“Президентът така иска. Аз докладвам”

Факти: Президентът Румен Радев е пожелал служебният кабинет да отмени наредбата за интеграция на бежанците, става известно от стенограмата от извънредното заседание на правителството в петък. Тогава служебният премиер проф. Огнян Герджиков изненадващо свика министрите с единствена точка отмяна на нормативния документ, приет през 2016 година. След близо час заседание правителството реши да отмени наредбата и в рамките на седмица да приеме нова. Отмяната на документа беше едно от предизборните обещания на БСП. От стенограмата става ясно, че част от министрите не са съгласни с отмяната на наредбата – вицепремиерът по еврофондовете Малина Крумова, правосъдният министър Мария Павлова, външният министър Ради Найденов. На възраженията им служебният премиер Огнян Герджиков отговаря с: “Желанието на президента на републиката е това да бъде направено по този начин, по който аз докладвам. Това е.”

Размисъл: Сега разбирам какво е имала предвид онази част от българското общество, която 5 години не спря да повтаря, че ни трябва “силен президент” и “президент-мъжкар”. Дълго време не можех да “вдяна”, но сега всичко ми се изясни. Най-кратко може да се дефинира така: назначаваш служебен премиер, който да изпълнява предизборните обещания на партията, която те е издигнала за президент. И който да повтаря: “желанието на президента е това да бъде направено по този начин”. Ми така де, истинските мъже така правят – удрят по масата, а служебните министър-председатели им козируват. Щото на мъжкарите никой не смее да им противоречи. Като в армията – който кара самолета, той определя правилата на полета. “Що си мисля, че и досега си имахме президент жена?! Майка на нацията”, написа в кампанията за президентските избори Десислава Радева, съпруга на държавния глава. И днес става ясно какво е имала предвид дамата. “Балканският синдром” и схващането, че ако спазваш правилата, си “чехльо”, “мухльо”, “будала”. Ако отнемеш предимството на някого на пътя, си “тарикат”, “мъжкар”, “гъзар”. Същото е и в държавата – когато нареждаш, не уважаваш разделението на властите и разглеждаш служебното правителство като послушковци, които трябва да ти козируват, щото ти си ги назначил, рЕзко възмъжаваш. И ставаш истински ‘държавник’. В държавата, в която “младите и успелите” в голямата си част не са онези, които успяват с труд и можене, е нормално тестостеронът да е в тялото, а не в манталитета. В мускулите и органите, а не в поведението и делата.

Послушковците, разбира се, винаги получават кокалче или постче, с което да си играят. Възнаградени са за роболепието си. Не спорят, не задават въпроси, не противоречат… идеални са. “Докладването на желания” и мишкуването са длъжностна характеристика. Да си тонколона на чужди мисли и желания е напълно достатъчно за престижна служба. А достойнството? Ми то нито се яде, нито се пие, че и премиер не те прави. С една дума – не е нищо особено. Много е надценено, чист “будаллък” си е. Виж, мъжкарството е друга работа!

Сподели с приятели!Share on Facebook537Tweet about this on TwitterShare on Google+1Pin on Pinterest0

Няма коментари към ““Президентът така иска. Аз докладвам””

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*