Мили Дядо Коледа…

Мили Дядо Коледа,

Пиша ти това писмо малко късно, защото беше шашава година и някак всичко се случва в последния момент, дано успееш да го прочетеш.
През годината направих някои добри неща: работих, записах се на курс по италиански, пътувах, дори не си изпуснах самолета от Италия и се прибрах в България, въпреки че, няма да крия, се изкуших да поостана там. Опитах много нови вкусове, някои по-остри, други – незабравими, трети – които не са ми по вкуса, но нали и затова живеем – да тестваме всички вкусове, които ни предлага животът. Научих много нови неща, прочетох не малко книги, гледах доста филми. Не гласувах на референдума, съвсем съзнателно, и съм доволна от информирания избор, който направих. Създадох нови приятелства. Обичах много. И се надявам, че съм успяла да направя близките си хора щастливи.
Направих и доста глупости: закъснявах за срещи. Не изпълних всичките си обещания. Така и не се научих да казвам категорично: “Не”. Със сигурност съм обидила, волно или неволно, хора, които не искам да наранявам. И тази година не се научих да опитомя емоционалността си и да броя до 100, че и до 10 не мога, преди да избухна, да повиша тон или да спестя някои мисли, които нахлуват в главата ми. Признавам, че не мога да бъда толерантна към агресивната тъпота, към високите претенции, които никак не се припокриват с реалността и към неблагодарните хора. Гледах твърде много новини, ядосвах се прекалено много за събития , които не мога да променя и заради хора, които не го заслужават. В предизборната кампания изхабих прекалено много нерви, че изборът ни за президент беше сведен до невъзможен. И дори си причиних повечето кандидатпрезидентски дебати, с извинение. При появата на “първата дама” в изборната нощ и от изявленията й в социалните мрежи в главата ми се появиха не най-добронамерените мисли. Гледах много сутрешни блокове. Цели 2 пъти гледах и “Шоуто на Слави”. Четох кафяви медии, въпреки че истински ме отвращават. Опитах се да разбера кой е Издислав и изгледах новия клип на Гери-Никол.
Но знам, че ти си добрият старец и прощаваш грешки, затова те моля за:

  • Здраве. Много здраве. За всички.
  • 2017 година да е по-щастлива, спокойна, мирна и позитивна от 2016 година
  • Истината да има по-голямо значение и post-truth никога повече да не е “дума на годината”
  • Шоумени, псевдо-патриоти и всякакви мераклии за политическа кариера да спрат да говорят от “името на народа” и да вършат откровени безумия “в името на народа”
  • Да си пазим повече паметниците, културата и историята
  • Да не се мразим толкова и да не се делим на агитки всякакви
  • Повече смирение, да си говорим и спорим с аргументи, а не с крясъци и шамари
  • Да няма дни на национален траур. Нито един, моля те!
  • Да имаме повече поводи за усмивки, вяра, щастие и добро, което да ни обединява
  • Да имаме повече избор на изборите
  • Да не живеем в чак толкова “интересни времена”. Това наистина си е проклятие
  • Повече да слушаме и четем и по-малко да говорим. Особено по теми, които не са ни ясни.
  • Без атентати, моля те…

Може и да звуча малко наивно. Но вярвам в чудеса, вярвам и в теб, а и нямаме друг избор, освен да вярваме, нали?

P.S. Ако можеш, предай на Ретроградния Меркурий, че няма да му търпим повече номерата.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!