Две китари, един глас и много хубава музика – дует “Ша-Ша”

Бяхме шумна женска компания в столичен бар една топла пролетна вечер, когато за пръв път чухме Ша-Ша. Трябваше ни малко време да осъзнаем различността им и никакво, за да се влюбим в тях. А “тях” всъщност са певицата Гергана Добрева и Светослав Колев – Цвъри. Тя е гласът и текстописецът в групата, а Цвъри е другата половина – китарист с огромен опит, свирил с Ахат, Стенли, КГБ, Георги Минчев, PIF, Арабел Караян, Мери Бойс Бенд, Стефан Вълдобрев и др. Цялата великолепна вечер гледахме тяхното представление, почти като омагьосани и си тръгнахме всяка с любима песен.

Варварската стана химн на цялото лято, а в есента стъпихме с носталгията по времето, когато пак ще “духнем нанякъде, там дето пеят чакалите и мисълта не тече”.

Все така летата минават с песните им, връщат ни спомени, създават нови, а дойде време, в което и аз се престраших да се запозная с виновниците зад това шаша-во дуо. Или поне с единия – Гергана. Говорим си за музиката, която правят, за техните спомени, за дилемите, музикантските тревоги, комични ситуации и изобщо как се запознаха Гергана и Цвъри.


Личи си, че между вас има страхотна сплотеност и синхрон. Как се намерихте, как се събрахте?

С Цвъри се познаваме от декември месец 2006-та. Събра ни барабанистът Кирил Георгиев, с който са били колеги преди години в Подуене. По онова време тъкмо бях завършила НБУ и свирех с Киро в една група. Искахме да заминаваме за чужбина, но нещо не сработи с договора и преустановихме. Пробвах си късмета месец-два във Виена и тъкмо бях пред дилемата накъде да продължа, когато той ми се обади и ми каза, че е поканил Цвъри за китарист и да се прибирам да правим нова банда. Много харесвам Цвъри още от преди срещата ни, заради неговия невероятен китарен почерк, та наистина беше вълнуващ момент.

Случи се преди Коледа и взех решението да си дойда. Запознахме се набързо, помня, че в някакво кафене на площад Македония пихме бири, докато навън валеше сняг. После минаха празниците и се видяхме отново. Почувствахме се много комфортно заедно, както сме си говорили с него, все едно сме свирили отдавна и се разбирахме интуитивно. Вкусовете ни много съвпадаха, но имахме и какво да обменим.

Историята започна с първата ни група Тарантино. Репертоарът ни включваше яки рок парчета, но все кавъри, което за нас не беше достатъчно и започнахме да пишем свои песни. Там някъде се роди Ша-Ша, защото ни събра страстта да правим наша музика. Тарантино просъществува около две години като формация. Сменяхме басисти, в последната година свирихме, светла му памет! и с Ивайло Крайчовски от ФСБ. За съжаление групата в един момент забуксува и останахме двамата. Бяхме толкова продуктивни в писането на песни, че стана нетърпимо и преля в записите на първия ни албум “Нагоре-Надолу”. Тогава трябваше да си измислим име и се кръстихме Ша-Ша. Както често се шегуваме – ние сме най-многочисления дует, защото освен, че в тези близо десет години концерти и записи, епизодично сме работили с много колеги, имаме и постоянен басист – италианецът Доменико Форнари, с когото свирим с голяма радост и до днес.

Как се променяхте през годините? 

С годините Ша-Ша натрупа много опит в правенето на музика и в свиренето на живо. Записахме и три албума. Ако не беше толкова трудно да намериш пари за звукозапис, сега щяха да са пет. Беше много странно, защото не се вписахме в никой от съществуващите стилове до момента на БГ сцената. Това не малко пъти ни създава трудности. Нито блусарите ни припознаха съвсем, нито уейвърите, нито джазмените, пък за поп да не говорим – там направо ни изгониха! (Смее се). Тази нашата си пънкария, така добре си заживя свой собствен живот, че накрая започна да придобива странен облик на кабаретна актриса и я нарекохме Еклектика, хахах. Не, че сме и пречили де… Дали ще плаче, или ще се смее, ще грациозничи, ще грачи или ще се кълчи, ние си я обичаме такава, каквато е! Ша-Ша си е нашата Музика – пъзелът на живота ни.

Много хубаво звучи “пъзелът на живота ни”. Със сигурност след толкова години заедно на сцена сте го подредили и с много истории. Разкажи ми за любими сценични моменти или ситуации, които помните?

Те са толкова щуротии, че вече започнахме да ги забравяме. Имало е много криви моменти, от които после излизат много весели разкази… Както с песните, повечето, на които най-много се смеем – в сърцевината носят недотам весели истории като “Музикант котка не храни” например.

Та… слушахме наскоро някакво наше интервю, някой го беше публикувал, отпреди 5-6 години. В него разказваме една история, за която иначе нямаше да се сетя сега, как сме свирили на едно “Ци*а парти”. Някаква странна шега на случайността, в която една богаташка съпруга си слага силиконов бюст за 37-мия си рожден ден и решава да отпразнува с голямо женско парти на двора на къщата си в Бояна или Драгалевци, не помня вече. Търси си група, която акустично да ги увесели, да си донесе апаратура и т.н. Не знам кой човек точно е решил да й даде номера на Цвъри. Той не се замисля много, защото го питат: “Ще може ли два часа да посвирите на рождения ми ден на нашия двор?” И ние отиваме.

Обикновено ни канят хора, които са ни слушали. Първо, едва се замъкнахме с апаратурата на адреса с такси. После, като се видяхме с домакинския състав, изтръпнахме взаимно. Все пак уговорката трябваше да се изпълни и всеки се зае със своето. Ние свирихме, но под огромно напрежение и видимото раздразнение на насъбралите се жени. Нито те бяха подготвени да чуят нас, нито ние тяхната забава. Но… изкуството иска жертви и засвирихме. Те на свой ред бягаха на от нас на групи в къщата с празнуващата, където тя им показваше новите прелести отблизо. Като станах аз да свиря си оставих чантата на пейката на общата банкетна маса, но някаква жена се разсъска да я махна от там, че и пречела и ми посочи някакво овощно дърво, на което да я закача. После ни сложиха на една отделна маса от цялото тържество, слава Богу, за да не се гледаме много… Навсякъде освен пластмасовите чашки и чинийки имаше флайери, на които пишеше “Ци*а парти”. Последният ми спомен от забавата беше как някакво изнудено от майка си 7-8 годишно дете пя на микрофона ми “Моя страна, моя България” на италиански, за да покаже как добре ги учат в частното училище и после домакинята, която след цялото фиаско с нашия оркестър се опита с нещо подобно на вълчи вой да укроти приятелките си, изпълнявайки популярна за тогава чалга песен. После безкрайните минути докато дойде такси до адреса и разни финансови интриги, защото не останали доволни от нас. Беше си като българска версия на сериала “Отчаяни съпруги” и “Богатите също плачат”. 

Това е от онези истории, които звучат почти сюрреалистично и никога не се забравят, само емоциите се видоизменят. Навярно в момента много се смеете на всичко. Кое е най-шантавото нещо, което сте правили заедно? 

Най-шантавото нещо, което сме правили е ‘Ша-Ша”.

Мислили ли сте за реализация извън България?

Нямаме против да свирим в чужбина, но никога не сме мислили за емигриране дългосрочно. Може би и затова сме луди, знам ли… Песните ни всичките са с български текстове, те тук ще останат и след нас, иначе за музиката граници няма. Тя ни дава свободата на размаха да живеем.

Кое е най-голямото предизвикателство за един музикант като вас в България?

Най-голямото предизвикателство за нас в България е абсолютно същото като на почти всички българи – да оцелеем в тази държава и да успеем да живеем от това, което правим и да отгледаме децата си.

Кои са трудните моменти?

Когато си обичаш работата, тя ти носи удоволствие, но когато си обичаш работата, може и много да страдаш заради нея. Да си в кондиция при различни обстоятелства извън зоната ти на физически и емоционален комфорт е доста трудна задача. Когато си болен, изморен, изгубил си близък, никак не е лесно да си усмихнат на сцената и с хората, които са дошли да се забавляват и да си поговорят с теб в събота вечер, но и това е големият плюс на тази работа – калява те и те лекува от теб самия.

Някои от текстовете на песните са с много социална тематика и с много чувство за хумор. Какви послания се стремите да отправите и има ли сила музиката да решава социални проблеми?

Както Цвъри каза, със социалните проблеми се занимава предимно ъндърграунда, но неговото влияние е ограничено. Мейнстриймът има обхвата да разпространи послания, но не го прави, защото е маркетингов продукт. Ние говорим за живота, в който живеем, без да се опитваме да го правим по-розов за продаване или по-черен отколкото е. С малко смях нещата винаги стават по-добре. Който говори истината, намира съмишленици, пък били те и други пациенти в лудницата. Надяваме се да има полза от нашата музика за някого.

Със сигурност има и го казвам без излишни хвалби. Ние не малко моменти украсихме с ваша музика и не малко текстове са ни карали да се замислим над много неща. В този ред на мисли, покрай една от любимите ни песни – как се роди Варварската песен?

От онези случаи, в които Маестрото нахлува вкъщи с психопатски вид, обладан от тема в стил латино. Засвирва акордите и казва, че ще стане супер песен и аз веднага се въодушевявам. За части от секундата в главата си чувам за какво се разказва, търся нервно пишещия химикал и започвам да драскам и задрасквам на лист спомените за онези безметежни лета на Варвара – стопове, спални чували, спане на земята и каквото се пее в песента. Пуша. Споря разпалено на висок глас, предимно със себе си как трябва да се изпее припевът. Пробваме различни варианти, докато намерим единствения. После се смеем с Маестрото. Свирим я пак, па проблесне тайно сълза… и започва най-якото – фантазираме как точно ще я запишем, какво ще е в аранжимента и откъде да намерим парите, за да стане ВЕДНАГА!!!…

В днешно време се забелязва склонността на някои музиканти (и в световен мащаб) да изневеряват на стила си от стремежа си да бъдат по-комерсиални. Не е ли по-важно да останеш верен на себе си и публиката си?

Тези, които все пак са част от голямата машина на шоубизнеса, не решават винаги сами. На някои им се налага, това е коварен бизнес. На други публиката не им прощава, че се променят и ги заклеймява като изневерили на себе си и на публиката си. А някои просто гледат да се продадат, докато има кой да ги купи.

А стояла ли е някога пред вас подобна дилема?

Въпреки че текстовете ни не са цинични – носят едно такова притеснение у много хора, че се говори нещо неприлично… не знам и аз защо. Понякога си мисля, че някое парче няма да го пуснат по радиото, заради еди коя си дума и дълго се чудя дали да остане в текста, накрая я оставям. То и да я няма, пак ще пускат предплатената си програма. Чак такива дилеми не сме имали. Подминали са ни… Но да не казвам силни думи, че Дяволът може да дебне Ша-Ша иззад червената плюшена завеса с изкусителен договор за милиони долари или рубли… хаха.

Дори и да се случи, дано публиката още да е с вас! Каква всъщност е тя?

Нашата публика е прекрасна! Много са разнообразни хората, които ни харесват. Във всички възрасти имаме фенове, безкрайно интересно и емоционално е, когато се срещаме на концертите.

Всеки, който ви е слушал на живо, няма как да не е забелязал, че вашите участия са почти театрално изживяване. Как го постигате?

Естествено се получава. Щом си на сцена трябва да си артист, иначе музика може и вкъщи да си свириш (“чорапен китарист”, както казва Цвъри).

Как искате да продължите музикалния си живот?

Ние сме доволни от това, което правим. Иска ни се просто да имаме повече възможности да записваме албумите си, да е възможно да живеем и да издържаме семействата си с това, което можем да правим. Да сме живи и здрави да свирим до сто години и силата да бъде с нас! Тоест вдъхновението и радостта, а ако може да стигнем до повече хора би било прекрасно!

_________

“Музикант котка не храни”, обаче храни душите и сърцата. Ако искаш да разбереш как омагьосват тези хора, “Ела с кака” или просто с приятели на 24.11.2018 в Delta Blues Bar,  както и на 30.11.2018 в The Art Foundation. 

Снимки: The Art Foundation; Цецо Папазов; Кирил Милошев; Мария Маринова

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
89Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!