Градската среда като поле за изява

Нека ви запознаем с “Кашалот” – сдружение, което се формира през 2015, когато трима приятели решават да започнат организация, която да се занимава с градската среда във Варна. Идеята на “Кашалот” е следната – да се използва градското пространство, или всичко наоколо, което се възприема като даденост, но по някакъв начин е изоставено или пренебрегнато, и то да бъде преобразено по начин, който да показва на хората, че градското пространство е нещо ценно, което може да ни вдъхновява.

В момента “Кашалот” се ръководи от Теодора Стоянова и Петър Пачолов, които за втора поредна година организираха главния проект на сдружението – прекрасната инициатива “Спирка за разкази”, която кани участващите да изпратят авторски разкази до 250 думи, които, ако бъдат одобрени, ще бъдат окачени на спирка на градския транспорт във Варна, Пловдив или София. Конкурсът приключи на 10 май и темите за градовете тази година бяха:

Варна – “А сега накъде?”

Пловдив – “В капана на времето”

София – “Отново на път”

“Кашалот” е олицетворение на вътрешния порив за това да градиш и надграждаш, на брилянтната човешка находчивост, която възприема света не като завършен и непроменлив – а като поле за изява. “Кашалот” носи в себе си духа на младите и активни хора, които вземат в собствени ръце отговорността за това да подобрят света около себе си.

В това интервю си говорим с Теодора за “Спирка за разкази”, за “Кашалот” и за желанието да промениш средата си по позитивен начин.

Как се зароди “Кашалот”?

Всичко започна през 2015 – тогава направихме първия си проект. Казва се “Морски слънчогледи”. Идеята беше много проста – да използваме големите плажни чадъри, които са по плажната ивица на централния градски плаж във Варна, да вземем няколко от тези чадъра, да им поставим по едни малки соларни панели и да използваме слънцето, което така или иначе ги огрява по цял ден, за зареждане на електронни устройства – телефони, таблети, малки фотоапарати и т.н. Идеята на проекта беше да вземем нещо, което съществува като инфраструктура – плажните чадъри, но да му дадем и друг начин, по който да се ползва. И всъщност проектът беше доста успешен. Преобразихме 7 чадъра. Направихме го на централния градски плаж във Варна на едно заведение, което впоследствие ни стана партньор. Идеята беше да бъде само за лятото, но пък заведението толкова хареса идеята, че остави чадърите за още почти цяла година. Единствената причина, поради която ги свалиха, беше, защото самата техника се амортизира, тъй като на плажа условията са доста по-неприятни. Но да, имахме 7 чадъра, ползваха се абсолютно безплатно – всеки, който отидеше на плажа, можеше да ги ползва. Дизайна беше много приятен, направихме чадърите да изглеждат като слънчогледи – оттам и името.

Следващата година решихме, че искаме да сме малко по-организирани, тъй като това го направихме доста неформално. Организирахме се, създадохме сдружение и оттам започнахме вече да реализираме проекти малко по-структурирано, да кандидатстваме за финансиране, да правим малко по-дългосрочни проекти и така.

Защо избрахте името “Кашалот”?

2015 година, когато ни хрумна идеята за чадърите и бяхме все още неформална група, т.е. бяхме просто група хора, които имат една идея, единствената програма, която можеше да ни финансира по този начин, беше една програма на община Варна – “Младежки проекти”. Тази програма даваше средства точно на младежи, които са ей така – група приятели, имат идея, хрумнало им е нещо и искат да го реализират. Не е необходимо да се регистрират като сдружение, не е необходимо да имат някаква тежка администрация и просто могат да кандидатстват. Ние решихме, че това за нас е най-добрия начин да кандидатстваме, тъй като бяхме такива – нямахме регистрация, нямахме нищо – просто ще се съберем и ще кандидатстваме. Но за целта ни трябваше име и едно от момичетата, защото в началото бяхме трима, та на другото момиче й хрумна идеята, че може да се кръстим “Кашалот”, защото всичко беше много набързо и беше голяма каша откъм документация и писане на проекти – беше доста хаотично и на нея й хрумна думата “каша” и оттам й хрумна “кашалот”. Предвид, че все пак във Варна реализирахме всичко, решихме, че ще е забавна закачка – във Варна сдружение да се казва “Кашалот”. Остана ни името, хареса ни. Кашалотите всъщност са много хубави животни, ние много си ги харесваме.

Откъде възникна идеята за “Спирка за разкази”?

Трудно ми е да кажа. И ние се опитваме да се сетим. Повечето ни идеи възникват от всекидневни разговори. Много често започваме просто да си говорим за нещо, което ни е направило впечатление, дали приятно или неприятно около нас, нещо, което сме видели, че може да стане по-добре и така тръгва разговора.

Конкретно за спирките, аз ползвам доста градски транспорт, съответно и прекарвам немалка част от времето си по спирките. Искаше ми се да направим нещо, за да направим във Варна спирките по-приятни, особено лятото, когато има и доста туристи – да направим града ни по-привлекателен, така да впечатлим и туристите. Оттам се започнаха самите разговори, така ни хрумна идеята, че можем да използваме рекламните пространства, които са на самите спирки за нещо повече. Впоследствие решихме, че това “повече” може да са разкази.

Решихме, че е много добра идея да накараме хората да напишат нещо, което да е доста кратко, но пък да разказва някаква интересна история и за две, три, пет минути, в които си на спирката, вместо да си гледаш телефона, можеш да прочетеш нещо интересно, приятно и вдъхновяващо. Малко на шега, в смисъл самата идеята не беше толкова на шега, но кандидатстването за реализацията на идеята, първата година, през 2018, беше нашега. Кандидатствахме на 2 места за финансиране и получихме минимално финансиране, но пък успяхме някак да реализираме проекта и да направим 6 спирки, което за първа година, самите ние, гледайки сега назад, осъзнаваме, че е доста успешно.

Всички теми за разкази са свързани с време или с път. Защо се насочихте в тази посока?

Може да се каже, че тъй като става дума за спирки на градския транспорт, те са свързани с това, че хората гледат на градския транспорт леко негативно – че губят време, че е бавно, че трябва да чакат, че пътуват нанякъде, че когато си на спирка от градския транспорт, най-често си там, защото трябва да отидеш от точка А до точка Б. Искахме по някакъв начин да е тематично, без обаче да е ограничаващо и затварящо, т.е. опитали сме се да направим темите достатъчно широки и отворени, за да дадат на хората свобода без да ги карат да се чувстват ограничени да пишат по нещо конкретно.

Тази година, тъй като сме и в Пловдив, и в София, се опитахме темите да са свързани и с града по някакъв начин. Най-хубавият пример е с Пловдив, където темата е “В капана на времето” и правим директна препратка към квартал “Капана” в Пловдив. Опитали сме се да свържем темите с факта, че разказите ще бъдат на автобусни спирки на градския транспорт.

Знам, че получавате голям брой разкази. Как решавате кои разкази ще сложите на спирки?

Тази година за нас беше изненада – получихме над 1200 разказа за трите града, което малко ни хвана неподготвени – честно казано, не очаквахме чак толкова много. Основните критерии за това разказ изобщо да бъде класиран са две – да бъде до 250 думи и да е по някоя от темите. Но това е относително, тъй като самите теми са доста широки. Това го казвам, защото получаваме много поезия, много стихове, получаваме много есета, които са просто есета, дори не са свързани по никакъв начин с темата. Получаваме и доста неща, които са над 250 думи. Това автоматично изключва тези текстове.

Оттам нататък, това, което търсим ние в текстовете, които отговарят на тези условия, е да бъдат разкази – т.е. наистина да успеят в 250 думи да разкажат някаква история. Много често получаваме текстове, които са по-скоро есеистични, по-скоро разсъждения и мисли, но не толкова разказващи история. Водещото за нас, когато избираме разказите за спирки, е кое би било интересно на хората, които чакат на спирките. Съответно правим и избора спрямо сприките. Ние предварително знаем на кои спирки ще поставяме разкази и се опитваме по някакъв начин да се съобразим с локацията и човекопотокът, който се намира на това място. Опитваме се да намерим разкази, които да разкажат история. Реално не е лесно в 250 думи да разкажеш някаква история, която да има начало, развръзка и край, но пък много хора успяват и това е, което търсим ние.

Имаш ли любим разказ?

Имам няколко любими. Тази година ми е по-трудно, тъй като са много повече разказите, но от миналата година имам един любим, който се казва “Обич”. Той е тъжен, но докосва – наистина според мен разказва история, която докосва сърцата на хората. Точно това се опитахме да направим с проекта. Дали разказът ще ни разсмее, дали ще е малко тъжен – търсим разказ, който просто да предизвиква някакви емоции у хората и според мен “Обич” беше един такъв разказ от миналата. За тази година ми е по-трудно да кажа, защото имам повече от един любим.

Какви проекти планувате в бъдеще?

Надяваме се “Спирка за разкази” да стане устойчив като проект и да продължим да се занимаваме с него през следващата година, като това зависи от доста неща. Засега има интереси и от други градове, така че ще се опитаме да достигнем и до други места, не само Варна, Пловдив и София. Иска ни се да бъде постоянно нещо, но това много зависи и от средства, и от партньорства. Минимумът, който сме си заложили, е да е ежегодно. На този етап сме се ориентирали към май/юни като период, в който да го реализираме, но обмисляме идеята да го направим и септември, когато учениците започнат да се връщат на училище – да имаме издания, които да са насочени конкретно към ученици, за да ги накараме и провокираме да започнат да пишат и да видят разказите си някъде из града.

Имаме още един проект, който е на фаза идея и му е необходимо да бъде доизчистен концептуално, преди да започнем да търсим финансиране и начини да го реализираме. Той отново е свързан с градските пространства и по-скоро със старите стационарни телефони, които са навсякъде из града. В тази насока мислим, но все още сме на малко по-ранен етап.

От какво смяташ, че има нужда “Кашалот”? От доброволци, от финансиране? Как виждаш да се разраства “Кашалот” в бъдещете.

На този етап, “Спирка за разкази” е проект, който не изисква толкова много доброволческа работа, но винаги имаме нужда от хора, които да ни помагат, било то с превод на нещо, с някаква административна работа, да ни съдействат при ежедневни неща, които на нас ни отнемат от времето. Така че доброволци винаги са добре дошли. Съмишленици също, т.е. хора, които просто искат да се включат и да ни помагат със своите идеи – например, ако имат идея, която искат да споделят заедно с нас, ние сме много отворени към това.

Финансиране е излишно да казвам – всичките ни проекти досега са финансирани по общински програми, т.е. грантове, които сме получили от общините. Останалата част сме съфинансирали със собствени средства, което оказва някаква тежест върху организацията, но се надяваме, особено след това издание на “Спирка за разкази”, да имаме повече партньори и всъщност хората ще видят, че този проект има доста смисъл и си заслужава да се подкрепи, дори и финансово.

Мисля, че “Кашалот” върви към това да стане от нещо, което е страничен проект за нас, към нещо, което да е основно занимание, поне за един от нас двамата като движещи хора. Мисля, че за нас е важно да не бъде просто организация, която прави по един проект на година, а да успее да разгърне целия си потенциал и да движи няколко проекта паралелно, защото ние имаме идеи, просто на този етап капацитета ни за реализирането им е доста ограничен. Но мисля, че вървим към посока на това да се ориентираме към повече отдаденост на екипа.

Търсили ли сте партньорство с други неправителствени организации?

Конкретни разговори сме нямали. Със сигурност сме имали някакви неформални разговори покрай различни срещи, организирани от други неправителствени групи, особено във Варна. Все още, както казах, чисто от капацитетна гледна точка това ни куца – не можем да отделим толкова много време да се занимаваме и с това, и отделно работа с други организации и партньорства, но пък мисля че вече тръгваме в тази посока и се надявам, най-малкото във Варна, където поне сме установени, имаме и малко повече контакти и познанства, да успеем да намерим партньори, с които да работим. Не е лесно, просто защото наистина изисква време, но мисля, че имаме вече добро портфолио, с което можем да застанем пред другите организации, потенциални партньори, спонсори и хора, които искат да работят с нас, и да им докажем, че всъщност сме надежден партньор.

Ние нямаме чак толкова дълга история, и засега всичко си правим просто, защото ни кефи, защото искаме да правим такива неща и защото искаме хората да се радват, когато отидат на спирката или на плажа и да видят нещо готино и да знаят, че е направено от техни съграждани, или поне от хора, които имат идеи и ги реализират във Варна и на други места в страната. Така че, как да кажа, важен ни е примера, надяваме се повече хора да достигнем и повече млади хора да се вдъхновят от това, което правим.

————

Можете да научите повече за “Спирка за разкази” и да прочетете разказите тук.

“Кашалот” можете да намерите във Фейсбук.

___________________

Веселин Жеков

Името ми е Веселин Жеков и аз понякога мисля. Създадох блог, veselinzhekov.com, с който да предизвикам себе си и да започна да споделям със света мислите и наблюденията си. Следващата стъпка в това предизвикателството е сътрудничеството ми като гост автор с Shash.bg. Пиша анализи, фейлетони, очерци, от време на време и разкази. Целя да обогатя обществения дебат по наболели теми или да обърна внимание на проблеми, които намирам за важни, но не смятам, че получават необходимото внимание. Старая се да бъда критичен, фактологичен и справедлив, като съм винаги отворен за градивна критика, ако читателите ми преценят, че не спазвам някои от тези правила. Водещите ми принципи са честността, прагматизмът и здравият разум.”

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!