“Бъдете будители, но не будете никого силом”

“Злото може да бъде спирано само с ежедневни, непрестанни, изнурителни и неблагодарни усилия. Опасни и неблагодатни усилия. Защото ако прекалено много започнете да спирате злото, то в акт на самозащита ще отвърне с някаква мярка.
И още нещо, че вероятно поради вашата невероятна младежка енергия, но и поради сравнително скромния ви жизнен опит вие си мислите, че злото може да бъде спряно. Колеги, то не може нито да бъде спряно, нито изличено. Това е все едно да кажете – ще премахнем корупцията. Няма да я премахнете. Повечето хора страшно се кефят да бъдат корумпирани.
Злото е нещо, което дава страхотни облаги, затова вие не можете да го изкорените, може да го ограничавате непрекъснато. Лошото е, че за неговото ограничаване са необходими непрестанни, ежедневни усилия. Както ви казах, освен неблагодарни може да се окажат и опасни.
Ако и в бъдеще се опитвате да спирате злото, бъдете сигурни, че ще платите цена…”

 

…Различавайте човека от делата му. Тях дамгосвайте, него привличайте.
Не отричайте никому шанса да се покае, поправи и развие. С омразата си го гоните по пътя на злото. ЗАЩОТО:
Дори да победим с омраза – как после ще живеем с нея? ЗАТОВА:
Не клеймете тия, които не мислят точно като вас, като предатели, като платени, като комунисти и като каквото друго там си ненавиждате;
Не правете списъци с врагове – оставете тоя специалитет да си го ядат ония, които си го умеят;
Бъдете будители, но не будете никого силом;
И не размахвайте юмрук, а протегнете ръка.
ИНАЧЕ:
Ще заприличате на тях. И те ще победят завинаги…”

Думите са на доцент Кристиан Таков. Отиде си през юли и със смъртта му се отвори интелектуална и морална яма в обществото ни. Веднага след смъртта на Кристиан Таков на 11.07.2017 г. беше инициирана подписка с искане да се наименува аудитория в Софийския университет на негово име.

Ето какво пише във Фейсук, цитирана от КлубZ, инициаторът на подписката Татяна Ваксберг: “В тази папка са вашите 3759 подписа, с които се присъединявате към искането да се наименува аудитория в Софийския университет на името на доцент Кристиан Таков. Това значи, че дължа 3759 обяснения за съдбата на тази петиция. На 3 октомври имах среща с ректора, професор Анастас Герджиков, и му връчих папката, която виждате на снимката. Водихме разговор на един и същи език: той самият беше наясно, че искането е отправено не (само) заради големите заслуги на Кристиан Таков към правото, а заради дефицитното в България съчетание на почтеност, академичност и гражданска активност, което Софийският университет е добре да насърчи. Каза, че подкрепя идеята, но напомни, че крайното решение принадлежи на Юридическия факултет. Ангажира се да предаде папката на декана и да му каже мнението си. По-късно разбрах, че е направил това още в същия ден. 

Днес, 31 октомври, имах среща с декана на ЮФ, професор Сашо Пенов. Говореше предимно той и ползваше език, обърнат към вътрешния му глас. Каза, че е против, без да използва думата “против”. Каза, че има традиция за ненаименуване на аудитории, за която сигурно не знам, че има десетки заслужили юристи през последните 125 години, за които със сигурност не знам, че са приятели с Кристиан, за което, разбира се, не знам, че всеки човек носи Кристиан в сърцето си, за което също не знам, и че тази подписка той я знае още от лятото, така че е наясно отдавна, да не си мисля аз. Уверих го, че не съм при него с враждебни намерения, а той мен – че не трябва да му преиначавам думите.

Докато говореше, гледаше някъде над мен, а докато слушаше, разлистваше десетките документи на бюрото в порив да подпише незабавно всеки от тях. Спираше се точно преди химикалката да докосне листа, като сам осуетяваше устрема си към това убежище за погледа.

Каза, че мисли за табло или за паметна плоча с имена на големите юристи на факултета, едно от които да бъде и това на Кристиан Таков – един “много голям юрист”. Що се отнася до идеята с аудиторията, поясни, че е длъжен да внесе подписката на заседание на факултетния съвет, което и ще направи на 14 ноември тази година, знаейки какъв ще бъде резултатът – отрицателен. “Преподавателите са против” – каза. Вдигна предупредително пръст: да не му преиначавам думите, когато допускам, че ще внесе подписката на заседанието, воден единствено от формалните задължения на поста си. Напомни още нещо, което ще да не знам: “Дори на Петко Каравелов не е кръстена аудитория.”

Твърдях, че сме съвременници на Таков, а не на Каравелов, че въпросът не е кой колко е заслужил, а дали Софийският университет е на висотата на момента – да оцени дефицита от почтеност, ерудиция и гражданско участие, събрани в едно, и да застане с целия си авторитет на академична институция зад една инициатива, която насърчава тази комбинация в днешните студенти. Изговорих изречението на четири части, за да не заглушавам с гласа си всичките имена “без аудитория”, които бяха периодично вмъквани, преди да съм сложила точка: Марко Балабанов, Нисим Меворах, Петко Стайнов.

Попитах го дали има административна необходимост от някаква писмена молба от моя страна, но той каза, че няма. Попитах дали мога да обясня пред факултетния съвет какви са аргументите за внасянето на подписката, а той напомни, че членовете на факултетния съвет са “достатъчно зрели и съобразителни хора”, сред които има цели двама бивши премиери. Изведнъж повиши глас: да не взема сега да кажа, че ми е забранил да идвам на заседанието на факултетния съвет, след като тези заседания са публични? Уверих го, че правя разлика между забрана и съобщение за безпредметност на усилието и го насърчих и той на свой ред да помисли върху някои разлики. Примерно, върху тази, която стои между въпроса и отговора в един уж общ разговор за името на една аудитория. На 14 ноември (или на датата, на която се окаже свикано заседанието на факултетния съвет) ще се опитам да обясня аргументите, с които беше инициирана подписката. Ако не ми позволят, просто ще проследя на живо как се приема или отхвърля предложението. Ако и това не се окаже възможно, ще науча новините от източници. Във всички случаи ще ви държа в течение.”

Сред тези 3759 подписа е и моят. Защото липсват съвременни будители. Ярки, дръзки, с гръбнак. Красиви умове. Малцина са будещите преподаватели. Защото често се улавям, че се чудя какво щеше да каже/напише по различни теми в обществено-политическия ни живот доцент Таков, иска ми се да знам мнението му. Днес се изкушавам да кажа, че битката между чиновниците и будители явно продължава и post-mortem. И че борбата с бездушието и безразличието е ежедневна и болезнена. В такива моменти, признавам, ми е трудно  да “различавам човека от делата му”. Но ще внимавам с думите. За да не заприличам на тези, за които ще говоря. А и не бива “да отричаме никому шанса да се покае, поправи и развие…” Дано!

Честит ден на будителите! Дано да има повече будители и повече желаещи да бъдат доброволно събудени!

Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

2 коментара to ““Бъдете будители, но не будете никого силом””

  1. vg194690@gmajl.com'

    ноември 4, 2017

    васил Отговор

    Татяна,ти познаваш ли процедурите на Ватикана за даване звание (не знам така ли се казва) засветец?Мисля,че трябва да минат доста години,да се представят доста доказателства за чудеса.И това е при тези ДУХОВНИ ХОРА,Божии раби (и това не го знам как сеизписва).А от смъртта наКристиян са минали само месеци.Много преди него са живели достойно и умрели достойно много известни прависти,които също биха могли да съберат доста подписи.Така,че рано е!И има и друго:Сега смевепохата на РАЗВЕНЧАВАНЕТО.СВАЛЯТ се портрети,статуи ,паметници.Скоро ще почнат да изгарят на клада някои творби(надявам се,че няма дасестигне до “екшъна”Жана Д”арк)Времето не е утаило мръсотията.Затова е рано да викаме”Слава”на когото и да е.И да несе натискаме за нея!

  2. Не познавам доцент Кристиян Таков,но думите му са на мъдър и добър човек.Ако имахме между юристите, а и между управляващите ни повече такива хора,развитието на България и състоянието на обикновения човек, биха били други, много по-добри.

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*