Поклон, Дамян Дамянов!

Той е един от най-четените български поети още от първата си стихосбирка, издадена 1958 година, до днес. По много от стиховете му са направени и песни. Той е Дамян Дамянов.
“Жив напук на законите на човешката природа”, твърдяха лекарите, които го лекуваха. Толкова наранена е била физиката му. Съдбата му беше тежка, отредено му беше да живее с физическа болка – да не може да се движи сам, да говори трудно. Напук на всичко, което му беше отнето обаче, имаше божествен подарък – титаничен талант. Талант, който не можеше да стои заключен в тялото му и полетя. Лети и днес.

Днес Дамян Дамянов отново е жив. Този път напук на смъртта. Защото стиховете му са вечни. Вечен е и той. На днешната дата трябваше да навърши 82 години. Поклон, поете! И благодарим за думите!

 

Интимно

Не ме допускай толкоз близо ти
до себе си, щом искаш да съм влюбен.
Ех, вярно е, далечното гнети,
но затова пък близкото погубва!
Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж –
далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една „Мадона“ от Рембранд
погледната от близичко е грозна.
И целият й гений и талант
е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз околовръст,
която отдалеч е рай вълшебен,
отблизо ти се вижда буца пръст –
пръст, в която ний ще легнем с тебе…

 

Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+4Pin on Pinterest0

Няма коментари към “Поклон, Дамян Дамянов!”

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*