колкото сме по-съединени, толкова повече ние самите се чувстваме силни. Дори не искам по никакъв начин да се асоциира това, което казвам, с политически смисъл или нещо подобно, защото са ми задавали въпроси да не би “Българи от ново време” да е някакъв скрит политически проект, който да обединява хората с култура (смее се). В едно телевизионно интервю директно го бяха описали като проект, който да обедини българите в чужбина и директно да ги вкара в управлението на държавата (смее се). Това е донякъде оценка за самия проект – изглежда, че му обръщат внимание, но е много важно да се подчертае, че това е изцяло културен проект с цел обединение. Не защото няма нужда от политическа промяна, а защото политиката не е първичният начин на тази промяна. И ние не се интересуваме от такива “инструменти”, просто искаме да правим сънародниците си зад граница щастливи.

Откъде намирате най-голяма подкрепа за проектите? Търсили ли сте подкрепа от държавата?

Много е хубаво да се подчертае, че има два вида такива проекти – едните са държавни, другите са частни. Този, естествено, влиза във втората категория. Държавните културни проекти, обикновено, за добро или лошо, все още носят отпечатъка на плановата икономика. Те се планират, за да се отчете определена дейност, за да се аргументират заплати на определени хора и прочие. Държавните проекти са малко по-различни, дори и когато са на общинско ниво в България – правят се културни проекти, но те нямат дългосрочна визия, нямат дори и теоретичен план за разширяване. Те са по-скоро конкретни единици, които се изпълняват, докато частните проекти са тези, които имат много по-голям потенциал.

За съжаление, примерно от гледна точка на финансиране, дори и да имаш изграден някакъв публичен имидж покрай дейност, която си извършвал, ти въпреки това не можеш да създадеш чисто нов проект на хартия, да отидеш при потенциални спонсори и да им кажеш “Можете ли да ни помогнете?”, защото, колкото и да е интересна идеята, няма бизнес, който би спонсорирал току-така нещо, което е неясно дали ще се осъществи, дали ще привлече внимание и т.н. Първо трябва да се създаде едно портфолио, една база от реализирани подпроекти в рамките на големия проект, за да може след това да се отиде при инвеститора и да се каже “Ето, имаме тези и тези резултати, предлагаме ви по този начин да си партнираме, вие да ни подкрепите по този, този или този начин” и след това те вече си преценяват.

Снимка: Мартин Веселинов

Ние вече сме във фаза, в която наближаваме възможността да можем да кажем “Имаме реализирани два огромни концерта за тукашните стандарти, събрали сме хора от цяла Шотландия, имаме и театрална постановка в партньорство с техните продуценти и тепърва имаме потенциала да развием А, Б и В. Искате ли да рекламирате, спонсорирате или под някаква форма да подкрепите проекта?”. Вече самият бизнес може да си каже “Окей, това нещо се развива, има потенциал, по начина, по който е тръгнало, най-вероятно ще бъде устойчиво, така че ще инвестирам, за да може и аз като бизнес, да получа дивиденти от това, че всички българи в Шотландия или Северна Англия се събират на едно място и мога да им рекламирам моя продукт или марка”.

Това е по отношение на спонсорството. От организационна гледна точка, големият партньор, с който партнираме на административен принцип е Българският културен и образователен център в Шотландия. Това е организация, която се движи от двамата директори на българското училище в Единбург – Спас и Даниела Яневи. Това училище е един пример за това как години наред, с много упорство, един частен, в известен смисъл благотворителен проект, може да стане устойчив. В момента може би има близо стотина деца, но са започнали с пет. За няколко години след началото има огромен брой деца, няколко учители, има извънкласни дейности. Всъщност Българския културен и образователен център е институция, която още преди години Спас и Даниела създават с идеята да подкрепят различни видове каузи. С тях работим доста успешно, защото винаги е хубаво да имаш една спойка и обединение между предишни проекти и настоящи – не всеки да върви паралелно напред, а да се използват научени уроци и общи ресурси. Това могат да бъдат например знания за средностатистическия българин – неща, които могат да бъдат много полезни.

За първия концерт си партнирахме с всички български студентски общества в Шотландия, които мисля, че са над 10. За този концерт, по простата причина, че организацията течеше, когато те бяха във ваканция, не сме партнирали с тях, но хора, които познавахме от тези общества, помагаха неофициално да се разпространява знание за концерта, за да може да стигне до възможно най-много хора – както сред учащи, така и сред работещи.

Мисля, че дори и в елементите на организация, се наблюдава един ентусиазъм у хората да допринасят за каузата, което в крайна сметка е много красиво чувство и емоция.

Кои са най-големите трудности, с които се сблъсквате?

Чисто практично има една много голяма трудност – масово хората, които дори и да са на 110% сигурни, че ще присъстват на концерта, гледат на оставащото време до концерта като на някаква твърде относителна величина, докато за нас като организатори е важно да имаме индикация какъв е интересът. И при трите събития, начинът, по който се продават билетите, е различен. На нас все още ни представлява трудност да разберем как всъщност ще се развият самите събития. Надявам се, че когато хората четат това интервю, ще видят този призив – ако имате желание да дойдете на събитие, просто си купете билет по-навреме, за да знаем и ние, че вие ще дойдете. (смее се)

Това е в кръга на шегата, разбира се. Всеки има индивидуални причини за това кога ще си купи билет, но това е може би основната трудност за нас. От гледна точка на продаване на билети, ние виждаме различно поведение на обществеността и няма някаква тенденция, която можем да хванем. Разбира се, ако зад теб стоят спонсори, или ако беше държавен проект, тогава е малко по-лесно.

От гледна точка на организационни и технически трудности – разбира се, има ги, но когато екипът е съсредоточен и вдъхновен, то тогава е въпрос на време дори и най-големите трудности да бъдат преодоляни.

Снимка: Мартин Веселинов

Нещо друго, което си струва да се спомене, е че българската общност в Шотландия много трудно може да бъде достигната по друг начин, освен чрез социалните мрежи. Това е най-нормалният начин и в действителност стигаме до доста хора, но все пак има и много сънародници, които живеят на тези географски ширини и или не ползват социални мрежи, или го правят много рядко. Все още продължавам да срещам и да разбирам за хора, които все още не са чули – а от 3 месеца е обявен този концерт.

Това е нещо, за което, според мен, държавата трябва да помогне. Не заради нашия проект в частност, а защото ние дори нямаме яснота колко българи има на Острова. Излезе информация от Министерството на външните работи, но цифрите със сигурност бяха по-ниски от реалните. Цяла Великобритания имаше стойност, която, според мен, описва само броя на хората в Лондон. Това е много интересно и, въпреки че проекта е културен, бихме си партнирали с държавни институции и посолства за това да откриват българите, да има една малко по-ясна статистика, да има профил на българите, специално на Острова – какви са те, какво харесват, каква култура обичат, в какви възрасти са, какви са професиите им. Това е нещо, което би помогнало много, както на цялата общност, така и на държавните институции.

Един малко по-личен въпрос, в контекста на предстоящия концерт – какво е чувството да работиш с български легенди в музикалната индустрия като Кирил Маричков, Дони, Б.Т.Р.?

Невероятно е, великолепно е. Преди много години имах късмета да успея да работя, макар и в малки проекти, с музикантите от D2 и от Б.Т.Р. и в последствие това нещо се разви, бих казал, в много здравословни отношения между нас, тъй като изградихме взаимно уважение и доверие.

Снимка: Мартин Веселинов

Специално за Б.Т.Р. – те са може би най-невероятните хора в музикалния бизнес, с които съм се срещал. Те са професионалисти на максимум – хора, които правят изцяло всичко за музиката, за изкуството, за хората, за феновете. Това, разбира се, важи и за останалите, но Б.Т.Р ги давам за пример, защото тези няколкостотин човека, които бяха на концерта през март, успяха да се докоснат до тази емоция. Беше един момент, в който виждаш невидимата, но все пак доста осезаема връзка между публиката и бандата. Те за това са най-големите звезди, за това са легендарни всички имена, които ти изброи, всички от супергрупата, и Б.Т.Р. – хората от техния ранг са легендарни, защото след толкова години, през които са на върха, те продължават да бъдат абсолютни професионалисти, да бъдат изключително земни хора и да влагат изключително много емоция в това, което произвеждат като продукт. Подобно нещо е в разрез със западния комерсиален “пазар”, където много “звезди” спират да излъчват емоцията, от която хората имат нужда, докато въпросните български музиканти са я запазили непокътната и изживяват всеки миг с публиката.

Самият факт, че тези хора след стотици, хиляди концерти, изпитват емоция да дойдат специално за тази българска общност в частност и да й дадат всичко, което могат да й дадат – мисля, че не само аз, но и всички, които присъстваме на това събитие, имаме голяма привилегия да сме там.

Когато първият концерт завърши и накрая извадихме всички изпълнители на сцената и заедно с Б.Т.Р. беше направена песента “Спасение” като финал, аз самият представях различните участници на сцената и те излизаха под бурните аплодисменти на публиката. В този момент беше толкова нажежена атмосферата, толкова хората бяха обхванати от адреналин, че имам чувството, че и непознат човек да беше на сцената – в хубавия смисъл го казвам – те щяха да го аплодират, защото бяха изпълнени с положителна енергия. Това, което виждах от сцената – всичките усмихнати лица и очи, изпълнени с очакване за още и още – това е нещото, което тогава ме накара да съм сигурен, че това няма да бъде единичен концерт, а че ще правим и още събития. Докато това съществува като емоция и като усещане, със сигурност ще търсим начини да продължаваме напред.

_________________

*Заглавна снимка: Ариана Стоянова

_________________

Веселин Жеков

Името ми е Веселин Жеков и аз понякога мисля. Създадох блог, veselinzhekov.com, с който да предизвикам себе си и да започна да споделям със света мислите и наблюденията си. Следващата стъпка в това предизвикателството е сътрудничеството ми като гост автор с Shash.bg. Пиша анализи, фейлетони, очерци, от време на време и разкази. Целя да обогатя обществения дебат по наболели теми или да обърна внимание на проблеми, които намирам за важни, но не смятам, че получават необходимото внимание. Старая се да бъда критичен, фактологичен и справедлив, като съм винаги отворен за градивна критика, ако читателите ми преценят, че не спазвам някои от тези правила. Водещите ми принципи са честността, прагматизмът и здравият разум.”

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!