Георги Георгиев – фаворитът на журито в последното за годината събитие на #ПрочетиМи – лична поезия

Пише първото си стихотворение, когато е на 16 години. Дотогава чете много поезия, а последната творба, която си спомня, че е прочел преди самият той да започне да пише е “Когато си на дъното” на Дамян Дамянов. През 2018 година решава да се включи в събитието #ПрочетиМи – лична поезия, на което публиката го посочва като своя любимец. Година по-късно, в последното за годината събитие на инициативата, журито го поставя на първо място.

Разказваме за Георги Георгиев и се надяваме талантът му тепърва да се разгръща пред хората. За мотивацията, с която се явява на четенето и как изобщо се влюбва в поезията, четем в следващите редове.

Как се реши да участваш в #ПрочетиМи?

Реших, че е време определена част от мен да излезе на бял свят и да я срещна с хората. А може би, всъщност, изборът беше неин, а събитието – подходящата възможност.

За първи път ли четеш пред публика свои стихове?

За пръв път четох стиховете си на миналогодишното издание, благодарение на което разбрах, че трябва да споделям себе си с хората, чрез стиховете които пиша, при всеки даден ми шанс.

Какво четеш в момента?

“Човекът, в търсене на душата си” – Карл Юнг.

Кои са най-ярките имена на писатели, които изникват в твоето съзнание – твои любими писатели?

Харесвам класическата българска поезия, но ще спомена единствено Дамян Дамянов, защото стихотворението му “Когато си на дъното” бе последното произведение, което прочетох преди да започна да пиша и същото, неслучайно може би, ми остави най-ярък отпечатък в съзнанието.

Кога започна да пишеш и как изобщо се влюби в поезията?

Мисля, че бях на 16. Но това е прекалено далечен период, с който не мога да свържа дотолкова редовете, които произлязоха последните години и бяха представени пред хората. По-скоро, бих казал 2017-та година. Някак си думите сами намериха мястото и времето си. Определих тетрадката, в която пиша, като мой личен катарзис, който ми помогна да сключа мир със себе си. Редовете ти дават емоционална свобода, която не може да се сравни с друго чувство, а възможността да се свържеш с тях и да видиш част от себе си в очите на този, който ги чете или слуша дава някакъв странен, душевен завършек, нещо средно между начало и край, което мога да опиша единствено като «правилното нещо» .

Какво най-силно те вдъхновява?

Човешката ни уязвимост и успоредният й страх, който я съпровожда. Някъде между тези две крайности са събрани всички редове, изписани през годините в песните, които слушаме и стиховете, които четем. Там някъде е събрано силното ни желание за свобода и разбиране и може би единствено чрез тях можем да им разчупим оковите.

_____________________

ПО НЕЯ
(За вчера)

Светът ми е само обвивка от гръден кош –
кости, стиковани в златно лепило
фарс, разбунтувал ножа в разкош,
умиращ в екстаза на женско светило.

В лятно разпятие пръстите чупят се.
Дишат на скреж, разливат се восъчно.
Tu es dans toutes mes pensées
макар и понякога там да е облачно.

Бесен е бичът, но честно поискан е.
Пали гърба и превръща го вишнев.
Какво ли си чакала там, зад клавишите?
Мусоните юнски не раждат затишия…

Фино разбутани, думите скърцат в мен.
Стръмно е само от кръста надолу.
– Мръсен е огънят. Казах ти, мръсен е.
– За кой кръст говориш? Не беше ли гола?

*tu es dans toutes mes pensées – оставаш вечно в мислите ми

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!