“Данък несъгласие”

След тази статия вече спирам да харесвам страницата ви.

След този пост имате един фен по-малко.

Довиждане от мен, спирам да ви следвам.

Познати ли са ви подобни твърдения? Може би дори вие сте използвали някои от тях. Те най-често се намират в секцията за коментари на онлайн платформи и означават едно нещо – даден източник на съдържание си е позволил да ни представи виждане, което не съвпада с нашето, и ние го наказваме за това, като го таксуваме с “данък несъгласие” – оттегляме подкрепата си и спираме да го “харесваме”, “следваме” или друг подобен глагол. Това е най-силният удар, който можем да нанесем на една медия – да спрем да й обръщаме внимание. За съжаление, обаче, подобни действия, които са на пръв поглед оправдани и безобидни, могат да имат катастрофален ефект, както върху самите нас, така и върху обществото ни.

Проблемът е, че в света на социалните мрежи ние не сме единствените, които участват във вземането на решението какви новини да четем, откъде да се информираме и какво съдържание да виждаме. В интернет има толкова много информация, че е напълно невъзможно я видим цялата. Социалните мрежи използват алгоритми, които са нагърбени със задачата да направят най-доброто решение за това какво ще ни бъде представено. Тези алгоритми работят на заден план и обработват непрестанния поток от информация, който ние предоставяме, за да вземат решения за това какво да виждаме на стената си във “Фейсбук”, кои резултати ще видим в “Гугъл” и т.н. Информацията, която използват, е разнородна – какво “харесваме” или “следваме”, на какво отделяме време, докато сърфираме в интернет, какво харесват нашите приятели и близки, какво е популярно в нашето ъгълче на света, какъв е полът ни, както и много други.

Алгоритми и балони

Социалните мрежи печелят пари от вниманието ни и оптимизират съдържанието си, за да можем да прекарваме максимално дълго време в тяхното царство. Публикации, които не ни харесват или ни карат да се чувстваме неудобно, вероятно ще ни накарат да спрем да използваме платформата, която ни ги предоставя. За да може подобно съдържание да бъде ограничено до минимум, социалните мрежи оптимизират алгоритмите си за това да ни предоставят съдържание, което е най-вероятно да задържи вниманието ни за най-дълго време. Какво съдържание би било това? Всичко, което сме показали, че ни кара да се чувстваме комфортно, а когато става дума за новини – неща, с които сме съгласни.

Запознаването само с информация и възгледи, които вече споделяме и които не предизвикват по никакъв начин собствените ни виждания, води до нездравословно чувство за информираност. По този начин всеки един от нас се озовава в центъра на информационен балон и само определени части от новините и обществените възгледи достигат до него. Всичко останало се филтрира и светът ни се поднася през комфортната призма на информационния балон.

Ако вземем тази статия за пример, има голяма вероятност вие, читателите, да сте се озовали тук, защото сте я видели във Фейсбук, което може да ни каже няколко неща: най-вероятно имате навика да харесвате, споделяте и четете статиите, които Shash публикува, или, ако не друго, то поне се спирате за секунда, за да прочетете заглавието. Дори тази секунда е достатъчна, за да може алгоритъмът да регистрира вашия интерес и да използва тези данни, за да реши какво да ви показва. Комбинирайте тези наблюдения на алгоритъма с други подобни такива – какво е отношението ви към други страници, подобни на Shash, какво е отношението на вашите приятели към подобни страници, колко хора с подобен на вашия профил са харесали статията и т.н. и ще различите част от балона, в който се намирате.

Все повече и повече хора се информират чрез социалните мрежи, което означава, че информационният поток, който виждат, е много вероятно да бъде едностранчив и подкрепящ вижданията им. Подобно ограничаване на противоречиво и предизвикващо възгледите ни съдържание е убийствено за способността ни да се информираме. Колкото повече се затваряме в балона си, толкова по-лесно става да бъдем манипулирани от фалшиви новини, непроверени факти и други форми на дезинформация – просто защото тези неща подкрепят нашето виждане, а способността ни да мислим критично и да предизвикваме вижданията си е отслабена или изчезнала.

Ние сме това, което консумираме – било то храна, вода или съдържание. Мислите ни и отношенията ни към който и да е въпрос се определят от света около нас, а нещата, които четем и гледаме, играят основна роля във формирането на възгледите ни. Ако всичко, което виждаме, е едностранчиво и ограничено – такова ще бъде и нашето отношение към света.

Идеята на интернет е да разширява хоризонтите ни, да ни запознава с нови хора и идеи – не да поставя огради около свободата на мисленето и развитието ни. В ерата на социалните мрежи, обаче, виждаме все по-голямо разделение между нас. Делим се на групи, които подкрепят дадена страна на конфликт, без да се интересуваме да изслушаме другите страни. Не изпитваме нужда да погледнем на нещата от различна гледна точка. Хомогенният поток от информация, който ни облива, рядко ни позволява дори да осъзнаем, че други гледни точки съществуват. Между валидните новини и източници се вливат и фалшиви такива и преди да се усетим, не можем да направим разлика между тях. Подведени сме да вярваме все по-абсурдни твърдения от все по-малко заслужаващи доверие източници, докато в същото време, поне в очите ни, почти нищо не предизвика и опровергава нашите виждания. Превръщаме се в удавник, който вместо да плува към брега, влиза все по-надълбоко.

Кого таксуваме?

Погледнат в този контекст, “данъкът несъгласие” придобива много различен вид. Лесно е да видим, че с него наказваме на първо място себе си – ние сме тези, които го плащат. Отнемаме от възможността си да виждаме съдържание, което не подкрепя възгледите ни или предизвиква гледната ни точка. Даваме сигнал на алгоритъма, че подобни неща са нежелани – и той ще ни послуша. Ще се научи, че не само този източник, но и други подобни няма да ни се харесат. Може би освен това ще вземе предвид профилите на други хора, които са платили същия “данък несъгласие” и ще ни показва неща, които те харесват. Бавно, но сигурно, алгоритъмът ще изгради стени около нас, които ни защитават от нещата, които не ни допадат.

За съжаление това, което искаме да видим, не винаги е същото като това, което трябва да видим, или това, от което имаме нужда. Наличието на неща в информационния ни поток, с които не сме съгласни и които ни предизвикват, трябва да е повод за радост, не повод за гняв. В един онлайн свят, който е създаден да ни поднася лесносмилаемо съдържание, отговорността да предизвикваме вижданията си е наша.

Алгоритмите може да носят част от вината и да са главния инструмент за построяването на балона ни, но те не са най-големият виновник – ние сме. Хората имаме навика да се насочваме към неща, които подкрепят вече установените ни възгледи и тази ни склонност предопределя балона ни много повече, отколкото който и да е алгоритъм. Вместо да бъдем строители на балоните си, трябва да се борим да ги разрушим. Да, това е трудно, но ние трябва да се стремим да правим правилните неща – не лесните.

Следващият път, когато срещнете публикация, която предизвиква възгледите ви, не бъдете гневни и не я игнорирайте. Напротив – потърсете повече. Спрете за секунда и размислете. Предизвикайте се – това е най-добрият начин да бъдете информирани. Ако активно покажете на алгоритъма, че търсите разнородна информация – тогава той няма да я крие от вас.

Ако искаме здравословен обществен дебат, в който различни страни дискутират по информиран и критичен начин и евентуално достигат работещ компромис – самите ние трябва да направим първата крачка. Трябва да запалим искрата на дебата вътре в нас – чрез критичност към възгледите си и чрез желание да изслушаме и другата страна.

___________________

Веселин Жеков

Името ми е Веселин Жеков и аз понякога мисля. Създадох блог, veselinzhekov.com, с който да предизвикам себе си и да започна да споделям със света мислите и наблюденията си. Следващата стъпка в това предизвикателството е сътрудничеството ми като гост автор с Shash.bg. Пиша анализи, фейлетони, очерци, от време на време и разкази. Целя да обогатя обществения дебат по наболели теми или да обърна внимание на проблеми, които намирам за важни, но не смятам, че получават необходимото внимание. Старая се да бъда критичен, фактологичен и справедлив, като съм винаги отворен за градивна критика, ако читателите ми преценят, че не спазвам някои от тези правила. Водещите ми принципи са честността, прагматизмът и здравият разум.”

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!