Гости от миналото

🌲”Радвай се кога още свети лампа в бащината къща, защото ще дойде време с коса да косиш, за да влезнеш.” 🌲 Родопска поговорка🌲

Това са думите под една от снимките на Abandoned Bulgariaвизуалният дневник, в който наднича една различна България – капсулирала време и иделогии, покрита с прахта на миналото, но запазила достойнство и свое място накъде далеч от обичайните туристически пътеки. Нещо повече – светът на Abandoned Bulgaria ще те извади от комерсиалното и зоната ти на комфорт и ще те “потопи” в гледки и обекти, които ще те развълнуват и замислят, ако посмееш да “кривнеш” от правия и гладък път.

Призраци от миналото, артефакти на изчезване или обекти с изтекъл срок на годност – страната ни изобилства с архитектурни и културни паметници, запечатали върху себе си епохи и история. Обединени от нерадостната си съдба – да останат в сенките на миналото и в плен на разрухата, днес те често остават скрити от нас, очаквайки светлината на любопитството да попадне върху тях.

Какво кара едно момче да тръгне по стъпките на миналото, да отваря скърцащите врати към преходността на времето и да поведе всяко любопитно и безстрашно око със себе си – разговаряме с Евгени от Abandoned Bulgaria.

Как се роди идеята за Abandoned Bulgaria?

Като студент взимах курс по фотожурналистика и професорът ни заведе в малко градче, където всеки трябваше да направи снимки за свой фоторепортаж.

Повечето от групата ни се впуснаха да обикалят из центъра, докато аз се залутах в покрайнините. Случайно попаднах на изоставена керпичена къща. Много от покъщнината и вещите си стояха вътре, потънали в прах като в капсула на времето. Вятърът развяваше разпокъсаните завеси зад счупените прозорци. Слънцето падаше косо, хвърляйки странни шарки от светлосенки върху дъсчения под. Имаше нещо магическо в това място… както и във всички останали изоставени места, които съм посетил след това.

Курсовата ми работа пожъна голям успех, но в крайна сметка временно загубих интерес към фотографията.

Доста години след това се въодушевих от едно пътуване из северозападна България и стартирах страницата Abandoned Bulgaria във фейсбук, с идеята да създам нещо като портал за изоставените места в България. Отскоро съм повече фокусиран върху фото блога си в Инстаграм, където всички снимки са мои авторски.

Винаги съм се интересувал от архитектура, като за мен старата в България е далеч по-стойностна и впечатляваща за разлика от новото строителство, което често ми е безлично и лишено от по-дълбока концепция, било то на ниво практичност или естетика.

Имаш ли предварителни маршрути и набелязани цели или се впускаш в неизвестното?

Понякога отивам специално да снимам някое място, за което съм чул или са ми разказали. Но аз пътувам доста из цяла България и вече имам “професионално изкривяване”, поради което винаги се оглеждам за някое подходящо местенце. Даже съм развил нещо като усет къде се крият. Тръпката от лова на снимки също я има, само че без да убиваш никого. Фотоапаратът е моето оръжие в случая… а и изоставени сгради в България определено не липсват.

Често питам и местните хора, които срещам, дали знаят за някоя изоставена сграда наоколо. Интересното е, че първоначалният отговор винаги е “НЕ”, дори и когато живеят на метри от такава. Просто хората толкова са свикнали да ги гледат, че са престанали да ги забелязват – както рибата не вижда водата.

Накрая обаче често се сещат за нещо и ми казват – “…но не ти трябва да ходиш там, всичко е изоставено и порутено вече” – тогава очите ми светват и знам, че това е моето място!

Кои места препоръчваш като задължителни преди тоталното им изчезване?

Препоръчвам Бузлуджа, която безспорно няма свой аналог като архитектура и локация и не без причина е една от най-известните изоставени сгради в света. По последните ми наблюдения не се знае колко още време ще мине преди да пропадне тотално покривът, който уж трябваше да се ремонтира в момента.

Също интересни, но за съжаление омерзани и изчезващи, са Тютюновите складове в Пловдив, както и разкошната вила на Пенчо Семов в Габрово със своята невероятна история.

За мен това е част от тръпката да обикаляш изоставени места – те не са статични, променят се, някои ги разрушават, други сами се срутват под непреклонните закони на физиката и времето. Те носят със себе си уроците на миналото и човек може да научи много интересни неща както от историята им, така и от самия начин, по който постепенно се разпадат. Нещо като музей без вход, в който куратори са времето и гравитацията, както и вандалите и клошарите, които ги посещават. За разлика от музейната експозиция обаче, която можеш да видиш (или да отлагаш да посетиш) цял живот, една изоставена сграда днес я има, а утре може вече да я няма. Това вкарва една специфична динамика, напомняйки ни, че нищо не е вечно и трябва да се живее тук, днес и сега.

Непрекъснато си в движение и издирване, често и извън България. Какво те впечатлява, когато си далеч?

От пътуванията ми в чужбина най-много съм бил впечатлен от така наречените капсули на времето, където всичко си остава непокътнато с години и само времето и елементите постепенно го отмиват.

В България подобни места са голяма рядкост – за съжаление най-често всичко е изпочупено и разпокрадено.

Разбрахме, че организираш и опознователни фото разходки. Какви са хората, които тръгват на това необичайно пътуване?

Да, доста хора от цял свят следят блога ми и някои дори идват специално до България, за да посетим и им разкажа за някои от местата, като най-честият обект е Бузлуджа, но не само.

Това са хора на различна възраст и с най-разнообразни житейски пътища, от 20-годишни младежи до 60-70-годишни авантюристично настроени дами. Повечето са западняци, които вече са били навсякъде и търсят да видят и изживеят нещо различно от подредените си излъскани градове, на които са свикнали.

Случвало се е да обикаляме и с известни и наложили се фотографи и блогъри, които пътуват и снимат изоставени сгради в цял свят.

Голяма част от обектите са в Родопите. Какво те кара да се завръщаш там?

Да, Родопите са ми любимо място, защото обединяват две мои хобита – изоставените сгради и преходите в планината.

Енергията на природата там безспорно е много силна, а в голямата си част е още доста дива и некомерсиализирана.
От години и аз съм собственик на малка къща в едно забравено планинско селце, която поддържам и посещавам с помощта на близки и и приятели. Използваме я за нещо като бягство сред природата и като база, от където пътуваме и изследваме различни места в региона. Възхитен съм и от родопчаните, които са страхотни хора, не се оплакват никога от трудностите и са свикнали сами да се справят със живота, отдавна забравени от държавата и от света.

От местните помаци съм научил много – от малки практични трикове, като това как да си оправиш мотора с тел до по-абстрактни концепции, като например различния им мироглед, нерядко изграден от цели и ценности отвъд парите и успешната кариера.

За мен Родопите съхраняват нещо същинско и българско, което отдавна вече е изгубено в големите градове.

За съжаление в наши дни темповете на обезлюдяване са стряскащи дори за човек като мен, който се е нагледал на изоставеност и разруха. Уви, такава е иронията на съдбата – на пренаселена планета на мен ми се е паднало да живея в една невероятно красива и богата на ресурси, но на практика изчезваща страна… Въпреки несгодите се чувствам щастлив, че в един все по-изкуствен и материален свят аз имам шанса да изживея нещо истинско.

Няма как да подминем чувството за напрежение в снимките – човешкото отсъствие е осезаемо. Коя е случката, която те е разтърсила?

Всяка сграда, била тя изоставена или не, е пропита с енергията от действията на хората, които са били там или все още я обитават и посещават. Някои места определено са по- тягостни от други като усещане, без причината за това винаги да е ясна или съзнателна.

Веднъж се промъкнах да поснимам в една стара обществена баня от соц-а. Беше доста странно място като архитектура, с много различни помещения, от големи зали до малки тунелчета и коридорчета… главната зала беше доминирана от един огромен графит – нещо като детайлна рисунка на водно конче, която доста ми въздейства и поизплаши. През цялото време докато обикалях вътре имах специфичното чувство, че някой ме гледа, но се опитвах да го подтисна – тръпката от фото-лова не винаги е лесна за овладяване. Накрая попаднах в едно помещение във вътрешността на сградата, където бяха събрани стотици, ако не хиляди стъклени бутилки!
В следващия миг чух шум, обърнах се и видях зад мен да стои и да ме гледа безмълвно дребен човек. Естествено, първоначално доста се постреснах, но се овладях някакси, поздравих го и му казах, че просто съм влязъл да поснимам малко и се извиних, в случай че съм го притеснил.
Човекът се усмихна, а аз се почувствах неловко, все едно съм нахълтал без покана в хола на някого. После поговорихме и той ми разказа, че живее от 15 години в банята. Искали да я купят още преди време, но в нея бил излят толкова много бетон, че самото й разрушаване би струвало милиони и затова си стояла така. Разказа ми как я поддържал и подреждал, как я бранел от набези. Сподели, че скоро смята да се изнася и той самия: “До пет години ще се махам”! Не знаех какво да му кажа.

_______________

Снимки: Abandoned Bulgaria

Визуалният дневник на Abandoned Bulgaria е в Instagram 

Както и във Facebook

________________

Лилия Угринова
Always and never the same.

Завършила “Изкуствознание” в Национална художествена академия, главен “виновник” да поставя равенство между минало и настояще. Дълго работи като копирайтър и коректор – цени думите с емоция, които тежат на място. Свикнала е да подслонява в себе си крайности и да ги опитомява в хармония. Определя се като странна смесица между интроверт и екстроверт; притежава сетива за детайли и интуиция за същност. Когато е интроверт се гмурва в книги, филми и изложби; в дълги разходки из улици с
вътрешен диалог и музика в слушалките. Когато е екстроверт е тук и сега – за партита и градска култура; за красиви места със смях, искреност и вдъхновения.
Вярва безкомпромисно в добрия вкус и смята, че мисията на всеки е да развие такъв. Добрият вкус като естетика и поведение. Днес тя е тук и сега и на нашия сайт – за да пише за това, което възпитава и вдъхновява добрия вкус.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!