Екологичната криза, която ни очаква

Последните месеци са богати откъм новини за екологията и климатичните промени. Само до средата на тази година станахме свидетели на множество събития в тази област. Това са теми, които все повече вълнуват общественото съзнание и виждаме, че подобни новини ще ни занимават все повече в бъдеще.

Пример за това са петъчните ученически протести, поведени от Грета Тунберг. Отхвърлени от циниците като начин на учениците да избягат от училище, в корените на тези протести се крие нещо много по-дълбоко – надеждата за едно бъдеще за младите хора, което да не бъде опорочено от грешките и бездействието на предишните поколения.

От политическа гледна точка, в отговор на засиления обществен интерес към глобалното затопляне, видяхме решенията на Великобритания и други държави да обявят климатични бедствия, решението на ЕС да забрани сламки и пластмаси, които се използват само веднъж, както и рекорден брой “зелени” депутати избрани за представители в Европейския парламент.

От световните екологични новини научихме и повече за огромните количества микропластмаса, която се намира във водата и почвата и които всеки един от нас консумира всеки ден, както и за безбройните тонове боклук, които изплуват близо до бреговете на Малайзия – боклук, който малайзийците искат да върнат обратно на западните държави. Това са взаимосвързани проблеми, които нямат просто решение, но това не означава, че такова не трябва да се търси – това са проблемите на нашето поколение.

Очевидно е, че климатичните промени са проблем, който само ще расте. Доказано е, че нивата на въглероден диоксид в атмосферата се увеличават, че причинител на това увеличение са дейностите на хората и че климатът се затопля в резултат на това. Научното виждане е, че ако не се направи нещо по въпроса, тези два показателя ще продължат да растат и това може да доведе до катастрофални резултати.

На фона на всичко това, обаче, виждаме все по-голям брой хора, които отказват да повярват на представените научни резултати и твърдят, че глобалното затопляне е конспирация, че няма такова нещо, а и да има – то е натурален процес и хората нямат влияние върху него. Подобно нещо, разбира се, не е изненадващо. В глобален мащаб виждаме тенденцията да се отричат постиженията на науката в името на лични вярвания и страхове – от отричането на ваксините до вярването, че земята е плоска.

Изтъкването на научни данни няма да промени мнението на твърдо убедените в правотата си хора, но може би един малък мисловен експеримент ще ни помогне да погледнем нещата от различна гледна точка. Нека предположим, че има 50% шанс климатичните промени, наблюдавани от учените, да са причинени от хората и да имат силно негативни последствия. Да предположим, че човечеството реши да не рискува и избира активно да се бори с глобалното затопляне, но се оказва, че такова нещо няма и никога не е имало. Е, какъв е резултатът?

Негативните последици са следните – леко забавен икономически растеж и премахването или ограничаването на индустрии като въгледобива. Какви обаче са позитивните последици? По-чист въздух, по-чиста природа, по-чиста вода, по-здрави хора. Позитивите силно надминават негативите, не мислите ли? Оказва се, че дори и да грешим за глобалното затопляне, не губим много.

Какво би станало, обаче, ако не грешим за глобалното затопляне, но и не направим нищо, за да го предотвратим? Да, икономическия растеж няма да бъде забавен в близките години, но за този лукс ще плащаме в бъдеще много повече, отколкото можем да си позволим. Трилиони повече в парична стойност и неизброимо повече в чисто човешка стойност.

Погледнат по този начин, проблемът вече не е дали глобалното затопляне е предизвикано от хората. Проблемът е, че хората може да са причината и рискът, който бихме поели, ако не обърнем внимание на това, е твърде голям, защото възможните негативни резултати са катастрофални.

Нека използваме пример, който авторът и философ Уилям Макаскил използва в своята книга “Doing Good Better”. Да речем, че вкъщи имате бойлер на газ и датчик за въглероден моноксид. 4 от 5 пъти, в които датчикът се активира, е фалшива аларма. Сега, нека си представим, че сте вкъщи, гледате телевизия и датчикът се активира. Ако си помислите “Сигурно е фалшива аларма, няма нужда да правя нищо.”, ще допуснете огромна грешка. Ако наистина се окаже фалшива аларма, но все пак решите да отворите прозорците и да спрете бойлера, най-лошото, което ще се случи е, че ще ви стане малко студено и може да пропуснете нещо интересно по телевизията. В обратния вариант, ако наистина има теч на въглероден моноксид и вие не направите нещо, можете да умрете. Очевидно разумният избор е да спрете бойлера, нали? Шансът от 1 към 5 да умрете определено бие шанса от 4 към 5 да ви е студено – разликата в това, което ще загубите в двата случая е огромна.

Защо да не приложим същото мислене, щом става дума за климатичните промени, където имаме предостатъчно данни и изследвания, които доказват тезата за глобалното затопляне?

Вярно е, борбата с климатичните промени изисква жертви – хората в индустрии като въгледобивната могат да загубят работата си, например. Все повече държави си поставят амбициозни цели относно намаляването на въглеродните си емисии, като мерките често включват ограничаването на енергопроизводството от полезни изкопаеми. Традиционните енергийни отрасли загиват и повличат със себе си поминъка на цели региони. Виждаме го по света, виждаме го и у нас.

Това, обаче, рано или късно ще се случи. Колкото по-рано, толкова по-добре. Цената на подобни енергоизточници е висока и без да се има предвид глобалното затопляне – замърсяването на въздуха и водите струва скъпо на всички нас и на природата. Вместо да лъжем хората с напразни обещания, нека им помогнем да се адаптират към промените, колкото се може по-бързо. Европейският съюз, например, предвижда целенасочени програми за промяна на регионалния фокус и подпомагане на региони, зависими от въгледобива. Това е пример за политика, която е далновидна, не ретроградна. Обещанията, че всичко ще бъде както преди и отричането на промените няма да помогнат на никого. Най-доброто време за действие е сега.

Естествен въпрос е как може един отделен човек да помогне за позитивна промяна – подобни глобални проблеми изискват решения на глобално ниво от много по-големи играчи. Това е неоспоримо, но държавите и корпорациите реагират в следствие на промени в общественото мнение, така че за да дойдат тези решения, голямата част от масата хора трябва да са готови за тях.

Всеки може да се интересува от климатичните проблеми на планетата ни и да дава своя дан – било то чрез ограничаването на консумацията на месни и млечни продукти, чрез по-рядкото използване на въздушен транспорт, чрез рециклиране или чрез дарения към неправителствени организации, които полагат усилия за борба с глобалното затопляне. Подобни действия са полезни и, вършени от много хора, ще донесат промяна, но истинската им сила е в посланието, което изпращат. Те ще изразят, че обществото се интересува от решаването на климатичните проблеми. Тогава големите играчи – корпорации и държави – ще се вслушат. Тогава шансът да имаме министър на околната среда и водите, който отрича глобалното затопляне, ще е минимален. Тогава споразумения като Парижкото споразумение от 2015 година ще имат смисъл. Тогава стъпките към справянето с глобалното затопляне ще са много по-големи и значими.

Дотогава – нека бъдем активни и се борим за очакваната промяна. Нека покажем с примера си, че ни е грижа за бъдещето ни.

___________________

Веселин Жеков

Името ми е Веселин Жеков и аз понякога мисля. Създадох блог, veselinzhekov.com, с който да предизвикам себе си и да започна да споделям със света мислите и наблюденията си. Следващата стъпка в това предизвикателството е сътрудничеството ми като гост автор с Shash.bg. Пиша анализи, фейлетони, очерци, от време на време и разкази. Целя да обогатя обществения дебат по наболели теми или да обърна внимание на проблеми, които намирам за важни, но не смятам, че получават необходимото внимание. Старая се да бъда критичен, фактологичен и справедлив, като съм винаги отворен за градивна критика, ако читателите ми преценят, че не спазвам някои от тези правила. Водещите ми принципи са честността, прагматизмът и здравият разум.”

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!