Цветна дисекция на душата

Дните станаха по-кратки и някак естествено се обръщаме навътре в себе си, към душевните ни и скрити преживявания.

Безспорно сред нас (и до нас) крачат хора с по-особена и изострена сензитивност, което автоматично води до наличието на по-дълбок и богат вътрешен свят. Може би това са „летящите хора“ на Валери Петров? Или можем чисто и просто да ги определим като хората на изкуството?

Йоанна Петкова е име, което със сигурност принадлежи към тази категория. Само един поглед към творчеството й е достатъчен, за да се почувстваме извън рамките на реалността, извън познатото и установеното.

Едва на 25 години и завършила “Изобразително изкуство” в Софийски университет, Йоанна изследва взаимоотношенията между собствените си търсения и възможности на тялото посредством изкуството. Живопис, бодиарт и пърформанс – творческите й набези са експресивни и абстрактни, повеждайки мислите ни към най-скритото, отвъд границите на общоприетото.

Младата авторка е част от група D-code-X, създадена през 2014 г. по време на международния Sofia Underground Performance Art Fest като свободна платформа. Тя събира няколко артиста с различни виждания в сферата на музиката и визуалните изкуства, но които имат идентично отношение към деструктивната естетика, експерименталния звук, пърформансa и по-специално бодиарт-a. 

Последният им проект – “Цветна човешка ска̀ла”, представя гранични опити между бодиарта и лайф пейнтинга (между пърформанс и живопис). Изразно средство е тялото като посредник между цвета и повърхността, като голотата, маската, поливането и отмиването са опит за завръщане към ритуалния творчески акт.

Заглавието на проекта е насочено към основните цветове от скалата, които субективно преминават през телесната голота, оставяйки случайни следи върху повърхността, превръщайки ги визуално в неформални психични полета. 

Какво да очакваме от Йоанна скоро, кои са най-експресивните цветове и кои граници никога не би прекрачила – за тези и някои други неща си поговорихме, за да разберем какво движи душата на съвременния млад български артист.

Кога разбра, че изкуството ще бъде твоето “платно” за изява?

Никога не съм отчитала времето, в което се срещнахме с изкуството, като конкретен момент или дата. По-скоро за мен това е процес, който е спомогнал за личностното ми развитие и спрямо него е определил точката, в която се намирам в момента, и която същевременно е отправна за утрешния ден.

Пърформънсът като форма залага на уникалността на момента. Лично за себе си кой е моментът, който би искала да задържиш?

Пърформънсите, които правим с D-code-X, често са водени от един повтарящ се модел в тях, във всички от които маската е основен способ и изразно средство. Моментът с поставянето й е момент на освобождаване, като личността зад нея няма значение, само че това освобождаване си има своята цена – с нея не можеш да дишаш, не можеш да чуваш. Не виждаш. Моментът, в който я свалиш, точно преди да прогледнеш, първата глътка въздух засяда… Моментът между свалянето на маската и сетивното адаптиране към нормалното и същественото е моментът, който бих задържала.

Последният ви проект е инспириран от идеята за ритуалността на творческия акт. Какво искаш да преживее зрителят?

Ще е клиширано да отговоря на въпроса с това, че зрителят сам трябва да си позволи да го изживее по свой собствен начин, в зависимост от емоционалното си състояние и душевни нужди. Но със сигурност за мен пърформансът е лично преживяване и преодоляване на индивидуални вътрешни търсения.

Живописта е другото ти творческо лице. Формата или цветът направлява ръката ти?

Истината, в която вярвам е, че под цялото черно се крият множество форми.

В картините ти усещаме черти на модерното изкуство и по-специално немския експресионизъм, който е силно е обвързан със социалните промени след войните. Как определяш своето изкуство – като бягство или отзвук от действителността?

Ако можех да се дистанцирам от тях, бих ги определила като отзвук на действителността, деградацията в морален и глобален план. Разпад на човешкото. За мен те обаче нямат такава смислова натовареност.

Като почти всеки артист и аз изпитвам затруднение да обясня какво рисувам и защо е по този начин. Никога не започвам с ясна визия и идея. Експресивността и бруталният суров маниер е пряко обвързан с времето на рисуване, с момента на създаване.

Кои са цветовете на душата и кои – на тялото?

Зеленото (душа) и черното (тяло). Колкото е по-зелено, толкова повече душата ми се разпростира. Колкото е по-черно – толкова повече физическа сигурност изпитвам.

Има ли граници, които не би прекрачила?

Силата на изкуството е в това, че в него няма граници. Следователно не се налага да гоня такава, която да прескоча.

Авторите, които до ден-днешен те вдъхновяват?

Завинаги и единствен – немският художник Georg Baselitz, чийто изобразителен почерк е най-близък до собственото ми живописно чувство.

___________________________

Лилия Угринова
Always and never the same.

Завършила “Изкуствознание” в Национална художествена академия, главен “виновник” да поставя равенство между минало и настояще. Дълго работи като копирайтър и коректор – цени думите с емоция, които тежат на място. Свикнала е да подслонява в себе си крайности и да ги опитомява в хармония. Определя се като странна смесица между интроверт и екстроверт; притежава сетива за детайли и интуиция за същност. Когато е интроверт се гмурва в книги, филми и изложби; в дълги разходки из улици с
вътрешен диалог и музика в слушалките. Когато е екстроверт е тук и сега – за партита и градска култура; за красиви места със смях, искреност и вдъхновения.
Вярва безкомпромисно в добрия вкус и смята, че мисията на всеки е да развие такъв. Добрият вкус като естетика и поведение. Днес тя е тук и сега и на нашия сайт – за да пише за това, което възпитава и вдъхновява добрия вкус.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!