На теория сме граждани, на практика – отделителни системи

На теория всички парламентарно представени партии искат съдебна реформа, на практика се подписват под “исторически копромис”.

На теория всички политици искат да се вслушват в хората, на практика осакатиха референдума.

На теория всички искат да “накажат виновните за КТБ”, на практика никой не извади цялата мръсна истина около надуването и пукането на балона “Корпоративна търговска банка”.

На теория ДПС е опозиция, на практика от 25 години е “непреодолим фактор”.

На теория политиците ни се борят с монополите, на практика Делян Пеевски (вече официално) и майка му контролират почти целия медиен пазар. Въпреки че, това само на теория са медии, а на практика – обикновени бухалки.

На теория преходът свърши, на практика всички си е същото. През 90-те за една нощ групировките станаха застрахователни компании, сега за една нощ един човек реши, че вече няма нужда да се крие и официално стана медиен магнат.

На теория държавата се бори с Контрабандата, на практика цинично си сътрудничи с Lafka и Булгартабак. (те официално още не са на Пеевски)

На теория правим реформи, на практика още нито една не се е случила.

На теория искаме да има активно гражданско общество, на практика онези, горепосочени медии, мачкат всеки, който надигне глава, изрази мнение и аргументира позиция.

На теория имаме 52 акредитирани университета,  на практика имаме инкубатори за неграмотни висшити, които 5 години учат само теория, практиката им липсва.

На теория имаме полиция, на практика имаме огромни нива на битова престъпност, неразкрити убийци на деца в центъра на София и катаджии, скрити в храстите.

На теория има БОРКОР (Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност), на практика цялата държава е просмукана от корупция на всякакви нива и никой не знае какво е БОРКОР.

На теория имаме независима съдебна система, на практика всеки ден разбираме за “гнили ябълки”.

На теория обясняваме как “малкият и средният бизнес” са гръбнакът на икономиката, на практика ги цакаме ежедневно с всякаки административни спънки, такси, бюрокрация, проверки…

На теория имаме Черноморие, на практика отдавна сме го превърнали в едно миризливо, презастроено, бълващо фекалии блато.

На теория от една базилика е бликнала “чудодейна вода”, на практика – пълна с фекалии.

На теория си пазим историята, на практика си асфалтираме паветата.

На теория има Българска православна църква, на практика това е изпразнена от съдържание институция, пълна с надменни чиновници, претопвачи на свещи и търговци на светена вода, а не с благи и смирени обединители на нацията.

На теория мислим как да задържим младите хора, на практика България обезлюдява все едно през страната ни е минала чумна епидемия или сме преживели война.

На теория сме демократична държава, на практика – разпищолена територия…

 

Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Няма коментари към “На теория сме граждани, на практика – отделителни системи”

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*