“Доза щастие”. Спасение има

Гледаш и искаш да свърши. Защото истината понякога е трудна за гледане. Гледаш и не искаш да свършва. Именно защото е толкова истински.

Има филми, на които плача през цялото време. “Доза щастие” не е от тях. Гледах с притаен дъх, с буца в гърлото, с топка в корема, на моменти ме втрисаше… Но не плаках. Сълзите потекоха едва в края, когато лошото и тъмнината си бяха отишли. Сълзите като пречистване.

Филм, сниман по книгата на журналистката Весела Тотева “Падение и спасение: Изповедта на една хероинова наркоманка”. Главната роля – изиграна от прекрасната Валентина Каролева, дъщеря на Тотева, която изиграва живота на майка си. И дългия път, който двете извървяват до достигането на Весела Тотева от пълния мрак до светлината.

А как се потъва в мрака? Много лесно. По-лесно, отколкото на пръв поглед всеки от нас си представя. Гледаш и за пореден път си даваш сметка, че наистина никой не е застрахован. Никой. Всеки от нас е лесна мишена. Когато загубиш смисъла, себе си, посоката. Тогава нямаш цел. И търсиш някакво имагинерно, така жадувано щастие, извън себе си.  А „търсенето на щастие е взело повече жертви, отколкото можете да си представите.“

Един наглед тривиален сюжет, който поставя много въпроси. Отвъд зависимостта към хероина. За отношенията между родители и деца. И за капана на “какво ще кажат хората” и “ние имахме други планове за теб”, които много често изместват “какво става в душата ти”. За предразсъдъците и страховете. За смисъла и най-човешкото – да го загубиш понякога, за лутането между волята и физическите и душевни пропадания и терзания. За болката. За вината. Към себе си, към детето ти, към родителите ти. За най-ествествената човешка нужда да знаеш, че има някой, който никога няма да се откаже от теб. И ще ти вярва, дори когато ти си загубил вяра в себе си. За волята, вярата, силата на физиката. И на духа. Да се пребориш с демоните си, с физическата болка.

Филм, който дава надежда. Че да направиш най-трудното – да пребориш себе си, е напълно възможно.

“Доза щастие” е филм – превенция. От зависимости, недоизказаност и криза на смисъла. “Доза щастие” е честен филм. И отговаря на въпроси, които един родител не винаги би успял. Колкото и да обича детето си. И колкото и да е подготвен “теоретично” за отговорите на уж “простите” питания – за щастието, “паденията и спасенията”.

“Доза щастие” е филм с мисия. Да информира за последствията от зависимостите. И да вдъхне надежда по красив и вдъхновяващ начин, че спасение има.

Дали ще го гледам един ден с дъщеря ми, която днес е на 17 месеца? Със сигурност. Дължа й го.

8 ноември. Запазете тази дата в календара си. Заради себе си, и заради децата си.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!