Вътрешни емигранти в капсула. Така ли ще живеем цял живот?

Гледам Георги Кадиев в сутрешния блок на Нова тв (Здравей, България), който казва: “Не искам отпадналите от балотаж Марешки и Каракачанов да са “за” Радев, искам да са “против” Цачева. Същият Кадиев, който, докато беше в БСП, беше вечна опозиция. Същият Кадиев, който беше изключен от БСП, щото не “слушка и не папка”. Същият Кадиев, който беше публично унизен от “своите”. И със сигурност им е много обиден. Няма начин да не е. Каквото и да си говорим, в този живот всичко е лично. А той е лично засегнат от Столетницата. И въпреки това, въпреки личната обида, въпреки новата партия, която създаде, въпреки всички “въпреки”-та, които неминуемо са се настанали в душата му, той застава зад левия кандидат. Всъщност, застава срещу десния. Защото той е социалист по душа. И това, очевидно, надделява в този конкретен случай. Когато настане “време разделно”, когато положението стигне до “или-или” социалистите стават ядро. Обединяват се. Подкрепят се. Забравят всички крамоли, раздори, обиди, че и изключвания дори.

Е, десните това не го могат. Снощи, за пореден път, видяхме нагледно, че дясното пространство се състои от “много вождове и малко индианци”. Обединение няма. Няма обща кауза. Няма подкрепа за дясното. Дори за “по-малкото зло” няма подкрепа. Трайков се гъне и обяснява, че не знае кого ще подкрепи на балотажа, Радан категорично заявява, че той и партията му няма да подкрепят никого. Просто няма да гласуват. Нагледахме се на обичайното високомерие на десните, на обичайното “България не ме обича, а аз съм е*ати пича (Както разбрахме, Кънев обича да цитира творчеството на Ъпсурт рано сутрин, та да се включа и аз в общия тренд). Десните се държат надменно. Харесват само себе си. Най-големият им враг традиционно е другарчето в дясно, онова другарче, с което иначе заедно членуват в ЕНП. Не БСП, даже не и ДПС… Борбата за надмощие вътре в дясното винаги надделява над борбата срещу (поне на думи) общия враг. Десните вечно са жертва на егото си. Очевидно, ние десните избиратели, няма да доживеем надмогване на това его. Малко смирение. И повече обединение. Цял живот ще гледаме боричкания, надлъгвания, непрестанни опити за оригиналничене в социалните мрежи, мерене на харизма, на ораторски способности, на “дясното Mи е много по добро от дясното Tи”. Десните, които винаги се държат като някакъв елитен, бутиков клуб за малцина избрани и посветени в тайнството на VIP политиката, в тежкия екзистенциализъм по Сартр, организират си групови четения на Ницше в оригинал и обсъждат идеята му за свръхчовека. С една-единствена цел – да покажат на всички останали, че щом не ги харесват, значи са тъпи. И докато кандидатът им пада от Марешки, Каракачанов и Орешарски, те да се гнусят не от себе си, а от хората от собствения си народ, които са гласували за тримата гореизброени. Квинтесенцията на дясното, която все повече прилича на секта. От малцина, които си мислят, убедени са дори, че превъзхождат всички останали. Дясното, което дори в онези дни, които наричаме избори, не застава срещу лявото par excellance. Дясното, чиято най-важна задача в изборната нощ, е да обяви, че започва на чисто с намек за поредната нова партия. Дясното, което много се гнуси от референдума на Слави, от хората, които го подкрепят и от чалгата в музиката, в политиката и живота изобщо, ама изтърка паркета до диванчето на същия този Слави с гостуванията си в неговото шоу.

Стига вече! Ако сте лидери – водете! Ако сте по-умни от останалите, както претендирате – “просвещавайте” ги, стигнете до тях с посланията си, с харизмата си, с делата и думите си, с обединението си. Другото е егоцентризъм в най-чист вид, снобска недалновидност, отчаяние и апатия у десните избиратели и самодоволните физиономии на Корнелия, Илияна и сие в изборната нощ. А после… после пак ще се чудим как я докарахме до тука, ние каква я мислехме, а тя каква стана и що, видите ли, скоро няма да имаме президент като Плевнелиев. За когото днес десните много плачат. А само си спомнете какви неща говореха за него преди 5 години и как ПАК не го подкрепиха на балотажа.

Вътрешни емигранти в капсула. Така ли ще живеем цял живот?

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!