Димитър Николов – актьорът, който се надяваме дълго време да гледаме

Иска ми се да избягам от клишетата и определенията “най-обещаващ актьор”, “младата надежда в българското кино” и т.н. Не защото не ги заслужава, а защото винаги съм била с усещането, че тези думи слагат някаква излишна отговорност към едната страна и очаквания към другата. В моята представа за актьора Димитър Николов – той притежава много талант, смесен с особена доза взискателност и отговорност към професията. Може би и един пъстър личен свят, изпълнен с изкуство, в който и пее, пише поезия и свири. Всичко това, както и добрите шансове в живота, са му помогнали да върви достойно по пътя си и да работи в театъра заедно с Мариус Куркински, Иван Добчев и Александър Морфов. Още докато учи в НАТФИЗ вече се изявява на сцената, а в киното го познаваме от филма “Христо” на реж. Г. Лефтеров и Т. Мацанов, за който печели и няколко отличия – за най-добра мъжка роля на Българската киноакадемия, за главна мъжка роля на фестивала Златна роза, както и отново за главна мъжка роля от Международния фестивал Turin Cine Fest, Италия. Следват големи роли във филмите “Безкрайната градина” (реж. Галин Стоев), “Живи комини” (реж. Радослав Спасов), “Далеч от брега” на Костадин Банев, както и няколко късометражни филма като “Преди да заспя” (реж. Николай Тодоров), “Дрехи” (Веселин Бойдев) и “Стопанинът на къщата” (реж. Галина Георгиева).

С актьора Димитър Николов си говорим за завръщането към себе си, ролите, в които се превъплъщава, киното и театъра като лично усещане и посланията.

Играеш в киното и театъра, пееш, свириш на китара и пишеш поезия. Откъде идва тази артистичност?

Не мога да кажа откъде. Не мога да кажа и артистичност. Приемам го като начин за себеизразяване. Възможност да споделиш, да изживееш, да преодолееш. Никога не ми се е искало да занимавам другите с това, което правя. Правя го, защото изпитвам необходимост от досега с изкуството.

Налагало ли ти се е да се завръщаш към себе си след ролите, които си играл? Изгубвал ли си се?

Винаги се изминава нелек път към себе си отново и отново. Губя се непрекъснато. И ако кажа, че се намирам, ще излъжа. Мисля, че това е напълно закономерно, когато става въпрос за чувства, за съдби, колкото мои, толкова и чужди. И моментите, когато те заливат. Неизбежно е да те подмине “горчивата чаша”. Но извън философския трактат – поне не ми е скучно. Прекрасно нещо е да обичаш това, което правиш.

Кадър от филма “Безкрайната градина”, реж. Галин Стоев

В кои роли си се чувствал най-комфортно?

Няма комфортна роля. Точно в излизането от комфортната зона е номерът. Съзнателното “оголване” е шанс да се сблъскаш челно в опита да полетиш. Мазохистично на пръв поглед, може би и на втори, но нека не играем жертвата. Старая се да поемам отговорност за изборите, които правя. И там трябва да се пипа леко, деликатно.

Кои са героите, от които си взел нещо за себе си, случвало ли ти се е?

Всеки герой взима по нещо от мен, това е сигурно. Каквото и да взимам от него, все още си се чувствам същия глупак. Но не глупав. Блажена простота. Може би наивът ще спаси света, знае ли човек?

Какви персонажи обичаш да играеш? Такива, които те предизвикват, защото са по-далеч от теб като характер, или такива, които чувстваш по-близки?

Няма персонаж, няма роля без подводните си камъни. Не мисля, че има скучна роля. Има скучни хора, които не се провокират от нищо или от много малко неща, за жалост. Старая се да намирам важното, което да ме движи във всеки следващ проект.

Какво мислиш за развитието на българското кино в момента? Без да омаловажавам всички позитивни филми и комедии, които се създадоха през годините, макар, че май успяхме да избягаме от нюансите и темите на социализма и прехода, повечето ни филми останаха някак тъмни и мрачни. Сещам се за “Източни пиеси” преди години, “Христо”, “Посоки”, както и други – прекалено буквални в суровата действителност. Това ли са по-желаните за правене и гледане филми? 

Много пространствен въпрос. Накратко ще кажа, изцяло според мен, че темите в българското кино непрекъснато се променят. И не мисля, че има само от едното или повече от другото. Социализъм, да. Не съм живял по това време. Не мога да говоря. Явно някои хора ги вълнува. Боледуват ли го или поставят ребром въпроси, не мога да кажа. Знам само, че им е тема. Относно суровата действителност, социалните теми, “дъното” – също не се наемам да давам становище. Смятам, че във всеки филм трябва и в повечето от тях, които съм гледал, има светлина. Както е заглавието на филма на Константин Божанов – “И после светлина”. Дали сега сме някъде в тъмното и търсим изход? Не знам. Важното е, че според мен хората, не само в изкуството, се опитват да се изтеглят – сами себе си или един-другиму. Оптимист съм. Стига черни хроники.

Имало ли е моменти, в които ти е идвало да се откажеш по средата на някой проект? Да си кажеш “не, това няма да се получи…”?

Имало е случаи, в които съм искал да се откажа не просто от някой проект, а от цялата тази прекрасна работа като цяло. Звучи абсурдно. Но мисля, че това са просто моменти на слабост, които всеки човек среща. И трябва да се окопитиш и отново да си върнеш фокуса. Хубаво е. И необходимо. Жизненоважно.

За теб лично каква е разликата в усещането да се снимаш в киното и да си на театралната сцена очи в очи със зрителя? Ти как ги преживяваш двете?

И двете са, без да богохулствам, свещенодействия. Много претенциозно звучи, знам. Но го казвам с пълното съзнание на думата. На една репетиция на “Синята птица” на Метерлинк в Народния театър, Мариус Куркински ни каза, че трябва да се молим за всеки миг, в който сме на сцената. И тогава се почувствах като в храм. И може би никога няма напълно да разбера значимостта на тези думи, но мисля, че ги чувствам. Някак интуитивно. В киното е същото. Обожавам и двете. Щастлив съм, както каза веднъж Дъстин Хофман, че ми се дава шансът да правя това, което искам. Перефразирам.

Много разнопосочни са мненията относно всички вихрушки в холивудския бизнес и това кой как използва трибуните на церемониите или изобщо популярността си, за да изрази мнение или да пропагандира дадена философия. Какви са твоите каузи, които би защитавал от такава висока позиция и пред толкова много и влиятелни хора?

Далеч съм от Холивуд. Във всеки един смисъл. А когато думата “трибуна” присъства, имам чувството, че някой трябва да отсъди. Аз не пропагандирам. Няма лозунг. Дишам, мисля и чувствам. По темата от миналия въпрос – дали в театралната зала или пред камерата – търся възможен път за среща. С човека отсреща, с душата му. Това не е кауза. Каузите се постигат и се отстояват. А това е начин на живеене. Няма ясна крайна точка. Не е резултативно обозримо. Процес без фиксиран край.

В някакъв момент за по-младите ти ще си пример за подражание, кого искаш те да разпознаят в теб, какви послания да чуят в ролите ти? А от теб самия?

Бих искал да се вслушат в себе си. Не скромнича. Имам какво да кажа и го правя, но не съществува и грам момент на изискване за приемственост. Тя се случва само, ако и двете страни са отворени една към друга. Дискурс. Често пъти това, което казваме не довежда до никъде. Имам предвид вербално. Старая се да правя това, което ме вълнува и понякога мълчанието е най-доброто, което мога да кажа. Действие му е майката!

Ако на мястото на Косьо в “Стопанинът на къщата” беше ти в реалния живот, щеше ли да заминеш?

Заминаването или оставането няма да реши тоталната несигурност и неувереност вътре в самите нас. Ако не съм намерил защо да замина или пък защо да остана, вътре в самия себе си, какво променя самия акт на заминаване или оставане? Причината е важната. Следствието е ясно.

Какво ти предстои и къде можем да те гледаме в момента?

Предстои ми нов театрален проект. Надявам се да предстоят такива и за моите колеги. Много обичам да ги гледам от тъмната зала. Мило ми става и си отдъхвам. Щастлив. Може да ме гледате в театрална работилница “Сфумато” в “Стъклената менажерия”, в Народния театър в “Наблюдателите”, в “На ръба” и в Пловдивския театър в “Момчето от последния чин”. Тук и там и на екрана. Дано и занапред…

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
708Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!