Колко е трудно да си направиш електронно правителство?

В България имаме проблем с администрацията, имаме проблем и с неслучващите се реформи. Нашият опит да въведем електронно управление все още не е успешен. Нямаме напълно действащи структури, липсва ни връзката между институциите и като че ли тази идея е оставена на заден план. Според различни изследвания, публикации в медиите, анализи сме похарчили приблизително 100 млн лева по пътя си към частично електронно управление, но на практика цялостен ефект за гражданите няма. Да погледнем обаче един добър пример за стабилна реформа. Естония, онази малка държава на картата с население от 1 млн. и 300 хил. души. Малка, малка, но със сигурност би била адът за българския чиновник, защото хартиени формуляри почти не се използват.

След соца е време за ново лице

Естония също е имала тоталитарен режим, също е от новите страни-членки на Европейския съюз, въпреки това е световен лидер в електронното управление. Когато Съветският съюз се разпада, страната вместо да си кара по отъпканите пътеки, решава да опита по трудния, но иновативен начин. Идеята за електронното правителство се ражда още през 1990, но не като реформа само от страна на правителството, а като съвместен проект между него и частния сектор. Нацията има нужда от собствена идентичност и я намира именно в електронното управление.

ID карта? Що е то, бабе?

Представяме си как би гледала баба на 83 на ID картата в България, обаче и в Естония има възрастни хора, така че щом те са го разбрали и нашата баба Пенка може. Всъщност е много по-лесно и функционално от нашите лични карти. В тях е имплантиран чип, чрез който естонците имат достъп до услугите на администрацията онлайн. Единственото, което им трябва, е четец за картата, а всички компютри в Естония имат инсталиран такъв. Когато е въведен този нов тип лична карта, през 2002, са издадени само 100,000 карти, 13 години по-късно 90 % от населението притежава такава. Ясно е, че нито една мащабна реформа не става за ден, но естонското правителство прави крачките бързо, така че хората да видят колко по-лесен и удобен е новият начин. С тази карта може да се:  купуват билети за влакове и автобуси, регистрира кола, извади паспорт, издаде акт за раждане, подаде жалба в полицията, издаде разрешително за строеж, смени адресна регистрация, кандидатства в университет. Освен това естонците нямат нужда от отделна шофьорска книжка, всичко е наедно. В Естония вече почти не използват хартията.

Един път свикнали с електронната лична карта, последващите нововъдения се приемат много по-лесно. Електронният подпис например. От раз естонците го въвеждат за всички държавни документи, банкови транзакции, всички видове договори. И той има абсолютно същата тежест като подписа на хартия. Вие бихте ли предпочели да се редите по опашки в административните офиси, за да се подпишете на сто места, или по-добре да се логнете в системата и да свършите всичко за 2 минути? Дори в гората, както могат да си позволят хората в прибалтийската държава.

Следва още по-приятната част. През 2004 в Естония е въведена първата в света данъчна система, използваща онлайн лична карта. Хората там могат да си седнат в някое кафене, да влязат в сайта и за две минути да си платят данъците. А после дори да напишат статус във facebook: „Седя си в бара. Платих си данъците и буквално ми отне само 2 минути.” И ние си мечтаем да е толкова просто. Цифрите също доказват, че естонците използват услугата – през 2013 98% от населението е платило данъците си онлайн, предпоставка правителството напълно да премахне хартиените носители. Без повече зелени, розови и жълти листчета.

Онлайн рецепта за лесен бизнес

Със същата ID карта естонците могат да да посещават лекарите си и нямат нужда от хартиена рецепта. Времето е най-ценният ресурс, защото не можем да се презапасим и да намери алтернативни източници за него. Затова всичко, което ни спасява от бюрокрацията, ни пести време за по-приятни неща. Лекарите в Естония също се радват на електронните карти. За тях така е по-лесно да проверят дали пациентите всъщност си купуват предписаните лекарства. Освен това си имат отделна онлайн платформа, в която се съхранява информацията от изследванията на пациентите и само докторите имат достъп до нея. Анализът на данните от тези изследвания се прави по-бързо и по-точно, тъй като фирмите, занимаващи се с това, имат осигурен достъп до онлайн платформите и не губят време в лутане из прашни архиви и загубени картони.

Ликува и бизнесът, защото регистрацията и издаването на разрешителни са максимално улеснени. Чакането със седмици не е необходимо, затова и Естония привлича повече инвестиции и свежи пари. Страната предлага електронно гражданство на всички чужденци, което им дава право да управляват документацията на бизнеса си онлайн през естонската платформа. Така попълването на формуляр става за 18 минути, без да е необходимо физическо присъствие на място. Това не означава, че чужденците веднага придобиват естонско гражданство и паспорт, но имат улеснен онлайн достъп, за да започнат бизнес, без непременно да пътуват до Талин. Естествено, че това рефлектира върху икономическата и финансова стабилност на страната. За да се случва всичко толкова гладко, трябва да има добра взаимовръзка между институциите и частния сектор. Което води до най-важния въпрос – как успяват да опазят всички тези лични данни в интернет пространството.

Много просто. Всеки естонец е единственият притежател на личните си данни. Платформата, която използват, се нарича eesti.ee и има функцията да показва на всеки гражданин  кой  и кога е имал достъп до личните му данни – независимо дали от държавните служби или от акредитирани организации (като лекарите, например). Всяко неопълномощено лице се наказва от закона.

Големият успех и международната слава – електронното гласуване

Факт е, че на естонците им е приятно да са единствената нация, успяла да проведе правилно електронно гласуване. За първи път това се случва през 2005 на местните избори, а след това през  2007 на парламентарни избори. Цифрите казват, че на парламентарните избори през 2011 е поставен рекорд от  175, 000 гласували онлайн. Ето как функционира това чудо, за което ние също се двоумим от известно време, а на есен ще гласуваме на референдум:

  • Всеки човек има право на един глас
  • Всички гласове са равни
  • Не е възможно да бъде проследена самоличността на гласувалия

Особеност: Можеш да променяш вота си. Ако си променил решението си и искаш да гласуваш за друга партия или кандидат, можеш да го правиш колкото пъти си поискаш. Брои се най-последният ти вот.

Едно обяснение и за хората, които се страхуват от електронното гласуване. Целта му не е да унищожи хартията и да неутрализира урните, а да накара повече хора да гласуват максимално най-лесно. От опита на естонците можем да съдим, че има ефект. Избирателната активност се е увеличила. На изборите през 2007 са гласували 61.9%, а на тези през 2015 64.2%. Каквото и да ни плаши в елекронното правителство и вот, думите на заместник-председателя на Европейската комисия, Андрус Ансип, “електронното правителство създава прозрачност, демокрацията има полза от това” би трябвало да ни накарат и ние да поемем по този път.

Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Вашият коментар

*

Уеб сайта използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!