“Няма да Ви подаря омразата си”

Трогателната изповед на един мъж, изгубил любовта на живота си при атентатите в Париж. Един свободен човек, съпруг и баща надмогва цялата скръб, заседнала в сърцето му, и се обръща към терористите. Едно писмо, в което любовта взривява омразата.

“Няма да Ви подаря омразата си”

“В петък вечер Вие откраднахте живота на едно изключително същество, любовта на моя живот, майката на сина ми, но няма да получите омразата ми. Аз не знам кои сте и не искам да знам. Вие сте мъртви души. Ако този Бог, заради когото убивате на сляпо, ни е създал по свой образ и подобие, то всеки куршум в тялото на съпругата ми, е рана в сърцето му.

Така че – няма да Ви направя този подарък да Ви мразя. Вие това търсите – да Ви отговоря с омраза от гняв, но това би означавало невежество – същото, което Ви е направило такива, каквито сте. Искате да се страхувам, да гледам моите сънародници със съмнение, да жертвам свободата си, заради сигурност. Загубили сте.

Тази сутрин я видях. Най-накрая, след нощи и дни в очакване. Тя беше точно толкова красива, каквато беше и когато излезе в петък вечер, каквато беше и когато се вклюбих безпаметно в нея преди повече от 12 години. Разбира се, че съм съкрушен от скръб, предоставям Ви тази малка победа, но тя ще бъде краткотрайна. Знам, че съпругата ми ще е с мен всеки ден, че ще се открием отново в Рая, онзи Рай на свободните души, до който Вие никога няма да имате достъп.

Ние сме двама – моят син и аз, но сме по-силни от всички армии на света. Няма да Ви отделям повече време. Трябва да се посветя на Мелвил, който се пробужда от дрямка. Той е едва на 17 месеца. Трябва да обядва, както всеки друг ден, след това да играе, както досега и през целия си живот моето малко момче ще Ви носи обида и огорчение, защото ще бъде щастлив и свободен човек. Защото никой от двама ни няма да Ви мрази.”

“Vous n’aurez pas ma haine”

“Vendredi soir vous avez volé la vie d’un être d’exception, l’amour de ma vie, la mère de mon fils mais vous n’aurez pas ma haine. Je ne sais pas qui vous êtes et je ne veux pas le savoir, vous êtes des âmes mortes. Si ce Dieu pour lequel vous tuez aveuglément nous a fait à son image, chaque balle dans le corps de ma femme aura été une blessure dans son coeur.

Alors non je ne vous ferai pas ce cadeau de vous haïr. Vous l’avez bien cherché pourtant mais répondre à la haine par la colère ce serait céder à la même ignorance qui a fait de vous ce que vous êtes. Vous voulez que j’ai peur, que je regarde mes concitoyens avec un oeil méfiant, que je sacrifie ma liberté pour la sécurité. Perdu. Même joueur joue encore.

Je l’ai vue ce matin. Enfin, après des nuits et des jours d’attente. Elle était aussi belle que lorsqu’elle est partie ce vendredi soir, aussi belle que lorsque j’en suis tombé éperdument amoureux il y a plus de 12 ans. Bien sûr je suis dévasté par le chagrin, je vous concède cette petite victoire, mais elle sera de courte durée. Je sais qu’elle nous accompagnera chaque jour et que nous nous retrouverons dans ce paradis des âmes libres auquel vous n’aurez jamais accès.

Nous sommes deux, mon fils et moi, mais nous sommes plus fort que toutes les armées du monde. Je n’ai d’ailleurs pas plus de temps à vous consacrer, je dois rejoindre Melvil qui se réveille de sa sieste. Il a 17 mois à peine, il va manger son goûter comme tous les jours, puis nous allons jouer comme tous les jours et toute sa vie ce petit garçon vous fera l’affront d’être heureux et libre. Car non, vous n’aurez pas sa haine non plus.”

Antoine Leiris

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!