Не питай как и защо, извикай мама!

Все още не съм родител. Нямам никаква представа как бих реагирала ако видя дивана вкъщи побелял от килограм брашно, стени, които са старателно изрисувани с цветни петна от разхвърляното въображение на 3-годишното ми дете. По всяка вероятност в неговата глава аз бих била тази, която просто не разбира иначе гениалната хрумка. Не знам как се измива дете, което е оцветено от глава до пети с тъмносин фулмастер, не знам и как се чисти рунтав пудел от разлята по него супа с фиде (мама знае).

В едно обаче съм сигурна. Искам да знам как.

Искам един ден да си спомня тези снимки, може би и тези кратки редове, да се усмихна широко (след като хубаво се навикам… предполагам), но да знам, че:

– Винаги съм искала да имам семейство и сега имам двете си прекрасни момичета!

– И?

– Подлудяват ме! Имам чувството, че съм пълен провал!

– Не е така, просто майчинството е трудно!

– О, ти го каза! А аз имам целодневна бавачка! Как се справят всички други жени?!

– Нямам никаква представа!

– Наздраве за тях!

– За тях!

И за всички онези моменти, които карат родителите да загубват ума и дума… защото имат всичко, за което са мечтали – прекрасни малки калпазани 🙂

* Диалогът е извадка от филма Sex and the city 2

 

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!