За Румен Радев, Доналд Тръмп и Брекзит

Когато се събудих на 24 юни сутринта в Лондон, бях откровено изненадан. Като самовярващ си и домогващ се политически коментатор бях говорил напред-назад, че дори и да е с малко, Великобритния ще избере да остане в ЕС. Именно тази убеденост, че хората ще направят “правилния избор” доведе до това да сгреша с прогнозата си. Също като мен елитите, които са пуснали корени в почвата на политическата екосистема, приеха за даденост своята позиция без да осъзнаят, че замърсяването на тази същата екосистема, ще доведе до техния упадък и изкореняване. Манифестация на това беше Брекзит, манифестация на това беше победата на Тръмп и манифестация на това ще бъде евентуалната победа на Радев тази неделя. Всичко това е протест срещу икономическия и морален модел, който следваме в момента. Това е средният пръст, който най-омерзените и предадени от този сбъркан модел овластено вдигнаха срещу елитите, които ги докараха до това положение.

Във връзка със ситуацията в България една от многобройните, но несъмнено сред главните грешки на Борисов (начело с кандидатурата на Цачева), беше това, че обеща оставка при евентуална загуба на изборите. Хора отегчени, омерзени и чисто яростни от липсата на радикална промяна на статуквото, биха гласували за Радев само за да инициират някаква промяна, независимо, че това, до което ще доведе, няма да е задължително по-добро от това, което имаме. Но как ще знаем без да опитаме?

След това плашенето с дестабилизиция и апокалипсис беше адски неразумен политически ход. Как може да плашиш хора с апокалипсис, които от години живеят в постапокалиптична реалност на недоимък и отчаяние? Не намирате ли прилики? И тези, които агитираха за оставането на Обединеното Кралство в ЕС, и тези, които агитираха против Тръмп, и тези, които агитират против Радев, плашат хората с края на света. За да си върнат властта, прогресивните сили трябва да спрат с политиката на страх и разруха и да се върнат към поствоенната политика на надежда и изобилие. Но не тази маска на загриженост, олицетворена в Клинтън, а онази истинска солидарност и емпатия, която Сандърс изповядва.

В момента гневът на омерзените беше капитализиран (и в интерес на истината ще продължава да се капитализира) от крайно десните ксенофоби (с уточнение, че Радев не е крайно десен, но нали пък политическият компас у нас не е проверяван за техническа изправност от 1944 г. насам). И вината е единствено на самонареклите се и самозабравили се “прогресивисти”, които всъщност са консерватори с лъскава прогресивна опаковка (отново с препратка към неизправния политическия компас). Аз в крайна сметка гледам позитивно на тези процеси. Политиката е една диалектика, която подобно на физическите закони работи на принципа “всяко действие, има противодействие”. Успехът на тези непрогресивни сили ще доведе до един обединен и по-радикален прогресивизъм, защото лъжите, подвеждането и сеенето на омраза при Тръмп, Брекзитарите и Радев са толкова очебиещи, че ще е невъзможно да си затворим очите без да ни гризе съвестта. Тяхното време е преброено, защото освен да говорят, те не могат да свършат нищо. Само се притеснявам да не стане късно, когато щетите, които са нанесли, нямат да могат да бъдат поправени.

Снимката на публикацията – “Плачът на масите” е картина на чешкия писател и художник Йозеф Вахал

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

8 Коментари

    1. Ами да, Тъп си! И то невероятно тъп ! Няма как да се сетиш,ако не си разбрал!А ти никога няма разбереш,именно поради това че си тъп!

  1. Имам 2-ма колеги в университета, членове на младежката формация на ДПС.
    От 2 дни се насират да постват статуси в подкрепа на Радев… Голяма промяна на статукството ще е, няма що…

  2. Човек трябва да е доста далеч от реалностите за да нарече, Брекзит, Тръмп, и Радев, изненади! За мен са закономерности!

  3. Цялата статия в едно изречение – Brexit, Тръмп и Румен Радев насаждат омраза.
    Изключително плоско и неподкрепено с нито едно доказателство внушение. Къде ти Тръмп, къде ти Радев?!?!?
    Brexit си е избор на англичаните, Тръмп бе избран от американския народ, тъй като хората счетоха, че той е по-малкото зло.
    Радев какво общо има с тях? Един български военен, отдал живота си в защита на родината, на когото е писнало не по-малко отколкото на нас от управляващата престъпна и лъжлива криминално-политическа върхушка. Каква омраза има в желанието да защитиш България и българщината по времето на една безпрецедентна ислямска и ислямистка инвазия в Европа?
    Не се ли замисляте, че ако г-н Радев се справи, след едни 4-5 века може да го сравняват в Европа с Хан Тервел, а?
    Може и да не се справи, може и да бъдем погълнати, няма как да знаем днес. Но едно е ясно – ако някой има шанс да успее, това е той!

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!