Честта – намери я, ако можеш

България-Румъния. Възможни ли са паралели изобщо?

Факти: Главният прокурор на Румъния Тибериу Ницу подаде оставка във вторник заради неправомерно използване на ескорт от пътна полиция. Ницу напусна поста доброволно седмица след като името му се появи в дело, в което Националната дирекция за борба с корупцията поиска наказателно преследване срещу бившия вицеперемиер Габриел Опря по обвинения в злоупотреба със служебно положение, съобщава информационният сайт Зиаре, цитиран от БТА.  Габриел Опря е депутат и лидер на Националния съюз за прогрес на Румъния, както и бивш вицепремиер и министър на вътрешните работи в Кабинета “Понта”. Той е уличен в злоупотреба със служебно положение, защото при своите пътувания е използвал неправомерно моторизиран ескорт от полицията. Според прокурорите от дирекцията за борба с корупцията Опря е осигурил същата услуга и за главния прокурор Тибериу Ницу, като за целта двамата са подписали протокол. “Въпреки че докладът за механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия утвърждава резултатите от моята работа като главен прокурор, тъй като моето име и позицията, която заемам са изкуствено свързани със ситуация, която може да увреди имиджа на институцията, която управлявам, реших – като знак на отговорност и чест – подавам оставката си“. С тези думи Ницу напусна поста главен прокурор на Румъния.

Размисъл: Не знам дори как се коментира подобна новина. Може би трябва да започна с думите: “Преди много години в една далечна галактика…” един главен прокурор си подал оставката въпреки позитивния доклад от Европа, защото имало риск да увреди имиджа на институцията, която управлявал. В знак на отгововорност и чест. Чест. Тази дума, която у нас е обезценена повече от смачкана, изпокъсана двулевка, която се подготвя да бъде заменена от монетния си паричен еквивалент. Проблемът е, че тук не става дума нито за далечни времена, нито за далечна галактика. Говорим за северната ни съседка. Румъния. Онази Румъния, с която до не много отдавна се успокоявахме, че има и по-зле от нас. Пълни сме с лафове за “румънски тираджия” като синоним на джигит, легенди се носеха през годините за корумпираните им катаджии, митничари и всякакви държавни служители.  Благодарение на северните ни съседи, които иронично наричаме “мамалигари”, живеехме с измамното, глупавото задоволство, че не сме сами в своята мизерна съдба на треторазрядна държава, намираща се на дъното на Европа. Влязохме заедно в Европейския съюз. Тогава дори помрънквахме, че сме в пакет с Румъния и се оплаквахме, че северната ни съседка ни дърпа назад.

Днес… днес ми е неудобно да чета докладите на Европейската комисия за България и Румъния един след друг. Изпитвам истински срам, когато чета мотивите за оставка на румънския главен прокурор. Мисълта за каквито и да било паралели ми се струва не само невероятна, но и ме натъжава и обижда. Трябва ли да припомням в какви по-големи скандали се е замесвала нашата прокуратура през последните години. “Костинбродската афера”, шумният арест на “моите убийци” (изказване на депутата от ДПС Делян Пеевски след разпит в прокуратурата, където той без грам свян нарече хора неговите убийци, докато дефилираше жив и здрав пред медиите, бел.ред.), който самият главен прокурор нарече “грешка” и последвалият фалит на една банка… Самосезирането по анонимни дописки и същевременно с това държавното обвинение, което НЕ СЕ самосезира по дописки на различни издания по темата КТБ. И то във времето, когато банката беше в разцвета си или, както е модерно да я наричаме днес, когато беше “банкомат”. Сигналът на “Протестна мрежа” срещу Делян Пеевски, Цветан Василев и Николай Бареков и избирателният подход на прокуратурата, която предпочете (незнайно на какъв принцип) да изърши проверка САМО за Цветан Василев. “Яневагейт”, където “двете каки” намесват името на главния прокурор в меко казано “уронващи престижа и честта” действия. А за “увредения имидж на институцията”, която Сотир Цацаров представлява, изобщо не ми се отваря и дума. Само ще припомня, че държавното обвинение се ползва с нищожните 6% обществено доверие. А обидният епитет “цацаратура” (вместо прокуратура) доби гражданственост и се настани трайно в речника на хората. Унищожителната оценка за работата на прокуратурата, която се чете ясно (от всеки, който иска) дори в наглед дипломатичния тон в доклада на Европейската комисия… Личните нападки, с които си служи главният прокурор Сотир Цацаров по адрес на някои журналисти. (Почти няма изказване на главния прокурор, в който той да не демонстрира негативно отношение и да пропусне да използва с отрицателен знак името на журналиста от Дневник Лора Филева). И още, и още и още. Тук обаче за оставки никой не говори. Още по-малко за чест и достойнство.

И всеки ден някой се опитва да ни убеди, че нямаме нужда от съдебна реформа. Удобно спестявайки ни, че без сериозни промени в сектора, винаги ще сме най-корумпираната, най-бедната и най-нещастната нация. И подобни новини, с подобни мотиви за оставка, като тази на румънския главен прокурор, ще ни звучат като тъжен виц. Междувременно, в края на миналата година северната ни съседка реши да понижава както основни данъци като ДДС и плоскък данък за физическите лица и фирмите, така и акцизите и социалните осигуровки в периода 2016-2020 г. Като част от “План за фискални облекчения в Румъния 2016-2020”. Ама да не вземете да си помислите, че напредъкът в която и да било сфера има пряка връзка със съдебната реформа и борбата с корупцията. Ама моля Ви се, ще ме обидите!

Румъния отдавна профуча край нас и ни изпревари като малка гаричка. Да се готви Албания (последният ни нелеп пристан за успокоение).

Сподели с приятели!Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Pin on Pinterest0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!