Как един британски журналист се научи да кара ски у нас

Британското издание ”Дейли Мирър” публикува статия на журналиста Алън Палмър, който описва своите впечатления от едноседмичната си зимна ваканция в курорта Боровец. Не скривам всички приятни емоции, които ме обзеха, не от изкривен и фалшив патриотизъм. Просто усмивка и искрена благодарност, когато чуя как някой чужденец говори за България, особено когато има вплетена известна доза чувство за хумор. А реалността го изисква. Без приповдигнат и изкуствен тон. Хумористична история на един начинаещ скиор, но и искрен разказ на един турист у нас. От онези, които имат очи за красивото и позитивното.

Алън споделя личните си премеждия като скиор, както и впечатленията си като насърчително пише до своите читатели, че Боровец е перфектно място за семейна ваканция: ”И няма по-добро място за учене, отколкото Боровец. Евтиният и весел български курорт струва една малка част от тези във Франция или Италия. Сравнително евтино място за семейства, за да усъвършенствате уменията си.”. И един съвет от него – “винаги плащайте за учител”.

Ето и разказа на Алън:

”Стягам бедра в опит да накарам ските си да следват плавните движения на моя ски инструктор Иван под гърмящата музика от плейъра му и за момент си мисля, че най-после ми се получава. Като самоук скиор мога да се спусна от върха на пистата, макар и да изглеждам като гардероб, качен на две дъски. Но една седмица обучение с магьосника Иван изглади многобройните ми грешки и ми показа къде бъркам и как да се поправя.

И няма по-добро място за учене на ски от Боровец.
Все пак Боровец не е курорт за напреднали скиори, които търсят нови предизвикателства. За два-три дни вече сте овладели 58-те км. писти. Четирите къси писти, от категория “черни” /трудни/ могат в действителност да се определят като червени /леки/, а червените на места могат да бъдат и доста леки.
Въпреки това, спускането между дърветата или по черните писти, далеч от многолюдните зони за начинаещи, също може да бъде забавно.

алън-и-иван

Иван Перниклиев (вдясно на снимката), нашият гид и инструктор, ни освободи от всичко, което знаехме до този момент за карането и го изгради отново по един по-добър и бляскав начин. И, тъй като до този момент никой не ми беше обяснил нещата както трябва, това беше за мен истинско откровение.

Март, казва ми Иван, е най-добрият месец да почиваш в Боровец, защото тогава снегът е много, а небето е синьо.
За една седмица време минахме през целия репертоар на техники на каране, които вече не така младото ми тяло понякога се съпротивляваше да приеме. “Натисни малко” каза Иван един ден, опитвайки се да ме накара да размърдам бедра, но възрастта си казваше своето “не”. Въпреки това, след един следобед мъки, успях да постигна кратки ритмични завои.
Болката в краката беше разкъсваща, но блясъкът в погледа и удовлетворението от новите ми умения бяха по-силна от мъката.
Местата за почивка, храна и питие по пистите, са много и определено значително по-евтини от където и да било в Алпите.
Обядът излиза 22 лв. (£8.30) за две пълни купи пилешка супа, хляб и две големи бири. И има безплатен безжичен интернет, така че можете да качите във ФБ снимки от последните си подвизи напук на приятелите си, останали в дъждовната Англия.
За едноседмичния си престой бяхме отседнали в хотел, който се намира в подножието на главната писта, така че можете буквално да влезете със ските до рецепция.
От доста приличните стаи на хотела се открива гледка към пистите, която не е за подценяване.
Двата ресторанта на хотела успяваха без проблем да изхранят тълпата в пиковите часове, а храната, която се предлагаше, би задоволила и най-капризното хлапе с ребърца, различни видове пици, табуле с пържен лук, италианска паста и салати.
Но особено специална е зоната при рецепцията и лоби бара. Вечер там става приятно оживено от множеството хора, които релаксират след изморителен ден по пистите, сравнявават травми и контузии и споделят емоциите от дена.
Родителите също могат да се отдадат спокойно на тази релаксираща атмосфера, докато децата са в залата за игри и забавления. Навън, по-енергичните могат да се възползват от ярко осветените писти и да се радват на нощното каране. По-разумните си стоят на топло и уютно в бара.

02

Ако четете някои писания за Боровец, ще кажете, че ски курортът е побратим на Содом и Гомор. Но, докато вървите по главната улица на този български курорт единственото, за което трябва да внимавате, е да не се подхлъзнете.
Да, в Боровец действително има стриптийз клубове, което не е много приятно, но и никой не Ви дърпа насила да влезете, така че всъщност изобщо не ги забелязвате.
Затова, нека не обръщаме внимание на негативните отзиви и да се фокусираме върху позитивните. В самия Боровец има цял куп оживени барове само на метри от хотела, които да се погрижат за онези, които все още имат сили след един ден изтощително каране.

Да, факт е, че пред заведенията има викачи, които се стараят да Ви изкушат с примамливи оферти, но те са приятелски настроени и в никакъв случай не са агресивни. И като имате предвид, че в повечето барове предават английски футбол, не е трудно да се подадеш на изкушението.
Курортът е и любимо място за здраво купонясване на британски туристи, но те просто допълват оживената атмосфера. Пълно е и с барове и ресторанти, без оглушителна музика, където можеш да се запознаеш със симпатични местни хора.
Само на цената на един лев можете да бумтите на снегомобил из околните гори. Това е супер забавно занимание, ако изключим факта, че накрая сте пропит от миризмата на дизелови изпарения.

Ако планирате да заведете семейството си на ски почивка и не разполагате с бюджета на руски олигарх, то Боровец е мястото за вас.”

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!