Айде стига сме се самобичували

Българинът е прост и мързелив. И завистлив. И не иска да работи. Само мрънка и хленчи. И се жалва, оплаква, изисква от другите, а от себе си – никога. Не е толерантен към различните, направо ги мрази. Псува, бие се по улиците, бие жена си, и децата си бие и ги възпитава зле. Не чете достатъчно, не се информира, хвърля си боклука, където му падне. Не почита достатъчно миналото си и героите си, не пази историята си. Българинът е тъмен балкански субект по потник, ядящ евтини кебапчета, слушащ чалга. Българинът само политиканства, а си избира кофти политици, които да го управляват. Не уважава никого. Не цени семейството. Никакъв морал няма българинът. И българските деца са зле. Абитуриентите ни са комерсиални, обличат се кичозно, пият, пушат, слушат чалга и Криско, който също е чалга, висят от скъпи коли, броят до 12 – май само това са научили в училище, отказват да качат в срамно скъпите си возила бедните си съученици и ги пращат да ходят на бал с метро (ужас, какъв позор!) в дъжда. Българинът не разбира от култура, люпи семки, облича се с анцунг, говори на диалект и мрази бежанците, циганите и богатите. Българинът е кофти. Много кофти. И си заслужава съдбата, орисията, всичко гадно си заслужава, щото той самият е гаден. Мутри, чалга, презастроени курорти, мизерна инфраструктура, обидно ниски заплати, вегетиране, а не живот. Това е България и българинът си я заслужава. С пот на чело. Това се опитват, а и успяват, да ни втълпят ежедневно други българи. Всеки ден медии, социални мрежи, политици, общественици, а ние самите, с някакво извратено удоволствие се самолинчуваме и самобичуваме. Разграничаваме се от себе си. Слагаме всички под общия знаменател, под онази аморфмна, неопределена маса “народ”, онзи колективен образ на злото “българинът”. И заживяваме с лепкавото, неприятно усещане, че сме най-прости, мързеливи и нетолерантни на света. “Всеки народ си заслужава съдбата”. Ей това ни/си втълпяваме всеки божи ден. Гледаш сутрешни, обедни и вечерни новини, блокове и предавания, четеш сайтове, вестници и социални мрежи и заживяваш с ужасното чувство, че сме изначално прецакани, обречени сме, щото не кой да е, а собствените ни сънародници, са дъното. Всичко и всички се оправдават с нас, българите. ДПС управлява вечно – ами българите са виновни – така са подредили партиите в Парламента, щото не гласуват, щото не гласуват за когото трябва, щото гласуват за популисти, абе “българска работа”. Телевизиите са пълни с безумни предавания – ми, кой му е виновен на българина, че гледа бози. Рейтингите показват, че “зрителят” (още един колективен, събирателен образ на лоботомирания кретен) това иска да гледа. Имало жълта преса и медии бухалки – така е, щото има кой да ги чете и да им вярва. “Прост народ – слаба държава”, това е положението! Да обиждаш и да се разграничаваш от хората, с които споделяте една земя, се превърна в трайна тенденция. Черното, райето и флоралните мотиви идват и си отиват през няколко сезона, но плюенето по сънародника е вечна мода, национален спорт. Щеш, не щеш почваш да вярваш, че сме превъзходната степен на зле-то. Включваш се, волно или неволно, в общия хор на себеотричането. Вчера се замислих.

Гледам мъжа, с когото споделям един дом, мечти и живот вече почти 10 години – и о, чудо – нито пърди по цял ден на дивана, нито ме бие, нито мрази всички. Не ходи по потник, къпе се редовно и не ме нарича “мойта”. Пък и той българин. После виждам родителите ми – хората, които ме научиха да различавам доброто от лошото, да обичам, да търся, да питам, да се информирам, да изисквам, абе на всичко те ме научиха и не спират да го правят – и те не се вписват в описанието за ‘българин’, което всеки ден развяваме. Гледам хората около мен – приятелите ми, хората, с които заедно пораснахме, учихме, викахме до 12, когато завършвахме, колегите ми – ми и те не са полуидиоти, които ни описват медиите. Вървя из София, минавам покрай Народния и виждам цветни, модерни, мислещи, приятни за гледане хора. Срещам ги всеки ден по улицата. Жената, която върна загубеното портмоне на мъжа ми, барабар с всичките му лични документи, при това отиде на крака до офиса му, служителката в куриерската фирма, която ме догони до колата, за да ми върне рестото, което забравих… Многото красиви и светещи момчета и момичета, които тази година завършиха и не се вписват в клишето за комерсиалните, кичозно облечени, пияни абитуриенти. И те са българи. И не заслужават клеймото, етикета и срамните петна от типа “мръсни, мързеливи, нахални, завистливи, вечно мразещи и мрънкащи”.

Хората, които излязоха на площада през 2013 година и благодарение на които Пеевски не стана председател на ДАНС. Онази жена, майка и лекар, д-р Бояна Петкова, която се пребори с цялата бюрокрация и тежестта на системата и битката й за институционална промяна успя. (Бебетата, родени под 800 грама, които не оцелеят, няма да бъдат третирани като биологичен отпадък. Това стана възможно след решение на Върховния административен съд от 17 март, с което се отменя разпоредба от медицинския стандарт по акушерство и гинекология от 2014 година.) Благодарение на д-р Петкова, фондацията й и хората, които се бориха с нея… Все българи.

Всички онези, които събират пари за каузи. Целогодишно.  Онази гигантски вдъхновяваща жена – Биляна Савова, чийто дух е трудно да се опише и дефинира, диагнозата “множествена склероза”, с която живее от години и фондацията й “Мога сам”, която помага и дава смисъл на толкова много хора… Красивите умове, които всички четем, гледаме, слушаме и цитираме. Георги Господинов, Камен Донев, Мариус Куркински, Цветана Манева, Иван Иванов, Теодора Духовникова, Соня Йончева… много са, неизброимо много. И те са българи. И аз се гордея с тях. И ми писна да се/ги обиждаме. Щото сме устремили поглед към утайката и тинята и не виждаме хубавото. И чудесните примери, които са постоянно около нас. Пияни, невъзпитани, неграмотни и неприятни хора има навсякъде. Няма нужда да им обръщаме толкова много внимание. И да ги превръщаме в “представителна извадка”. Никой не печели от това. Нито всички българи, нито всеки един българин поотделно.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

16 Коментари

    1. Автора на тая статия, пърното, че не е българин и второ пише за много неща, които неразбира и незнае как стават! Статията е само с цел да оплюе и обвини българите за всичко. България е една велика държава в Европа! Ние сме един силен и издръжлив народ. Историята ни го показва. Тва, че политиците ни продадоха и до ден днешен не спират да ни ограбват не е виновин народа!
      Авторе гръмни се!!!

      1. Оффф, а пък и ако българинът се научи да чете първо това, което смята да коментира, грешка няма да има, но масово не го прави, драга Мария! Да, да, за Вас се отнася също.За правописа и дума няма да повдигам.

      2. Мария, статията реферира точно към неграмотните създания като теб самата. Така наречената “Представителна извадка” Браво на автора.

  1. Наистина не познавам лоши българи около себе си и примерите от заобикалящата ме действителност изместват натоварената с негативизъм дума, която се повтаря като мантра “лош българин”! Искам да споделя няколко случки от Германия, в които участници са мои най-близки хора и сам съм бил свидетел. Германия в материален аспект смятаме за най-развита, но пък живота освен материални има и морални измерения. Тези примери ни изумяват, защото за нас “лошите българи” е неприемливо – майка да съди сина си, защото последния не и изплатил няколко поредни наема; Директор в немско училище недоумява, как така е необходимо да освободи свой ученик за два дни от присъствие, защото баба му в България е с непосредствена опасност за живота и може би това ще е последната им среща. След дълъг размисъл в крайна сметка отказва да освободи ученика, защото това за него е неоснователна причина и на него нашите семейни взаимоотношения са му чужди и непознати!?!? Не са само това примерите! В Германия, пример за гражданско общество е следното между съседи, които като видят комшията да тупне кърпа през терасата или прозореца, съобщават за това събитие директно в полицията. Как би се приело това в България? Може би веднага ще се обяви съседа за лош и завистлив? Но все пак сами трябва да решим в каква държава искаме да живеем – от какви ценности да се лишим и какви да съхраним!!!

    1. Добре наплю германците дано сега ти е по – леко. Да беше дал пример с добротата на дядо Добри, жестовете, които много българи правят в отговор на хилядите “Зов за помощ”,умните българи, които за нещастие са все признати в чужбина, децата, които печелят олимпиади… а ти просто реши да наплюеш някой друг. Така си доказа, че има и по – лоши или…??? Не разбрах. Коментарът ти е като потвърждение на статията, която не ми допада. И много ми е тъпо тупанети през терасите, цепене на дърва там, вечно течаща мръсна вода върху хората на улицата, прозорците на съседа. Бих желала да мога да позвъня на полиция в такива случаи и да се избегнат скандали, хамалско псуване и подобен род байганьовщина.

  2. Винаги се чудя на хората, които пишат коментари без да са прочели нещо от началото до края 🙂 А пък на мен ми се четат такива статии, чете ми се всеки разумен анализ и се радвам на положителната тенденция все повече да преставаме да хленчим. Харесва ми и това, че всичко отрицателно, което мислим за себе си като народ, е сложено в началото на статията и след това е опровергано едно по едно, точно, логично и обосновано. И наистина е крайно време да видим какви хубави хора сме, колко сме добри и талантливи и къде можем да стигнем, ако освободим хоризонта си от облаците на недоволството, мърморенето и мързела да понаучим поне малко нещо за себе си и възможностите си като личности и като общество. Естествено е да се поизцапаме докато изграждаме и ремонтираме каквото и да било, включително и себе си. Но след това се измиваме и отново сме чистички и красиви, нали така? 🙂

  3. Познавам много българи, като описаните в началото на статията. Познавам такива идиоти и от други националности. Както познавам и българи, които са ме карали да се гордея, че съм от България!
    Навсякъде има от всичко, това е истината.
    Наистина, важна е критичната маса, а съдейки по резултатите от изборите през последните години, там може и да има проблем, но след като в Австрия управляваше Хайдер, в Италия – Берлускони, а в САЩ сега на косъм е Тръмп, значи и този проблем не е само наш.
    Остава наистина въпросът, защо се самобичуваме…

    1. Абсолютно съм съгласна с вас и статията. Всяко стадо си има мърша и качествена стока с нищо не сме по-различни от останалите народи.

  4. Поздравления, великолепна сататия!Време е вече, да се видим, в друга позитивна светлина!Да се обединим и да повярваме, във възможностите си като нация!Благодаря на автора за чудесното напомняне, кои сме всъщност!

  5. Словесното “самобичуване” представлява прекаляване със самокритичността (която по принцип е положително качество), достигащо в случая до нихилизъм. То е характерно за една прослойка с някакво образование и претенции за интелигентност, търсеща начин да се самоизтъкне, посочвайки “лошите” в опит да демонстрира, че “Ние не сме от тия.”.
    Статията ми хареса и не разбирам защо липсва името на авторката й. Текстът щеше само да спечели, ако втората част беше в отделен абзац. Заглавието подсказва, че няма как главната идея да е само в натрупването на негативизъм, но понеже е доста продължително, явно е дотежало на някои…

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!