Поклон, Димчо Дебелянов!

Аз умирам и светло се раждам —

разнолика, нестройна душа,

през деня неуморно изграждам,

през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,

гръмват бури над тъмно море,

а подиря ли буря — край мене

всеки вопъл и ропот замре.

След тези стихове е много трудно да напишеш и ред. Димчо Дебелянов. Роден на днешната дата преди 130. години. Едва 29-годишен е убит по време на Първата Световна война. Дебелянов е погребан в двора на българската църква в Демир Хисар, а по-късно тленните му останки са пренесени в родната му Копривщица.
4 години след смъртта му Николай Лилиев, Димитър Подвързачов и Константин Константинов издават първата му книга. Днес едва ли има българин, който да не познава творчеството на Димчо Дебелянов. Наричат го “най-лиричния”, “най-нежния” български поет. А ние не искаме да го слагаме в рамки. Прекалено е голям, за да му лепим клиширани етикети. Благодарим за творчеството! И поклон!

Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Няма коментари към “Поклон, Димчо Дебелянов!”

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*