Цветомир Матев – Големият човек от малкия град, който не спира да променя

Познавам Цветомир Матев още от ученическите си години в Ловеч. И за мен това си е просто Цецика, както го познават повечето. Освен, че споделяме един роден град, то имаме и не малко спомени от времето, когато само правехме планове за живота си извън него. Не знам дали тогава е знаел, че ще се занимава с кинорежисура, че ще отвори кино в Ловеч и ще организира музикален фестивал, на който ще присъстват световноизвестни музиканти, а Morcheeba ще ни побъркат от хубава музика. Може би не е и подозирал, че ще режисира клипове на едни от най-популярните български групи като Мастило и изобщо, че ще става популярен самият той, но и тогава, и сега Цецика просто върви по своя път, без излишни претенции и отмята всеки трайно настанил се в главата му проект.

Но всичко с времето си, все пак хубавите неща стават бавно, или иначе изпято – Rome wasn’t built in a day.


Хващам го във вихъра на работата, между няколко проекта и куп идеи за нови такива. Love CHange Music Festival ще има и догодина, какво ново и защо още не си е стегнал куфарите, за да избяга, четем надолу:

С колко и какви проекти си се захванал в момента?

На този въпрос винаги ми е било трудно да отговоря, защото проектите се увеличават постоянно. В момента, в който ми хрумне добра идея, се чувствам длъжен да я реализирам. Разбира се, това не се получава всеки път и процентът на реализираните проекти е много малък. Сега работя над единственото смислено риалити в българския ефир – Фермата, продължавам да развивам кино “Космос” в Ловеч и се готвим за ново издание на Музикалния фестивал Love CHange. Това са стандартните проекти. Освен тях се подготвям за един по-специален проект, който ми хрумна преди години, докато бях в Музея за модерно изкуство в Сингапур.

Издай малко…

Вие на практика сте първите, пред които ще разкажа за него, защото го задвижих съвсем скоро. Проектът се казва “ДОМ” и ще се състои в няколко етапа. В първия ще стимулираме мисълта и въображението на ученици от различни възрасти да нарисуват върху картичка как възприемат и виждат своя дом. След като направим изложба, най-добрите 10 от тях ще бъдат развити под формата на сценарий за късометражен филм и самите деца ще заснемат филмите си под ръководството на режисьор. Това е един изключително важен проект за мен, защото освен свързан с изкуството, той ще е и социален. Мисля, че доста родители ще могат да извадят своите изводи, относно начина, по който децата разбират понятието “дом”.

За теб днес какво е? 

Домът е любим човек и една котка.

Спомняш ли си как изобщо реши да се занимаваш с кинорежисура?

Много добре. Беше в 7-ми клас и тогава тренирах футбол. В един момент казах на баща ми и треньора ми, че спирам с футбола, защото ще ставам филмов режисьор. Те не ме взеха сериозно, но аз започнах да работя в тази посока. Като малък почти винаги познавах как ще свърши един филм и си казвах, че аз мога да измисля по-добър край. Голямо самочувствие съм имал, а сега си давам сметка, че не е толкова лесно да измислиш добър финал на филма си.

Какви са изпитанията, през които преминаваш с тази професия у нас? 

Изпитания не съм имал. Имах късмета да попадна в супер готин клас в университета с изключително приятни хора около мен. Така заедно започнахме да вървим в една посока и да си помагаме. Мисля, че университети са точно за това, да ти създадат среда, в която да се развиеш, ако имаш желание и талант. 

“Тук можеш да реализираш истински значими и стойностни проекти и да виждаш реално как се променят нещата. Това е изключителна възможност и не трябва да се изпуска.” 

С какво ти помогна това, че остана да работиш в България?

Честно казано не ми е помогнало, но не ми е и попречило. Освен това гледам да пътувам повече, защото опознаването на различни култури и различен начин на живот е вдъхновяващо.

Защо не избяга и ти навън?

Не се чувствам добре и сигурен да създавам изкуство на друг език, това е основна причина да съм в България. Другата е, че тук има изключително много теми и причини да останеш и да създаваш, а не да рушиш.

С какви хора те среща работата?

С всякакви образи. От ниско интелигентни и първични до високо образовани и цинични.

Разкажи някоя история…

Веднъж снимахме един музикален клип и беше към 12 часа през нощта. Едната локация беше пред едни складове на жп линията в кв. „Хаджи Димитър“. За да стигнем до тях, трябваше целият екип да върви около 500 метра по жп линията през нощта. Така се получи, че операторът и част от хората тръгнаха напред, а аз останах да изчакам другите от екипа, които бяха още по колите. Докато си седях, в далечината зад един от спрелите вагони се появиха около 5-6 представители на малцинствата. Бяха хем войнствени, хем малко стреснати, явно от нашето движение. Противно на очакваното не ни нападнаха, а ни казаха, че са дошли да ни видят, защото пазят вагоните, в които живеят. Стана ми интересно и отидохме до вагона, в който бяха 6-7 човека и тъкмо си правеха таратор и пиле с ориз. Беше страшна мизерия, но влязохме и снимахме как живеят. Оказа се, че единият от тях е youtube звезда и ни показа клипче с около 800 000 гледания. След 3 дена той имаше рожден ден и много държеше да отидем до вагона и да празнуваме с тях, но и да му подарим едно от нашите осветления, защото “много хубаво светело”. 

Друга интересна среща, която никога няма да забравя, беше в едно село до Хасково. Бяхме на оглед за снимки на един филм и ни трябваше стара църква. На центъра на селото имаше стара и почти срутена църква, за която доброволно се грижеше възрастна жена. В двора тъкмо бяха стоварили дърва за огрев и тя се вайкаше, че са запушили изхода и ще трябва да ги премести, а самата жена беше прегърбена и изнемощяла. Влязохме в храма и въпреки, че беше с полупаднал покрив, вътре всичко беше изчистено, подредено и си личеше, че жената се грижи за това място с много любов. В един момент обаче тя се разплака и ни разказа, как е загубила сина си преди години, а съвсем скоро е загинал и внукът й в катастрофа и сега си няма никой. Стана ни жал и й дадохме пари, с които да си помогне. Тя каза, че буквално й спасяваме живота, защото са й свършили лекарствата и няма пари, с които да си купи нови, но сега ще може и ние сме поредното доказателство, че Бог съществува. 

Как се мотивираш и можеш ли да се сетиш за най-вълуващия и вдъхновяващ момент през всичките години? 

Мотивацията си я имам постоянно. А чак толкова запомнящ се момент още май не съм имал.  

С кои проекти най-много се гордееш? 

С всеки следващ…

Как се промени твоят режисьорски поглед през годините?

Нямам идея как, но със сигурност се е променил много. Като си гледам неща, които съм правил или писал преди време, си мисля колко тъп и наивен съм бил. Дано след 5-10 години не мисля същото и за тези, които сега правя, но едва ли…

Даде добър пример, че не е нужно да се върнеш физически в малкия град, за да му дадеш нов живот, а го направи по различен и много въздействащ начин. 

Обичам града, в който съм роден и израснал и винаги ще се стремя да го превръщам в едно по-добро място за живот. Това според мен е начинът, като цяло България да се променя към по-добро. Лесно е да реализираш проект в София. Имаш публика, спонсори, повече реклама, всичко. Важно е обаче като цяло положението да се децентрализира. През 2019 сме замислили много нови инициативи покрай киното и желанието ми е то да се превърне в културен център за Ловеч. Искам това да е място, в което да можеш да прекараш времето си по възможно най-добрия начин и мисля, че скоро ще го постигнем и ще съм напълно доволен от този проект.

А фестивалът?

С фестивала имахме доста трудности, но въпреки това смятам, че се получи добре. Дойдоха доста хора и всички адски много се забавляваха. Реакциите бяха положителни, но имам усещане, че по една или друга причина хората, които са останали да живеят в Ловеч, са развили някаква апатия към всичко случващо се. Това е нещо, което не ми харесва и което се надявам, че ще се промени с времето. 

Ако трябва да направиш филм за Ловеч, кои ще са нещата и персонажите, които ще искаш да покажеш?

Дядото на късмета. Той е един необикновен човек, като самия град.

Защо не трябва да се отказваш в България?

Защото, ако тук ти е трудно и се откажеш, навън ще ти е два пъти по-трудно. Тук можеш да реализираш истински значими и стойностни проекти и да виждаш реално как се променят нещата. Това е изключителна възможност и не трябва да се изпуска.  

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
1.1kTweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!