За какво ни е образование като има чичо Google

Виждали ли сте онази картинка с отличничката на курса, която трябва да държи реч в деня на дипломирането? Вместо вдъхновяващи слова, тя благодари на Google и Wikipedia за това, че е успяла да завърши. Това е реалната ситуация в образователната система не само у нас, а и в други държави, например Англия. И възрастта все повече пада, в по-малките класове също не си правят труда да помнят трайно фактите, знаейки, че само с един клик могат да ги проверят, когато им потрябват. Някои ще кажат “ето, поколенията все повече деградират, ние едно време насън да ни бутнат знаехме колко е разстоянието от тук до Слънцето”, но може би не е съвсем така.

Според някои образователни теории вече е достатъчно за един човек да може да пише и да чете, а от там нататък той сам може да си проверява информацията, която го интересува в интернет. В такъв случай няма нужда от учители, класни стаи, учебници и лекции. Много по-лесно е учениците да бъдат оставени в една стая сами с компютрите си и да им бъде зададена тема, за която сами да изчетат материали в мрежата.

Този сценарии със сигурност изправя косата на някои от вас, нали? Но в дигиталната ера не е ли малко наивно да мислим, че образователната система няма нужда от ъпдейт*. Или всяка всяка промяна ни плаши?

Ибрар Бхат, младши изследовател в университета в Ланкастър, има, на пръв поглед, еретични идеи за образованието. Той обръща внимание на писмените работи на студентите и на факта, че те почти никога не са напълно авторски и винаги съдържат нещо прочетено из интернет. И докато масово се прокарва идеята за ограничаване на пиратството, драконовските проверки дали случайно някой абзац не е преписан, безумното цитиране в курсовите и дипломни работи, Бхати смята, че това не е толкова важно. Според него има много ползи от търсенето в интернет, които не са взети предвид. Като усвояването на нови умения за пресъздаване на вече съществуваща информация по нов начин, за критично мислене, за подбор на източниците и за компилации между мнения. Тоест студентите не зубрят само сухи факти и стерилна информация, а учат от различни източници и развиват интерпретационни умения. За да се случи това е важно те да има ясно критично око за “боклука” в мрежата. Не звучи ли много по-добре от зубренето?

Според Бхати в 21-ви век решаването на проблеми чрез синтезиране на големи количества информация, работата в екип, задълбоченото проучване и даването на идеи са много по-важни качества, отколкото просто научаването на някакви факти и цифри.

Личното изследване на Бхати показва, че младите хора може би вече са експерти в събирането и преработването на информация от интернет. В такъв случай преподавателите трябва да са по-малко параноични по въпроса с авторството и повече отворени за новите умения на студентите им.

Факт е, че моделът с помненето вече не е адекватен, учениците и студентите работят по нова схема, в която интернет пространството е естествено продължение на паметта и образователната система няма как да не се съобрази.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!