Футболът като огледало на институционализираната омраза

„…Нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати, без да полагат труд, изискващи помощи по болест, без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки…“

Думите са на Валери Симеонов, изречени са на 17 декември 2014 година, от трибуната на Народното Събрание и са адресирани към циганите. 

“един убиец, който не само уби едно българско момче и проля българска кръв, но направи опит да убие друго българско момче”. Реч на Вероника Имова, член на ВСС и бивш върховен съдия, която според неин колега говори в качеството си на “една българска майка”. Пламенният монолог е по повод условното предсрочно освобождаване на австралиеца Джок Полфрийман, което предизвика серия от възмутени реакции от политици, магистрати и общество. ( В случая пазителката на правото и закона говореше за убийството на студента Андрей Монов от гражданин на чужда държава – австралиецът Джок Полфрийман, като акцент в изказването й беше пролятата не каква да е, а българска кръв. Сякаш “кръвта” и националността са определящи при нарушаването на закона. Като че ли, ако убиецът беше българин, а жертвата му – с “чужда кръв”, присъдата би трябвало да е различна. Нима българската кръв е с по-висока стойност?!?)

“Тoягa и зa цигaнитe, и зa тeхнитe зaщитници! Дoкoгa щe ce прaвитe, чe нe виждaтe, чe гeтaтa рaждaт нeгрaмoтни, нecпocoбни, нeприcпocoбими, нecoциaлизирaни дeгeнeрaти.” Тук обобщенията и общите знаменатели по отношение на цял един етнос са дело на евродепутата Ангел Джамбазки, понастоящем кандидат за кмет на София, чиято кампания се гради основно на изказвания срещу “циганските гета”, обещания за забрана на гей парада и други подобни “човеколюбиви теми”. 

“Винаги е по-добре в присъствието на министър-председател, макар че не съм информиран да е вярно, да присъстват леки жени с тежки пороци, отколкото както по ваше време – леки мъже с тежки пороци”. Изказването е на вече бившия министър на транспорта Ивайло Московски, в момента вицепрезидент „Операции“ на Черноморската банка за търговия и развитие. Мястото, от което са изречени тези паметни думи, отново е трибуната на Народното събрание.

“Семейните ценности са ни по-скъпи от третия пол. България и българското общество не приема тази идеология. Не я вкарвайте в училищата. Губим децата си. Промиват им главичките с псевдоценности. Трябва да дадем отпор на това с истинските ни ценности“. “Толерантният” коментар е на опозиционната лидерка Корнелия Нинова, върл противник на ратифицирането на Истанбулската конвенция и “джендърите”. 

“Toвa, чe Дюлгepoв щe ce oтĸaжe oт пoĸaзaния гo oчaĸвaxмe. Taĸa пpaвят вcичĸи пoдcъдими, тaĸa пpaвят и цигaнитe вĸлючитeлнo пo дeлaтa. Toвa e мacoвo“, oбяви в интервю за БНТ зам.-главният прокурор Иван Гешев, в момента единствен кандидат за глaвeн пpoĸypop. (Кoмeнтapът мy пo дeлoтo „Mлaдocт“, дeн cлeд ĸaтo тpeтият пoдcъдим Πeтĸo Дюлгepoв ce oтpeчe пpeд cъдa oт пъpвитe cи пoĸaзaния вeднaгa cлeд apecтa мy, ĸaтo дaдeни пoд нaтиcĸ, бел. ред.)

Да продължавам ли с цитатите? Държавата, в която дискриминацията, хомофобията и расизмът са проява на “патриотизъм” в най-чист вид, лее се език на омраза от трибуната на Народното събрание, а представители на всякакви партии се състезават да ни плашат с джендъри, трети пол, норвежки гей двойки, които ще ни вземат децата, цигани, мигранти и кой ли още не, при това предизборно, за вдигане на рейтинг (тоест има кой да го потребява този език сред  иначе “толерантното ни общество”) днес се срамува. От футболните хулигани. И от расистките им прояви. Ама, честно ли? Сега ли разбрахме, че тук да мразиш различните е най-масовият спорт. В държавата, в която президентски съветник и ексминистър (Пламен Узунов) се забавлява като се снима като Хитлер на новогодишно тържество? В държавата, в която “мангал” и “пе*ал” са универсални обиди за всичко – от неправилно пресичане на светофар до мащабна кражба? Ама наистина ли сме толкова изненадани, че футболните ни запалянковци се отдават на низки страсти и расистки обиди? В държавата, в която изразът “хубава работа, ама циганска” се е превърнал в олицетворение на некачествена, зле свършена работа, днес цари ужас и срам – “няколко олигофрена” (по думи на премиера Бойко Борисов) ни орезилиха пред света. В държавата, в която на “чело” на спортен вестник можеш да прочетеш заглавие: “Новите в ЦСКА: Италианец, швед и “две чернилки“, (вестникът е “7 дни спорт, бел. ред.) не е ли съвсем в реда на нещата да се случва всичко, което се случи снощи?!

Имам чувството, че всички, които днес толкова възмутено коментират снощния срам, са се родили вчера. В България примери за ксенофобия, хомофобия, расизъм, дискриминация по пол, възраст, сексуална ориентация всеки ден, навсякъде, от хора, които би трябвало да служат за пример, да облагородяват средата и публичния език.

Футболът е просто огледалото на институционализирана злоба. И на патриотизма, чиято “обич” към своите минава единствено през “омраза” към другите. 

 

*Пресфото – БТА снимка: Цветомир Петров (ПК)

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!