Поклон, Чочо Попйорданов!

Преди три години на 6 май се прибирахме от Италия. Тъкмо бяхме минали границата и влизахме в България, когато прочетох: “Отиде си Чочо Попйорданов”. Никога няма да забравя този момент. Извиках от ужас и стреснах всички около мен. Първата вест от България и толкова ужасна, че за момент спираш да дишаш от вцепенение. После разбрах, че си е отишъл предният ден, при нелеп инцидент. На Великден. През целия ден си мислех за него. Чочо беше един от любимите ми български актьори. Нося си го винаги в сърцето. Чочо беше моят Македонски – и до днес не съм се осмелила да гледам “Хъшове” отново в Народния, защото мисълта, че той няма да е на сцената, ме разплаква. Той беше моят бунтар от “Вчера”. Толкова емоция, толкова плам, енергия, страст имаше в този човек. Беше Дивак! В най-хубавия смисъл на тази дума. Беше от онази най-любима моя порода ярки човеци – от онези с пламенните, своенравните и лудите сърца. Онези, които ценят всички вкусове, цветове и нюанси, които ни предлага животът. От онези, които умеят заразително да живеят! С мисъл, смисъл и вкус!

Поклон, прекрасни човеко! И благодарим за незабравимата диря!

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!