Да, да българин е. Той затова успя

Факти: “Талантлив българин е един от фаворитите в “Гласът на Франиця”, “Българин е сред фаворитите в “Гласът на Франция”, “Български талант – фаворит във френски музикален формат”. Тези заглавия, придружени от клип с едно от изпълненията на момчето, се разпространяват като пролетен вирус из медии и социални мрежи. Историята, накратко: Венсан Винел се ражда в България. С увредено зрение. Биологичните му родители го изоставят, а причината, според медиите, е заради зрителните му проблеми. Венсан е осиновен от французи, когато е на 3 години и към онзи момент живее в “дом за деца, лишени от родителска грижа” у нас. Фактът, че е осиновен от френско семейство, му дава шанс за нормален живот. Шанс да живее спокойно и да развива таланта си. А Венсан е много талантлив – започва да пее преди да е проговорил. Според публикации, проблемите със зрението обаче не са му позволили да учи във Френската музикална академия. Това е и причината известно време да свири на пиано на гарата “Сен Лазар”, където събира стотици почитатели всеки ден. Когато се появява в началото на формата преди три месеца, момчето изправя журито и публиката на крака. Днес той един от финалистите в музикалния формат и фаворит да спечели най-голямото музикално състезание във Франция. “Момчето пее божествено”, пишат френските медии. “Той е незрящ, но Господ му е дал невероятен глас”, отбелязват изданията.

А ето го и самия Венсан:

Размисъл: Преди да напиша каквото и да било, искам да направя едно предупреждение: Внимание! Този текст не е патриотарски и не цели да да пази “българщината”. Ако очаквате да прочетете нещо от типа: “БОМБА! НАШЕ момче РАЗМАЗА французите насред Франция! Франсетата са в ШОК!!! НАШЕНЕЦЪТ доказа, че сме най-талантливата нация на света! Може да сме малка и бедна държава, но няма по-талантливи деца от българските!!!”, по-добре спрете да четете още тук. За да не останете разочаровани.

Щото си мисля, че твърде пресилено медиите у нас задължително прикрепят към името на Венсан “българин”. Толкова е смешно-тъжна тази патрЕотарска вълна, която това талантливо момче надигна, че чак е жалка. Някакъв комплексарски напън да се отъркаме в успеха на талантливия певец. Не, че се случва за първи път – и “Маша беше наша” (бившата приятелка на Григор Димитров, тенисистката Мария Шарапова), сякаш беше гадже на целокупния български народ, превзета от българската армия крепост, и Никол “чакаХМЕ” в Хасково ( а един бивш министър на спорта дори опита да си присвои част от успехите на Григор Димитров), и “се класираХМЕ на 2-ро място на Евровизия”. Абе, изобщо, когато някой българин побеждава, успехът е общ, нали, медалът, наградата и паричната премия, ако може, също. Ако обаче се изложи, загуби, ритне някой по стълбите или отпадне от някакво състезание, е профан и загубата си е лично негова или  циганин (така се успокояваха мнозина след случая с ритната от български гражданин жена в Германия). Двойният аршин, от типа: “Класирахме се на полуфинал на Аустрелиън Оупън”, но “Гришо падна от Рафа Надал”. Като бие, бием всички, като пада, сам да си пада, айде моля ви се, ние слабаци не понасяме.

Този път обаче е съвсем прекалено. Ако надскочим ракиения патриотизъм и сме честни, пред себе си поне, не можем да отречем, че Венсан щеше да има коренно различна съдба, ако беше останал у нас. В добрия случай щеше да бъде осиновен от българско семейство и всеки ден да се чувства невидим. Не, защото родителите му нямаше да го обичат и да се грижат за него. Невидим в общество, пълно с морални слепци. Пълно с бездушни чиновници и статистици на “толкова и толкова осиновени през миналата година”, “толкова и толкова незрящи”, в среда без елементарни условия за хора с увредено зрение, с личен асистент (най-вероятно майка му, която щеше да получава заплата от 312 лв. месечно), щеше да разбере какво е ТЕЛК и да научи, че всеки месец (или през няколко месеца) трябва да ходи да доказва пред комисия, че не е възстановил зрението си, за да не го “хрантути” държавата излишно. Щеше да си търси безуспешно работа или, в най-добрия случай, да участва в “Гласът на България”. Там, разбира се, щяха да го “глътнат” като топъл хляб, да му спретнат едно кичозно сълзливо клипче с драматична музика за фон и близък кадър на очите му, а след това Камелия щеше да му съобщи, че е много талантлив, но иска от него да е “по-нахъсан”, но, разбира се, тя ще го “разчупи”, ако се присъедини в отбора й. Нататък… В идеалния вариант – да успее да се реализира след участието си, защо не и да постигне своеобразен връх в кариерата си – да е номиниран за “Годишните музикални награди на БГ Радио”, в категорията “дебют” сред сериозната конкуренция на хита: “Не знам дали си гУх, кажи ми кО не чу”. Разбира се, нямаше да се размине без селфи с представители на БГ елита, шоубизнеса и политиката. Което си е сериозно постижение. А, да, и медиите да го питат: “Чувстваш ли се различен?” и “Кога разбра, че си по-различен от другите деца?” Това в най-розовия вариант. Лошите сценарии няма да ги описвам. Тягостни са, а и всеки ден гледаме новини, нали, не е като да не се сещаме за безброй примери.

Така де – съжалявам за причиненото неудобство, но България няма нищо общо с успеха на Венсан. Той си е лично негов. И на родителите му. А колко е българин е тема на друг, дълъг и не много приятен разговор. Но по-добре от сега да се подготвим, че и може и да не му е много “българско самосъзнанието”, че после да не се тръшкаме, сърдим и обвиняваме, както направихме с Христо Явашев, на когото така и много хора не простиха, че не се чувства българин. Гнусно е да се катерим на гърбовете на хора, за чийто по-добър живот нищо не сме направили. И не е патриотично. Иначе, да, македонците са много смешни и жалки като си присвояват чужда история и си повдигат националното самочувствие с чужди успехи…

Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Един коментар to “Да, да българин е. Той затова успя”

  1. patafil@abv.bg'

    юни 2, 2017

    filopat Отговор

    За това Левски е велик :
    ” Ако спечеля , печели цял народ , ако загубя , губя само мене си . “

Сподели мнение!

Мейлът няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *


*