Човечността като инстинкт

Изборът пред журналиста: да бъде бездушен регистратор на факти и събития или да помага на хора в беда, зарязвайки работата, за която е изпратен. Фотографът Абд Алкадер Хабак избира второто. Защото човечността е инстинкт. При някои по-силен дори от инстинкта за самосъхранение. Абд Алкадер Хабак захвърля техниката си, за да спаси човешки живот. На кадъра се вижда как фотографът и активист Абд Алкадер Хабак тича, носейки на ръце ранено сирийско дете. Снимката е направена малко след кървар атентат в Алепо, при който кола-бомба се вряза в конвой с цивилни граждани и уби 126 души. “Гледката беше ужасна. Пред мен деца плачеха и умираха. Заедно с моите колеги решихме да оставим апаратурата и да опитаме да помогнем на ранените”, разказва Хабак пред Си Ен Ен. Първото дете, което вижда, вече е починало. Насочва се към второ и вижда, че то още диша, вдига го и се затичва заедно с него към линейка – с фотоапарата в ръце. В този момент и е направен кадърът с него.

1

2

3

4

Сподели с приятели!Share on Facebook643Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Няма коментари към “Човечността като инстинкт”

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*